След лятната ваканция, на която се радват в момента, българските законодатели ще трябва да се върнат към една позабравена тема - домашното насилие и насилието, основано на пола.

Този август се навършват три години, откакто влязоха в сила последните промени в Закона за защита от домашното насилие. Те бяха направени от 49-ото Народно събрание под натиска на общественото недоволство по повод случая с малтретираната Дебора. Законодателните промени от 2023 г. осигуриха известен напредък в борбата с домашното насилие, но то остава сериозен проблем с 21 убити жени от съпрузи или партньори за миналата година и близо 3000 регистрирани жертви годишно.

Междувременно беше прието и ново европейско законодателство -  Директива 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Тя изисква от нас, като държава членка, да направим нови нормативни промени до 13 юни 2027 г. - срок, изтичащ след десетина месеца.

Домашното насилие и насилието, основано на пола засега не изглежда да е приоритетна тема за управляващата “Прогресивна България”. Дори е обезкуражаващо, че не някой друг, а точно председателката на Народното събрание заяви в една от първите си медийни изяви, че не е феминистка. Дали под влияние на известна негативна конотация, с която думата „феминистка“ се ползва у нас или заради убеждения, предстои да разберем. За съжаление във всички парламентарни мандати досега се повтаря един и същ феномен - мнозинството жени, направили успешна политическа кариера не работят за равнопоставеността на жените и тя си остава проблемна в българската демокрация.

Какви са проблемите, към чието решаване трябва да пристъпи Народното събрание?

Като цяло, темата е белязана от пропагандното очерняне на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (2011), станала известна като “Истанбулска конвенция”. България единствена от балканските страни не я ратифицира. Нейното превратно представяне пред българското общество като конвенция за въвеждане на „трети пол“  и промяна на традиционните роли, разпалването на страхове от някои политици, популистки партии и консервативни неправителствени организации доведе до изоставяне на законодателната работа в тази проблемна област особено след произнасянето на Конституционния съд.

Единствените по-съществени законодателни усилия за подобряване на регламента бяха предприети заради случая Дебора, както вече споменахме.

Правната рамка за превенция и борба с домашното насилие и насилието над жени остава фрагментирана. Този факт заедно с политическата нестабилност от последните години и слабата институционална чувствителност по темата не са благоприятни предпоставки за напредък.

Но сроковете текат, проблемът е налице и настоящият 52-ри парламент ще трябва да въведе в българското законодателство изискванията на Директивата относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.

Ето основните проблеми, които ще трябва да решават законодателите според Българската платформа към международната организация „Европейското женско лоби“:

  • Липса на ключови дефиниции - например, „насилие над жени“, „жертва“, “зависимо лице”, водеща до неефективна защита на жертвите, трудности при разследване и доказване;

  • Непълна криминализация на форми на насилие - например, не сме дефинирали и криминализирали кибернасилието, което в днешно време взема сериозни размери;

  • Недостатъчна защита на личния живот на жертвите и поверителността;

  • Фрагментирани и недостатъчно ефективни механизми за защита и подкрепа на жертвите;

  • Ограничен достъп до ефективно обезщетение за пострадалите, липса на кодификация;

  • Слаба институционална координация и липса на проактивен подход;

  • Липса на специализирани услуги за превенция и защита от сексуално и онлайн насилие и др.

Не става въпрос за механично пренасяне на европейските правила в нашето законодателство. Налице е реална нужда от допълнителни регламент и мерки, които да намалят риска за живота и сигурността на жертвите, да осигурят ефективна превенция.

Законодателната работа трябва да бъде подхваната още в следващия политически сезон, вместо да се чака нова криза с домашно насилие, която да ускори нещата както се случи през 2023 г.

Това, че има държави далеч зад нас по отношение защитата от домашно насилие, не може да ни успокоява. Няма как да се сравняваме, например, с Русия, която декриминализира домашното насилие през 2017 г., аргументирайки се цинично с грижата да не би сред младите мъже да намалее желанието за сключване на бракове, а оттам да спадне и раждаемостта.

----

* Авторката е съпредседател на „Зелено движение“.