Хуан Карлос - от символ на демокрацията до емблема за корупция

Да се сринеш за две години и от символ на прехода към демокрацията да се превърнеш в синоним на корупцията и прахосничеството в разгара на кризата.

Вероятно така ще бъде запомнен испанският крал Хуан Карлос, който днес обяви, че се отказва от престола си. 76-годишният монарх уведоми за решението си премиера Мариано Рахой и изтъкна, че сега е най-удобният момент за промяната.

Кралят ще бъде наследен от сина си, 45-годишният престолоаследник принц Фелипе.

Досега обаче в историята на Испания крал не е абдикирал доброволно. По тази причина по спешност ще трябва да бъде променена конституцията, даваща право на монарха доброволно да се отрича от трона. След което остава на него да се възкачи новият крал, който ще носи името Фелипе VI.

Хуан Карлос Алфонсо Виктор Мария де Борбон и Борбон-Дос Сисилиас. Това е пълното име на краля, който управлява Испания почти 39 години. Роден е на 5 януари 1938 г. в Рим. По онова време в Испания е обявена република и кралската фамилия е пратена в изгнание.

Възкачил се на престола на 22 ноември 1975 г. - два дни след смъртта на диктатора Франсиско Франко, кралят не само е сред главните фигури на прехода от диктатура към демокрация в Испания, но и се превръща в негов символ.

По ирония на съдбата именно Франко подготвя Хуан Карлос за бъдещ монарх. Ел Каудильо, както наричат диктатора, който сваля Републиката с идването си на власт през 1939 г., обявява, че след смъртта му монархията ще бъде възстановена.

Единственото му колебание е кой да седне на престола. По право това би трябвало да е Хуан де Борбон и Батенберг - бащата на Хуан Карлос и синът на сваления през 1931 г. Алфонсо XIII. Франко обаче няма голямо доверие на бащата и затова обявява за свой наследник сина.

Едно от най-важните неща, които прави Хуан Карлос като крал, е легализирането на забранените от режима политически партии. Така кариера правят преследваните и хвърляните в затвора по времето на франкизма Фелипе Гонсалес (премиер през 1982-1996 г.) и Хавиер Солана (генерален секретар на НАТО през 1995-1999 г).

Хуан Карлос връща автономията на баските, каталунците и галисийците, ликвидирана насилствено от Франко. Това е всъщност нещо като испански възродителен процес. Новородените от тези народности нямат право да бъдат кръщавани с националните имена. Така например Жозеп Гуардиола - легендарният футболист и треньор на "Барселона", е роден под името Хосе. Обратно - каталунецът Жоан Андони Самаран направи главоломна кариера при Франко и стигна до шефския пост в Международния олимпийски комитет само защото си смени името на Хуан Антонио Самаранч.

Звездният миг на крал Хуан Карлос настъпва на 23 февруари 1981 г. И никакви негови провинения няма да изтрият подвига му, убедени са ви почитателите му, и противниците му.

На този ден е извършен последният засега опит за военен преврат в Западна Европа. Той е дело на група франкисти, недоволни от прекалената според тях демократизация на Испания.

Метежници, предвождани от подполковник Антонио Техеро, завземат Конгреса в Мадрид. А генерал-лейтенант Хайме Миланс дел Боск извежда армията по улиците на Валенсия.

Испанските депутати и министрите са пленени, докато заседават. Антонио Техеро насочва пистолет в гърдите на премиера Адолофо Суарес, но получава отговора "Кръгом!"

От двореца си в Конгреса обаче пристига крал Хуан Карлос. Той доброволно става заложник на метежниците. Като главнокомандващ въоръжените сили той категорично отказват да изпълни исканията на военните. В крайна сметка превратаджиите се предават и са пратени в затвора.

Така Испания се превърна в пример за безкръвен преход от диктатура към демокрация. През 1982 г. тя влезе в НАТО, макар управляващите тогава социалисти да бяха категорично против това и организираха референдум. Един от най-големите противници на влизането в пакта бе... Хавиер Солана, за когото вече стана дума. "Не е страшно да се родиш глупак, страшно е да останеш такъв", ще каже той вече като шеф на пакта, когато му припомнят този референдум.

