• „Вече елиминирахме олигархията от политическата власт и предприехме конкретни стъпки за пресичане на нейния достъп до публичния ресурс.“
  • „Дори и в тежката ситуация на бюджета за 2026 г., в който заварихме празна хазна и множество неразплатени дейности, ние имаме увеличение на заплати, не променяме данъци и имаме увеличение на социални разходи.“
  • „Надявам се българските медии да отговорят на високите очаквания на нашето общество, както в момента се опитват да го правят институциите. Когато започнат и то водещи рубрики да вкарват думи в устата на политически лидери, които те никога не са произнасяли, има какво да се очаква и за какво да се работи.“

Този своеобразен отчет направи премиерът Румен Радев за 100 дни управление - малко след като правителството му тепърва представи управленска програма. Направи го отново на крак. До момента премиерът-президент не е дал нито една пресконференция. Навярно, защото както разбрахме и от неговите думи, и от тези на идеолога на речите му и вицепремиер с иновативния, но всеобхватен ресор човешко развитие - Иво Христов - медиите у нас са овладени от олигархията и затова изопачават богоугодните правителствени дела и успехи. 

Явно всички сме изпаднали в амок, тъй като тия успехи не са видими с просто око…

Елиминираната олигархия до момента се изчерпва със свалянето на охраната на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Освен ако вице и премиер нямат предвид „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, тъй като правителствените стрели са насочени единствено към двете либерални опозиционни партии. То на практика други и няма (изключая „Възраждане“, която има какво да си връща на „Прогресивна България“). ДПС и ГЕРБ не дават особени признаци на живот от 19 април насам.

Не само олигархията е елиминирана, ами и друго ключово управленско обещание е изпълнено. „Кошница с грижа“ свали цените на потребителската кошница и то до степен, до която вече няма нужда от нея. Защото не я виждаме в магазините... 

Но и еквивалентът на пеевския „Магазин за хората“ пак остана неразбран от хората. Досадни икономисти заляха студиата да обясняват, че кошницата ще е безполезна на фона на редовните промоции във веригите, фейсбук зевзеци (да се разбира троловете на ДБ и ПП - по Иво Христов) превъртяха историческата лента до плановата икономика, а български производители на плодове и зеленчуци се оплакаха от натиск да свалят цените на продукцията си още в първия ден на „грижата“ (докато държавата обясняваше, че тя е и за българския фермер).

Бюджетът ми е по-лош от бюджета ти - пък е ситуацията с финансовата рамка за 2026 г. Проектът на кабинета „Желязков“ запали искрата на антиправителствените протести миналата зима. Този на кабинета „Радев“ мина някак незабелязано за обществото на прага на летните отпуски. Така или иначе бюджет 2026 бе критикуван заради рекордния дефицит от 5,7% със съмненията, че е изкуствено напомпан, за да отчете в края на годината правителството още един успех - че го е свалило до цели 4 на сто с далновидната си политика. Неразбрано остана и къде ще се харчи дълг от до 3,8 млрд. Нито какви са тези грандиозни капиталови програми, които ще се изпълнят за половин година (апропо, от думи на регионалния министър Иван Шишков наскоро се разбра, че до края на мандата на кабинета няма да имаме и една готова магистрала). 

Оправданието за лошите параметри се превърна в мантра - „лошото наследство“. Но както правителството на ПБ не прояви въображение да смени поне мантрата, повтаряна от всеки негов предшественик, така не прояви въображение и да стегне малко финансовата рамка. 

Обещаните реформи в администрацията няма да засегнат „златния“ (и преносно, и буквално) сектор „Сигурност“, на който се уповава всяка власт. Прословутите осигуровки на чиновниците ще бъдат финансово компенсирани и ако дадат ефект, то той остава за бъдеще неясно. Депутатската заплата бе замразена под натиск от общественото очакване, но не и депутатските „бонуси“. Поне общините ще получат парите си - но неясно по какви критерии. МС ще решава вместо кабинет 222А, както бе доскоро. Все пак, догодина се задават и местни избори…

И във външната политика ни обясниха, че това, което всички виждаме не е това, което всички виждаме. Всички видяхме премиерът да ни изкарва от Коалицията на желаещите да помагат на Украйна в Париж, а после и външната му министърка да ни присъединява към документ в подкрепа на Украйна в Киев. Там не се полага подпис - опита да се оправдае Радев. Може и да е прав - понеже и нотариална заверка няма… (по Андрей Янкулов)

Американските военни самолети в Ямбол пък се оказаха по-приемливи от американските военни самолети в София - се разбра от ажиотажите на правителството покрай искането на САЩ да участваме логистично в ударите им срещу Иран. Които ажиотажи иначе започнаха с премиерския ултиматум към „колегата“ Тръмп или да маха визите за българите, или да си маха самолетите! Е, визите „паднаха“…

Нещо хубаво става и в енергетиката - само дето никой не знае какво. Пътната карта за „Боташ“ е същото като пътната карта за „Турски поток“ - само че наобратно. Все я няма.

Добре че беше и правителството „Радев“, че да удължат САЩ и Великобритания дерогацията за „Лукойл“ - както се похвалиха. Нищо че те неизменно я удължават от края на м.г.

И санкции на руския патриарх не трябва да налагаме. Защото бил глава на братска църква - божи човек. Нищо че именно на Радев принадлежат думите от срещата му с Кирил през 2018 г., когато божият човек опита да унижи България: „Посрещнахме негово светейшество като духовен водач, а той избра да си тръгне като политик.“ И след като духовното обяснение не проработи, измислено бе по-светско: Санкциите срещу Кирил няма да ударят Русия в сърцето, че да спре войната. Ерго, подкрепяме само ефективни наказания срещу агресора.

Падналият на българската граница дрон се е взривил и е украински - ни бе съобщено на внушителен брифинг минути след инцидента. После се оказа, че май не е носил експлозиви и е малко дървен. Но най-важното е, че е украински. 

Младежите в Банско, атакували италиански връстници от еврейски произход с антисемитски лозунги, също останаха неразбрани, според премиера. Детски работи.

Садистичното убийство в Пловдив пък бе пришито на… опозицията.

БНР - на олигархията.

Негативните коментари - на троловете. Пак на опозицията. Всъщност всичките тролове в мрежата все са на ПП и ДБ. 

Ама тя и самата опозиция е с отпаднала необходимост. 

И за избора на нов ВСС вероятно няма да е необходима - ГЕРБ и ДПС ще подкрепят от алтруизъм. Тя и съдебната реформа се отлага. Засега за след ВСС, после може за след главния прокурор - както едно време се отложи за след Цацаров.

СИГМА ще сложи ред в изкуствените поръчки - обещаха още от кабинета АI да елиминира корупционните практики в търговете. 100 дни по-късно системата СИГМА е една по-добре онагледена база данни от съществуващите други такива. Няма връзка с централния мозък, разбирай - с търговския регистър.

И кадрите са ни стари. Но както разбрахме в случая с Иванка Динева - назначаваме компрометиран и уволнен шеф, за да може сега да се поправи. Един вид катарзис.

Така 100-те дни на кабинета, невидимият толеранс, минаха. На практика под мотото нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. За всичко са виновни лошото наследство, греховната опозиция, платените тролове и завладените от олигархията медии.

И въпреки това Радев все още има комфорта да може да каже „България (не) ме обича, а аз съм егати пича“. В следващите 100 дни може и да проличи ще излезе ли „не“-то извън скоби. Особено ако правителството продължава да комуникира с гражданите си в стил "вие сте прости, ама аз не съм прост".