Русия ще удвои усилията си за унищожаване на западните доставки за украинската армия и ще използва „по-твърди методи“, заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю, излъчено по държавната телевизия, предаде Ройтерс.

„Ще използваме по-твърди методи, за да унищожим всичко, което подхранва военната машина на Киев от страна на Запада. И вече го правим“, каза руският външен министър.

Лавров заяви, че Москва не приема идеята за незабавно прекратяване на огъня в Украйна. По думите му бойните действия трябва да бъдат спрени едва когато бъде постигнато „дългосрочно, надеждно и трайно уреждане на конфликта“.

По негови думи, руският президент Владимир Путин е готов отново да приеме американските специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но Москва иска да знае какви предложения ще донесат със себе си.

„Не отказваме да разговаряме с тях. Ако те пристигнат, нека знаят, че руският президент Владимир Путин е готов да ги приеме за пореден път. Отделен въпрос е с какви предложения ще пристигнат“, каза той.

Според Лавров Путин е заявил на американския президент Доналд Тръмп преди година, че Русия е готова да подкрепи американските предложения за мир, включително ако по някои въпроси е необходим компромис. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обаче отрича на тогавашната среща да е било постигнато споразумение, като посочва, че ако такова е имало, войната вече щеше да е приключила.

Лавров обвини САЩ и в по-дълбоко участие в украинските удари срещу руска територия. По думите му Москва е изпратила до Държавния департамент поредица от въпроси, включително за предполагаемо предоставяне на разузнавателни данни и за американската роля при организирането и извършването на удари дълбоко на руска територия. Русия очаква отговор от Вашингтон. От американска страна засега няма коментар.

В същото време войната продължава да оказва сериозен натиск върху корабоплаването в Черно море. Русия отхвърли идеята за прекратяване на бойните действия в района, заявявайки, че няма основания за „половинчати мерки“, които само биха дали на Украйна временно облекчение. През последните седмици и Русия, и Украйна засилиха атаките срещу кораби и пристанищна инфраструктура, което доведе и до повишаване на световните цени на зърното.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини Украйна в „нагли терористични актове“ срещу корабоплаването и заяви, че Москва не вижда признаци за подобряване на ситуацията. Поради това, според нея, няма основания за временен мораториум върху военните действия.

Става дума за предложението на Турция за мораториум върху военните операции в Черно море. Турският външен министър Хакан Фидан заяви, че Анкара е представила на Русия и Украйна идея за прекратяване на атаките срещу корабоплаването, но Москва отрича да е получавала такова официално предложение. 

По-рано Ройтерс съобщи, че Украйна е предала чрез трета страна предложение до Русия двете страни да прекратят атаките срещу цивилни цели в Черно море. 

Москва обаче отхвърля и възможността за връщане към Черноморската зърнена инициатива от 2022-2023 г., договорена с посредничеството на Турция и ООН. Споразумението позволяваше на Русия и Украйна, които са сред големите износители на зърно, да продължат доставките си към световните пазари, но се разпадна, след като Русия се оттегли от него през 2023 г.

Ситуацията около Черно море вече има и пряко отражение върху украинския износ. Украинските доставки на зърно са спаднали рязко през август заради ограниченията върху морския транспорт, а алтернативните маршрути през железопътната мрежа и Дунав са с ограничен капацитет.

Руският министър отправи остри критики и към Германия и ЕС. Той заяви, че „метастазите на нацизма“ се разпространяват в германското общество под ръководството на канцлера Фридрих Мерц заради призивите му Германия отново да се превърне във водеща военна сила в Европа.

Лавров обвини и ЕС, че се държи като „Четвъртия райх“, защото оказвал натиск върху сръбския президент Александър Вучич да наложи санкции срещу Русия.