Едва ли германският апарат за сигурност може да бъде разтърсен по-силно, след като бившият шеф на германското разузнаване Август Ханинг бе арестуван по обвинение в шпионаж за чужди сили.

Ханинг всъщност трябва да е подозирал какво предстои. Когато през септември преди година следователи от криминалната служба на Хамбург претърсват частния му дом край Мюнстер и изземват кашони, пълни с доказателства, на бившия ръководител на Федералната разузнавателна служба (BND) би трябвало да му е станало ясно едно: разследването срещу него по случая с отвличането на децата на германската бизнесдама Кристина Блок няма да остане единственото.

80-годишният Ханинг отдавна беше заподозрян, че чрез частна охранителна фирма е бил замесен в неуспешния опит за отвличане на двете деца на наследницата на ресторантската империя „Block House“, които живеят в Дания. Този случай от месеци занимва всички медии, а делото се гледа в момента. Бившият съпруг на Кристина Блок обвини наследницата ресторантската верига, че е отвлякла двете им общи деца с помощта на професионалисти, сред тях и Ханинг. Той отрича това.

В хода на разследването обаче един ден криминалната служба се появи пред дома му и представи заповед за обиск. А иззетите документи и носители на данни, които служителите изнесоха от къщата му, доведоха до разследване в съвсем ново измерение. Година по-късно следователите отново бяха пред дома му, но този път не извадиха оттам носители на данни, а самия Ханинг.

В същото време "новото измерение" засега достига кулминацията си с експресното съобщение:

„Бившият шеф на BND Август Ханинг е арестуван по подозрение в шпионаж.“

Ханинг, който от 1998 до 2005 г. е начело на BND и по този начин е най-високопоставеният разузнавач в страната, е заподозрян, че самият той е шпионирал. Срещу него се води разследване и по подозрение в държавна измяна.

Според Федералната прокуратура бившият разузнавач в продължение на години е получавал и използвал секретни документи на BND от своя някогашен началник на кабинета Манфред Д. След напускането на службата Ханинг е управлявал различни компании за сигурност и дори като пенсионер е поддържал тесни контакти с разузнавателните среди на други държави. А те не е задължително да са били приятелски настроени към Германия.

Осребряване на експертизата

„След времето си в BND той многократно е използвал експертизата си в областта на сигурността и контактите си, а след това ги е превърнал в пари в частния сектор“, казва експертката по сигурността Биргит Йенен за Ханинг.

При проучванията си за книгата „Марионетките на Путин“ авторката многократно попада на името на Ханинг:

„Той не е изключение. Много служители от сферата на сигурността, които след напускането си не могат да се откъснат напълно от системата, се установяват като частни доставчици на услуги за сигурност. Техните контакти са техният капитал. Ханинг е правил това в крайна степен.“

Личните връзки като "врата" за проникване

Въз основа на проучванията си Йенен не смята, че подобни връзки винаги водят директно до чуждо разузнаване.

„В повечето случаи обменът минава през мрежа от бивши служители по сигурността, които продължават да поддържат контакти с важни хора в бившата си служба. Личните връзки винаги са най-добрият начин за проникване.“

Регистрираната в Люцерн консултантска компания Pluteos, чийто председател на управителния съвет е Ханинг, се рекламира в интернет като „група от разузнавателни и експерти по сигурността от световна класа“, а самият бивш служител на BND е представен като „реномиран държавен служител“.

При информаторите, които все още работят в съответната служба – към желанието да използват собствените си контакти и информацията, с която разполагат, за печалба, както се твърди, че е направил Манфред Д. - бившият шеф на кабинета на Ханинг, често се добавя и политическата близост с бившия работодател. Възможно е бившият подчинен да дължи кариерата си именно на напусналия шеф.

„Когато той ви се обади, не казвате: нямам време. Естествено, отивате да вечеряте с него“, описва Биргит Йенен опасната "сива зона".

Защото между хора, които години наред вероятно са си имали сляпо доверие, впоследствие трудно може да се прокара ясна граница.

Разузнавателни служби като BND действително се възползват от тези структури и съзнателно ги използват, тъй като самите те често се чувстват ограничени от прекалено тесни рамки от задължения и ограничения. Всичко трябва да бъде документирано, доказано и докладвано на контролните органи, което прави връзките с частни доставчици на услуги привлекателни.

Тези консултантски агенции не са длъжни да дават отчет пред никого за посредниците и методите си.

„Затова те могат да поемат задачи, при които самите разузнавачи биха се страхували от неудобни въпроси от страна на депутати“, казва Йенен.

В това число могат да попадат и контакти с чужди сили, които евентуално не са толкова демократично настроени, колкото германските.

Според досегашните данни от разследването до юни 2022 г. Ханинг е продал почти 2000 документа, сред които много материали за ръководния ешелон, които са били класифицирани като секретни. За тази цел бившият служител на BND не просто е продължил да контактува с някогашния си началник на кабинета, който е заемал същата позиция и при неговите наследници.

„Чужди сили“ като клиенти

Според Йенен дори много години след пенсионирането си Ханинг се е срещал с високопоставени представители на правителството във федералното вътрешно министерство.

„Отново и отново в парламента постъпваха запитвания към правителството с молба да бъде предоставена информация за това какво е обсъждал Ханинг с тези служители. Отговорът често беше, че темата на разговора „вече не може да бъде установена“, казва Йенен.

Федералната прокуратура, която води разследването, засега не съобщава кои са клиентите на процъфтяващата търговия на Август Ханинг с информация. Твърди се обаче, че поне в един случай сред тях е имало представители на „чужда сила“. Според информация на SPIEGEL съществува подозрение, че бившият служител на BND е поддържал връзка с агент от Азербайджан.

Русия засега не се споменава, въпреки че пенсионираният разузнавач е известен с тесните си връзки с Москва.

„През всичките години след пенсионирането си Ханинг беше много активен в процеса на сближаване с Русия“, казва Йенен.

През 2019 г. той пътува за Москва от името на Pluteos за конференция с представители на руския бизнес и политиката, които търсели начини за сътрудничество извън западния санкционен режим. Именно чрез икономическите контакти Ханинг постоянно се е стремил да насърчава отварянето към Русия.

Отношенията на Ханинг с американското ЦРУ, обратно, са били напрегнати още по време на мандата му, не на последно място заради случая „Кървбол“.

През 2003 г. тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл използва непроверена информация от BND, за да обоснове пред ООН американското нахлуване в Ирак.

През 1999 г. германските разузнавачи разпитали иракски кандидат за убежище в бежански център. Според BND първоначално той изглеждал достоверен и разказал за изграждането на съоръжения в Ирак, в което самият той твърдял, че е участвал. Подробните му описания водели до извода, че става дума за мобилни съоръжения за производство на биологично оръжие. Доказателства за това обаче нямало.

От BND предали твърденията на бежанеца, известен под псевдонима Кървбол, на американските разузнавателни служби. Въпреки че според собствените им твърдения Ханинг и други служители на германското разузнаване многократно предупредили американските си колеги, че информацията на Кървбол не е проверена, през февруари 2003 г. американското правителство се опря основно на нея при обосноваването на решението си за война пред Съвета за сигурност на ООН.

Когато по-късно стана ясно, че всичко е било измислено, американците обвиниха Германия.

Този случай не сложи край на кариерата на Ханинг. С ареста му обаче днес тя изглежда действително е приключила.