С възпоменателни прояви Добрич ще отбележи 110-ата годишнина от Добричката епопея (5-7 септември 1916 година), съобщиха от общината и БТА. По време на тази епопея, която е част от участието на България в Първата световна война,  българската армия отблъсква настъплението на румънци и руснаци в Добруджа.

Президентката Илияна Йотова и премиерът Румен Радев блестят с отсъствието си от честванията. Никъде не се съобщава, че някой от двамата ще присъства днес в Добрич, включително на сайтовете на институциите, които те ръководят.

Вчера и Илияна Йотова, и Румен Радев бяха в Пловдив за честванията по повод Съединението. В поздравленията и словата обаче бе пропуснат историческият факт, че Русия е била против Съединението.

Програмата в Добрич ще започне в 9:00 часа с панихида във Военното гробище-музей, където са погребани воини от над 10 националности и пет вероизповедания.

В рамките на деня ще се проведе историческата игра "Кодът Добрич 1916. По следите на Епопеята при Добрич". Ще бъдат поднесени цветя пред паметника на генерал Иван Колев и загиналите в Добричката епопея.

Ще бъде открита и изложбата "Освобождението на Добруджа 1916–1917 г.", организирана от Регионалния исторически музей в Добрич и НД "Традиция" – РК Добрич. Експозицията представя оригинални снимки и документи от 1916 г., военни реликви, униформи, въоръжение и снаряжение, както и исторически възстановки.

От 18:00 часа в Кино "Икар" ще бъде излъчен петият епизод от документалната поредица "Помни войната", посветен на боевете при Добрич от 5 до 7 септември 1916 г. Специални гости ще бъдат режисьорът Мария Цветкова и сценаристът Радослав Симеонов.

Кулминацията на програмата ще бъде тържествената заря-проверка в памет на загиналите за Добруджа, която ще започне в 20:00 часа на площад "Демокрация". В нея ще участват представителен блок и Представителният духов оркестър на Военноморските сили на Република България.

Преди началото на зарята ще бъде прожектиран визуалният разказ "Добрич помни".

Община Добрич отправя покана към гражданите и гостите на града да се присъединят към проявите по повод 110-ата годишнина от Добричката епопея.

Малко по-късно президентката Илияна Йотова изпрати поздравителен адрес до жителите на Добрич и кмета на града по случай 110-годишнината от Добричката епопея и 86-годишнината от подписването на Крайовската спогодба.

"Разказите за свободна българска Добруджа не са просто поредните страници от историята. За мнозина те са лична съдба и наследена родова памет, предават се от поколение на поколение като безценен спомен – повод за самочувствие и гордост", се казва в поздравлението.

И още:

"Незаслужено дълъг бе пътят към свободата на този хубав български край. Съдено му бе да понесе тежки неправди и да посрещне цели три пъти освобождението".

Тя отбеляза, че в славните дни на Добричката епопея победоносните български воини са напоили с кръвта си добруджанската шир, без да отстъпят и педя от родната земя. А на незабравимия 7 септември 1940 г. Южна Добруджа и Добрич завинаги са се завърнали в пределите на Отечеството.

"Крайовската спогодба затвори завинаги една от най-болезнените рани във всяко българско сърце и възроди трайното приятелство между българския и румънския народ", посочи Илияна Йотова.

Тя заяви, че днес не можем да си представим България без нашата златна Добруджа, където се роди и укрепна българската държава.

"Без чудно хубавите добруджански равнини и техния хлебороден чернозем. Без Йовковата проникновеност, без нежното слово на Дора Габе. Без всички вас – сърдечните, трудолюбиви и винаги гостоприемни добруджанци", допълни президентът.

"6 септември 1885 г. и 7 септември 1940 г. ще останат навеки дните на българското Съединение. Дни на възторг, на справедливост и надежда. Две неразривно и неразделно вплетени дати, защото въплъщават най-светлия български идеал – единството и благоденствието на целия български народ", посочи Илияна Йотова и призова с благодарност да почетем нашите мъдри предци, които със смелост и разум отстояваха бъдещето на България.

Както е видно Русия отново не се споменава. Що се отнася до Крайовската спогодба - с нея България си връща Южна Добруджа, която губи след Първата световна война.

До 1877 г. Северна Добруджа е в пределите на Османската империя, със значителна част българско население, част от българското землище очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година. След освободителната за България Руско-турска война 1877 – 1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 3 март 1878 г. (дата, която е национален празник на България), за да си осигури излаз на река Дунав, Руската империя отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация.