Изключителната икономическа зона на България в Черно море се простира на разстояние до 200 морски мили, което се равнява на приблизително 370,4 километра от бреговата линия или от правите изходни линии, съгласно Конвенцията на ООН по морско право и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Тъй като Черно море е сравнително полузатворено море и разстоянието между срещуположните брегове е по-малко от 400 морски мили, външните граници на българската зона са установени чрез международни споразумения за делимитация със съседните крайбрежни държави на принципа на средната линия.

Принципът на средната линия (еквидистанция) е метод в международното морско право за определяне на граници между държави със срещуположни или съседни брегове, при който всяка точка от граничната линия се намира на равно разстояние от най-близките точки на базовите линии, от които се измерва ширината на териториалното море на всяка от държавите.

Разликата между териториалните води и изключителната икономическа зона се състои в характера и степента на упражнявания държавен суверенитет. Териториалното море обхваща ивица с ширина до 12 морски мили или около 22,2 километра от брега и представлява пълноправна част от държавната територия на България. В него държавата има пълен юрисдикционен, законодателен и полицейски контрол над водния стълб, морското дъно, подпочвения слой и въздушното пространство, като единственото ограничение за чужди съдове е правото на мирно преминаване. За разлика от него, изключителната икономическа зона започва след външната граница на териториалното море и се простира до 200-ата миля. Тя не е част от държавната територия, но България притежава суверенни права за проучване, разработка, опазване и управление на живите и неживите природни ресурси, за производство на енергия от вода и вятър, за провеждане на научни изследвания и за изграждане на изкуствени инсталации.

Особен правен режим

Водите в изключителната икономическа зона имат особен правен режим. По отношение на икономическите дейности и опазването на ресурсите те са под българска юрисдикция, но по отношение на корабоплаването и прелитането те запазват режима на открито море, което ги прави международни води за корабоплаването. Всички държави се ползват от свобода на корабоплаването, прелитането и полагането на подводни кабели и тръбопроводи в тази зона.

Инцидент в изключителната икономическа зона не се смята за нарушение на българското морско или въздушно пространство. Тъй като чуждестранните плавателни съдове имат пълна свобода на корабоплаване, самото присъствие или преминаване на чужд кораб не нарушава държавната граница, освен ако той не извършва неразрешен добив на ресурси, неоторизирани научни изследвания или замърсяване. По отношение на въздушното пространство, суверенното въздушно пространство на България завършва при външната граница на териториалното море на 12 морски мили от брега. Въздушното пространство над изключителната икономическа зона е международно въздушно пространство, поради което навлизането или маневрите на чужди самолети там не представляват нарушение на държавната граница на България.

 При случай на атака с дронове срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на България, правната оценка и геополитическите последици трябва да се разграничат прецизно.

От строго правна гледна точка, съгласно Конвенцията на ООН по морско право, подобен инцидент извън 12-милната зона не представлява пряко нарушение на държавната граница или на суверенната територия на България, тъй като водите и въздушното пространство в тази зона запазват режима на международни води и международно въздушно пространство. В същото време обаче се засягат суверенните права на страната, свързани с опазването на морската среда и управлението на ресурсите. Потъването на съдове или щетите по тях създават пряк риск от разливи и замърсяване, което застрашава екосистемата и риболовните ресурси в българската зона. Освен това България има международни ангажименти по отношение на безопасността на корабоплаването и провеждането на търсачески и спасителни операции в своя спасителен район.

От гледна точка на националната сигурност такъв инцидент представлява сериозна и непосредствена заплаха във военно-стратегически и икономически план. Провеждането на кинетични атаки с дронове или ракети в изключителната икономическа зона на държава членка на НАТО и Европейския съюз води до пряка ескалация на рисковете за сигурността в Черно море. Подобни действия блокират търговските морски пътища към българските пристанища, повишават застрахователните рискове за корабоплаването, застрашават подводната инфраструктура и създават опасност за човешкия живот. Макар че зоната не е суверенна територия и това прави задействането на Член 5 от Вашингтонския договор юридически неприложимо, наличието на военна активност в непосредствена близост е пряко основание за задействане на процедури по консултации в НАТО съгласно Член 4 за заплаха срещу сигурността и стабилността.

Малко история

Във връзка с войната в Украйна формално задействане на Член 4 от Вашингтонския договор е поискано официално два пъти от държави членки на Европейския съюз и НАТО.

Първият и най-мащабен случай бе на 24 февруари 2022 г. – в деня на пълномащабното руско нахлуване в Украйна – когато осем източноевропейски страни, сред които шест членки на ЕС (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, както и Чехия и Словакия), съвместно поискаха спешни консултации в Северноатлантическия съвет поради пряката заплаха за регионалната сигурност и териториалната интегритет на източния флаг.

Вторият случай бе през септември 2025 г., когато Полша формално задейства Член 4 след инцидент с нарушаване на нейното въздушно пространство и сваляне на руски дронове над нейна територия, определяйки случая като мащабна провокация и заплаха за сигурността.

Извън тези формално проведени процедури, държави като Полша, Естония и Румъния са обмисляли или заявявали готовност за задействане на същия член и при други критични поводи – например през ноември 2022 г. след падането на ракета в полското село Пшеводув близо до украинската граница, при хибридната миграционна криза по границата с Беларус, както и при зачестилите навлизания на отломки от руски дронове и военни самолети във въздушното пространство на Румъния и Естония.

През последните месеци Черно море е сцена на опасна ескалация, белязана от зачестили атаки с дронове и ракети срещу цивилни търговски кораби. Регистрирани са редица инциденти с плавателни съдове под флаговете на Палау и Того, включително ударите срещу двата кораба за общи товари в българската изключителна икономическа зона на около 70 морски мили източно от Бяла, при които един съд потъна, а над друг бе проведена спасителна операция. Други подобни случаи в района на Одеска област доведе до тежки пожари, човешки жертви и ранени сред чуждестранните екипажи.

Тези атаки се извършват от руски военни дронове и ракети, като част от стратегията за блокиране на украинските морски търговски пътища и възпиране на чуждестранните оператори от използването на пристанищата в региона. Последствията от тези действия включват загуба на човешки живот, унищожаване на товари и плавателни съдове, сериозни екологични рискове и драстичен скок в застрахователните премии за корабоплаване в Черно море, което кара редица традиционни корабособственици да избягват района.

Палау и Того са класически юрисдикции, предоставящи така наречения удобен флаг и поддържащи отворени регистри. Корабособствениците ги предпочитат поради изключително бързата и евтина регистрация през частни агенции, липсата на местно данъчно облагане, минималната бюрокрация и занижените изисквания към гражданството и квалификацията на екипажа. Тези юрисдикции позволяват и лесно прикриване на реалния краен собственик зад офшорни структури. Тъй като реномираните европейски и западни компании избягват да изпращат съдовете си в райони на военни действия поради строгите регулации и отказа на застрахователите, рисковите курсове от и за Украйна се поемат от по-стари кораби, регистрирани именно под удобни флагове като Палау и Того.

В отговор на зачестилите инциденти Турция предприе дипломатически опити да договори споразумение между Киев и Москва за пълно прекратяване на атаките срещу цивилни търговски кораби и пристанищна инфраструктура в Черно море. Към момента тези дипломатически усилия нямат реален практически ефект. Руската страна продължава да използва ударите срещу търговския флот като инструмент за икономически натиск, а липсата на механизъм за контрол доведе до разпространение на инцидентите в западната част на Черно море, включително в изключителните икономически зони на държави членки на НАТО.