„Руският народ е страхлив и ще си трае“ — това казва Олег Тинков, един от хората, които направиха така, че Русия дълго време да има пари и да изглежда модерна и удобна. И точно затова думите му тежат повече от поредната кремълска пропагандна декларация.

Българският фен на руското често живее в някакъв плюшен свят, в който из Русия се прескачат кагебейци, редуват се с Гогол и Менделеев, а накрая всичко потъва в някаква „дълбока душевност“. Само че реалната Русия не е метафизика, а конкретни хора, конкретни компании, конкретни услуги и много конкретни пари. И точно тези пари бяха заработени от хора като Тинков, Павел Дуров и Аркадий Волож — предприемачите, заради които жителите на големите руски градове имаха отлична дигитализация, бързи услуги и леснота на пазаруването, достигната в сърцето на ЕС години по-късно.

Има нещо общо между тези мъже: днес никой от тях не живее в Русия.

Тинков е основател на банка, която преди войната беше петата по големина в страната. След началото на агресията срещу Украйна той публично се обяви против нея. Банката му светкавично беше откупена за 5 процента от себестойността си. Днес той живее и развива нов бизнес в Мексико. Междувременно помогна на хиляди умни и перспективни руснаци да избягат от родината си, за да се спасят от мобилизация. И по всичко личи, че е готов отново да помага на изтичането на мозъци.

В интервюто си пред независимата телевизия „Дожд“ Тинков казва и нещо важно: Русия все още има добри университети, които произвеждат десетки хиляди добре подготвени специалисти. Тоест, системата не е рухнала напълно, но работи, за да изхвърля навън най-кадърните си хора.

Същевременно Тинков е безпощаден към руския бизнес. Според него е късно да се плаче за разрушени складове, изгорели стоки и фалирали логистични центрове. Още в началото на войната той е говорил с най-богатите руснаци, които са му потвърдили, че започващото кръвопролитие е „бардак“ и катастрофа. Тинков е смятал, че щом той излезе и заяви позицията си публично, останалите милиардери също ще последват съвестта си и ще окажат натиск върху Путин. Това не се случи. Те предпочетоха да мълчат.

Затова днес банкерът прави една убийствена констатация. Според него химнът на Русия – тържествената композиция по текст на Сергей Михалков – вече не е актуален. За днешния руски бизнес най-подходящият химн е хитът на Инстасамка „За деньги да“ ("За пари – да"). Защото руският бизнес мълча не от страх, а заради парите. И сега единственото, на което се надява, е Путин да умре по-бързо, за да могат да се спасят останалите капитали.

Това е важният урок и за България. Чувствата, които Кремъл създава с пропагандата си, са опасни, защото виреят в истински наши съграждани. Затова е наш дълг – на хората, които владеят руски, които са следили руската култура, бизнес и развитие – да разказваме какво говорят онези, които днес съжаляват, че са хранили тази система. Защото Путин, външният му министър и всичките му политически съучастници никога нямаше да имат такова влияние, ако не бяха данъците на хора като Олег Тинков и Павел Дуров.

Само че днес Тинков плаща данъци в Мексико, а Дуров — навсякъде другаде, но не и в Русия.