Както взе да става с вече ежегодните “гръцки” кризи на ЕС, времето за “со кротце, со благо” изглежда изтекло и идва денят за “малце кютек”. Той е в понеделник, 7 март. Това не значи, че ще е единственият такъв.

Призивите за “солидарност” и “отговорност” май са към края си, има признаци на намерения за истински мерки, защото не е шега, че миграционната криза поставя на карта съществуването на ЕС.

Да изпада човек в оптимизъм заради тези признаци обаче изглежда прибързано. Да си спомним колко такива срещи на върха бяха свикани заради двете гръцки кризи на еврото и колко от тях доведоха до решение.

ЕС първо ще се срещне на най-високо ниво с Турция (премиера Ахмет Давутоглу), след това ще заседава без него във формат 28 държавни и правитествени ръководители.

С Давутоглу лидерите трябва да съгласуват план за масови връщания на икономически мигранти от ЕС в Турция и извозване на истински сирийски и иракски бежанци оттам с преки полети към желаещите да ги приемат страни в Европа.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви в петък, че се били договорили за това с Давутоглу. Не е ясно какво кара европейските лидери да се доверяват на правителството в Анкара, което до момента не е изпълнило нито един от ангажиментите, поети на срещата с ЕС на 29 ноември 2015 година.

Австрийският “Стандарт” пише, че договореността между ЕС и Турция от този понеделник щяла да обяви Западнобалканския миграционен маршрут за “закрит”. (Сякаш са го откривали като фестивал или газопровод).

НАТО пък съобщи тази вечер, че най-сетне се е разбрала с граничната агенция на ЕС Фронтекс как да действат заедно в егейските води между Гърция и Турция, за да ловят трафикантите на хора. Новото е, че корабите на алианса щели да могат да действат и в териториалните води на двете страни.

Новият европейско-турски проект с гръцки анекс се оповестява с контролирани изтичания на информация от централата на Комисията към избрани европейски медии с очевидното намерение да създаде очакване за вълшебен план, който ще пресече преселението на отчаяни тълпи неевропейци и безсилието и разединението на Европа срещу тях.

Действителността е, че това е само поредният план, роден в същите глави, които начертаха досегашните провалили се планове. Една от тях е на гръцкия еврокомисар Димитрис Аврамопулос, който отговаря, познайте за какво… За миграцията.

Много интересно, като “закрият” Западнобалканския маршрут, накъде ще тръгне потокът? Защото той не показва намерение да спира. Географски погледнато, възможностите са две – на изток (към България) или на запад (към Албания). Има и трета – обратно към Азия и Африка, но тя е само теоретична.

За да спре потокът, гръцките граници трябва да престанат да го пропускат, тъй както гръцкият бюджет до неотдавна пропускаше пари накъдето не трябва. Гърция се оказва пропускливо място в общия евроепейски дом. Не задържа ни пари, ни хора.

Както преди година всички ще повтарят на гръцкия премиер Алексис Ципрас, че повече не може така, а той ще им отговаря: Защо пък да не може? Това ли ви е солидарността? Това ли ви е Европата?

И така ще си говорят, докато не прелее чашата на германската канцлерка Ангела Меркел. Защото главно нейната страна дава парите и приема хората. Които текат ли, текат.

Тя вече даде признаци, че ѝ е преляло – била “потресена”, че Атина не е готова с 50-те хиляди места за временно подслоняване на бежанци, които Ципрас обеща да създаде до края на миналата година.

Другата особеност на големия брюкселски понеделник е, че в съседство с лидерите ще заседават финансовите министри на държавите от Еврозоната, т.нар. Еврогрупа. Те ще оценяват постига ли Гърция фискалните си цели, тоест заслужава ли да получи следващите траншове от спасително финансиране, без които не може.

За малцинството, което още вярва в политическата коректност, между двете събития няма никаква връзка. За огромното мнозинство от европейци обаче връзката е очевидна – Алекси, ако продължаваш да ни наводняваш с мигранти, спираме ти парите.

Спираш да ни наводняваш, ние ги храним с хуманитарна помощ от европейския бюджет, ако се струпат на гръцка територия, като “закрием” Западнобалканския маршрут. Но Европа ги храни през агенциите на ООН и Червения кръст. Гръцкото правителство няма да пипа тези пари.

Ципрас също като мигрантите ще има два пътя – или играе предложената му игра, или пак му спират финансовото кранче, а освен това шенгенските страни през май връщат контрола за всички пристигащи от Гърция, т.е. на практика я изхвърлят от европейската зона за пътуване без паспорт.

Медицински факт е, че този подход действа на Ципрас. Миналия юли го заплашиха, че или ще изхвърлят страната му от еврото, или тя ще приеме плана на кредиторите, на който беше казала дни по-рано “охи” на свикан от него референдум.

И Ципрас тутакси прие плана и изхвърли “охи”-то барабар с шестмесечната си битка с кредиторите през прозореца на премиерската си лимузина.

Не е изключено да наблюдаваме нещо от същия жанр сега. Дните за убеждаване май приключват, задават се дни за по-сурови методи с исторически доказан ефект. Защото няма време – след Унгария, Чехия и Полша, вчера и Словакия зави в евроскептична посока.

Сал България стърчи като бастион на еврооптимизма на Балканите и за всеки случай прави военно-полицейски маневри по гръцката граница.