Масовото навлизане на десетки хиляди мигранти в испанския анклав Сеута миналата седмица постави правителството в Мадрид в отбранителна позиция по въпроса за статута на двете си автономни територии в Северна Африка, пише „Политико“.

Освен за Сеута, става дума и за Мелиля.

Случилото се засили опасенията в Испания от възможен хибриден натиск и постави отново на дневен ред дългогодишните претенции на Мароко към анклавите.

Мароко използва ситуацията, за да засили позицията си, като държавно ориентирани медии в страната отново представиха Сеута и Мелиля като „окупирани“ територии, които трябва да бъдат върнати под негов суверенитет.

Допълнително безпокойство за Мадрид идва от позициите на традиционни съюзници на Испания. През 2021 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп призна претенциите на Мароко върху Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията между арабското кралство и Израел. Миналата седмица той потвърди това решение чрез изявление на американското посолство в Рабат, разпространено в момента, когато мигрантите навлизаха в Сеута. В отговор Мароко обяви, че преименува една от основните си магистрали на името на Тръмп.

Подобни тези вече не идват единствено от Рабат. В доклад към Конгреса на САЩ, внесен от конгресмена Марио Диас-Баларт (роднина по съребрена линия на Фидел Кастро), се посочва, че управляваните от Испания Сеута и Мелиля се намират на мароканска територия и остават предмет на дългогодишните претенции на Мароко. Документът подкрепя и дипломатически диалог за бъдещия статут на двата анклава.

Самият Диас-Баларт заявява, че целта не е промяна на американската политика, а насърчаване на разговори между двете страни. Същевременно той подчертава близките отношения между Вашингтон и Рабат и критикува испанското правителство за влошените отношения със САЩ.

Причина за влошаването им е отказът на Испания да подкрепи американската позиция във войната срещу Иран и критиките на правителството на Педро Санчес към Израел за войната в Газа. Това допълнително засилва позициите на Мароко като близък съюзник на Вашингтон, изтъква „Политико“.

Допълнително напрежение предизвика и реакцията на постоянния представител на Израел в ООН Дани Данон, който постави под въпрос испанското присъствие в Сеута и Мелиля в контекста на критиките на Мадрид към войната в Газа. По-късно израелската дипломатическа мисия в Испания уточни, че изказването не представлява официалната позиция на Израел.

Испанското правителство реагира с категорична защита на суверенитета си. Министърката на отбраната Маргарита Роблес заяви, че „Сеута и Мелиля не подлежат на обсъждане“ и че териториалната цялост на иберийската страна не е предмет на преговори.

В Испания се засилват и опасенията, че Мароко може да използва миграционния натиск като инструмент за оказване на политически натиск, по аналогия със Зеления марш от 1975 г. Тогава масова мобилизация на цивилни предшества поемането на контрола над Испанска Сахара – днешна Западна Сахара.

Испанските власти подчертават, че суверенитетът над Сеута и Мелиля е безспорен и признат от международното право.

Сеута е под испанско управление от 1668 г., а Мелиля – още от 1497 г. И двата анклава са неразделна част от Испания и ЕС. От независимостта си през 1956 г. насам обаче Мароко последователно оспорва испанския суверенитет над тях, определяйки ги като „колонии“ на своя територия.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.