След като от Министерство на правосъдието анонсираха миналата седмица, че започват нова процедура по избор на европейски прокурор от България и изцяло се отказват от тази, отворена от кабинета "Желязков", днес правителството я претвори в решение.

"Министерският съвет стартира нова процедура за подбор на кандидатите на България за европейски прокурор при ясни, предварително обявени и проверими правила и при гаранции за професионална независимост и политическа неутралност на комисията по подбора", посочиха оттам.

В обществен интерес е процедурата да бъде прозрачна и деполитизирана и в комисията да не участват представители на органи с изтекъл мандат. Предвижда се в нея да няма и представители на Министерството на правосъдието, като ролята на министерството ще бъде ограничена единствено до експертното и организационно-техническото обезпечаване на процедурата - допълват от МС.

Предложението е изготвено след цялостен анализ на досегашната процедура и след решение на Върховния административен съд от 7 юли 2026 г., с което беше отменено предходното решение на  Министерския съвет за отмяна на първия подбор.

Съдът прие, че националният подбор е част от специфична процедура при споделена компетентност между държавата членка и институциите на ЕС и че първоначалното решение на правителството за номиниране на трима кандидати има характер на междинен акт.

Припомняме, че на 21 януари, с решение на кабинета "Желязков", България подаде - както е по регламент - три предложения, от които да се избере следващият български европейски прокурор. Това стана в безпрецедентна ситуация - докато в Люксембург течеше дисциплинарка срещу тогавашната ни европрокурорка Теодора Георгиева.

После обаче, при служебния кабинет на Андрей Гюров, по идея на правосъдния министър Андрей Янкулов, МП предложи, а правителството прие, че оттегляме кандидатурите на Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Пламен Петков. Мотивите: "след извършен цялостен и задълбочен анализ в МП, установил съществени и системни дефицити на националната процедура по подбор" и т.н. Всъщност в първата "цедка" - комисията по подбора, която пресява кандидатите, доминиращи са членовете на, меко казано, неползващата се с доверие Прокурорска колегия на ВСС.

Тримата одобрени кандидати за Люксембург обаче обжалваха решението на служебното правителство и в началото на юли тричленен състав на Върховния административен съд се произнесе в тяхна полза - така да се каже, отмени отменянето. 

Междувременно встъпилият министър на правосъдито Николай Найденов даде да се разбере, че ще мисли дали да обжалва акта на ВАС или да се отиде на изцяло нова процедура. Именно това и става в момента.

"Настоящото решение не представлява преразглеждане на професионалните, нравствените или личните качества на кандидатите от предходната процедура. То е израз на актуалната преценка на Министерския съвет за начина, по който България следва да проведе националния етап от избора при по-високи гаранции за прозрачност, обективност и равнопоставеност.

Регламентът за Европейската прокуратура изисква всяка държава членка да номинира трима кандидати, чиято независимост е извън съмнение и които притежават необходимата квалификация и практически опит. Същевременно европейската уредба не определя конкретния начин, по който трябва да бъде организиран националният подбор, което дава възможност България сама да въведе механизъм с по-високи стандарти за публичност и обективност.

Отчита се, че новата процедура ще доведе до допълнително забавяне, но се приема, че е по-важно България да излъчи кандидатите си чрез процедура, която не оставя съмнение в нейната независимост и почтеност. В мотивите изрично се посочва, че страната е готова да понесе краткосрочната репутационна цена от забавянето в името на по-висок стандарт на избора", посочват още от МС.