Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция. Дарителската бележка не може да бъде самостоятелно задължително условие за лечение, когато подобно изискване не произтича от нормативен акт. Това заявява Министерството на здравеопазването в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ).

Повод за намесата на пациентската организация е конкретен случай, при който лечебно заведение отказва да признае кръводаряване, извършено в РЦТХ – Стара Загора, с аргумента, че дарителите трябва да са дали кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.

В отговора си Министерството категорично разграничава доброволното кръводаряване от задължението за осигуряване на дарители. 

„Кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност“, посочват от МЗ.

Осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и не следва това задължение да бъде прехвърляно върху пациента и неговите близки, добавят.

От МЗ уточняват, че доброволното кръводаряване от близки и граждани трябва да бъде насърчавано заради необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв. Това обаче е принципно различно от поставянето на условие пациентът първо да намери дарители, за да получи медицинска помощ.

Министерството дава отговор и на втория въпрос, поставен от АПАЗ – може ли лечебно заведение да отказва дарителска бележка само защото кръвта е дарена в друг регион на страната. Действащата нормативна уредба не въвежда общо териториално ограничение, според което кръвта за конкретен пациент задължително трябва да бъде дарена в определен град или административна област. Кръводаряване може да бъде извършвано в структурите по трансфузионна хематология в страната при спазване на съответните медицински и организационни изисквания.

„Сам по себе си фактът, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не представлява нормативно основание официален документ, удостоверяващ извършеното кръводаряване, да бъде отказан единствено поради мястото на неговото издаване“, се посочва в отговора.

Добавя се още, че дарителската бележка е документ, свързан с организацията и отчитането на кръводаряването, и не трябва да ѝ бъдат придавани правни последици извън предвидените в нормативната уредба.

По отношение на случая, за който сигнализира пациентската организация, от Министерството на здравеопазването заявяват, че обстоятелствата трябва да бъдат изяснени чрез изискване на информация от съответното лечебно заведение за въведената организация и основанията за поставеното изискване. "МЗ ще разгледа случая в рамките на своите правомощия и ако установи практика, която няма основание в действащата нормативна уредба, ще предприеме необходимите действия за нейното преустановяване", се твърди в отговора.

И още:

"Министерството ще прецени и необходимостта от допълнително напомняне към лечебните заведения и структурите по трансфузионна хематология за приложимите правила, принципа на доброволното кръводаряване и липсата на нормативно основание за въвеждане на необосновани териториални ограничения."

За АПАЗ отговорът на Министерството е важна стъпка към прекратяването на практика, която поставя пациентите и техните семейства в изключително тежка ситуация. "Не оспорваме необходимостта от повече доброволни кръводарители в България. Напротив – доброволното и безвъзмездно кръводаряване трябва да бъде активно насърчавано и подкрепяно. Но недостигът на кръв не може да се решава чрез прехвърляне на отговорността върху болния човек и неговото семейство. Правото на медицинска помощ не може да зависи от това колко кръводарители може да намери един пациент", смятат от асоциацията.