През 1986 г. Испания стана член и на ЕС. И се превърна в пример за успешна евроинтеграция и усвояване на еврофондове.
Кралското семейство също се раваше на голяма почит. Децата на монарха Елена, Кристина и Фелипе можеха редовно да бъдат срещнати на улицата или в най-обикновени заведения на "простолюдието".

Цялата тази идилия се срина с началото на кризата през 2008 г. Всичко започна със спукването на строителния балон. Фалираха хиляди малки и средни предприятия. Безработицата днес е над 26 на сто - рекорд в целия Европейски съюз.
С кризата съвпаднаха и скандалите в кралската фамилия.

Първо голямата кралска дъщеря Елена се раздели, а после се разведе със съпруга си Хайме де Маричалар, известен с любовните си похождения.

Върхът на всичко бе 2012 г. Тогава едно счупване на крак отприщи цяла серия от скандални разкрития, свързани с Хуан Карлос. 

Оказа, че той е пострадал на сафари в Африка, за което не е уведомил правителството в Мадрид. После се разбра, че ловът струвал 44 000 евро на испанските данъкоплатци, чиито джобове изтъняват все повече и повече вече седма поред година. От болничното легло Хуан Карлос бе принуден да поиска извинение от сънародниците си и да признае, че е допуснал грешка. Той призна също, че е отстрелял един слон. Доказателство за това бе разпространена в туитър снимка, на която кралят и негов неидентифициран приятел гордо позират с пушки пред убитото животно.

Хуан Карлос опита да успокои испанците, като обясни, че ловът бил платен не от държавата, а от саудитския милиардер от сирийски произход Мохамед Еяд Каяни. И че струвал не 44 000, а с "цели" 4000 евро по-малко.

И тъкмо се поуспокоиха страстите, когато наяве излезе ново разкритие покрай африканското сафари. Оказа се, че на него Хуан Карлос не е бил сам, а е бил придружаван от германска принцеса - 47-годишната тогава Корина цу Зайн-Витгенщайн.

Италианският в. "Стампа" твърди, че двамата имат любовна връзка от 2003 г. Нещата стигнали дори дотам, че испанската кралица София излязла от двореца "Сарсуела" и се нанесла в самостоятелно жилище наблизо.

Според изданието от 2006 г. Корина често пътувала с Хуан Карлос в чужбина. Тогава тя го придружила при официалната му визита в Германия. А година по-късно - и в Саудитска Арабия, където дори била приета с всички полагащи се за първа дама почести.

Навремето на Хуан Карлос бяха приписвани и любовни подвизи с британската принцеса Даяна. Нищо от това обаче не  е доказано.

Разкритието за африканската афера сринаха популярността на краля до рекордно ниските в историята на страната 54 на сто. Дори най-заклетите му привърженици, наричани хуанкарлисти, започнаха съвсем сериозно да обсъждат въпроса за абдикацията му. 

Скандалите продължиха и тази година. Прокурорът Педро Орак от Палма де Майорка изготви обвинителен акт с искане за 17 години затвор за кралския зет Иняки Урдангарин и 600 000 евро глоба за малката му дъщеря Кристина.

Срещу бившия хандбалист предстои да бъдат предявени пет обвинения - за измама срещу държавата, подправяне на документи, престъпление срещу държавната хазна, пране на пари и незаконно присвояване на обществени средства. Ако максималните наказания за тези деяния бъдат събрани заедно, Иняки може да получи присъда над 130 години затвор. А в най-добрия случай би се отървал само със 70 г. Прокурорът Орак обаче иска не повече общо до 17 години зад решетките.

Престъпленията, за които са обвинени съпрузите Иняки Урдангарин и принцеса Кристина, са пране на пари и присвояване. Това било извършвано чрез семейната им фирма "Айсоон" и чрез държавната благотворителна неправителствена организация "Ноос", оглавявана от Иняки. От "Ноос" били отклонени близо 6 милиона евро. 1,7 милиона от тях били налети в "Айсоон".

40 души са разследвани по скандала за корупция, засягащ периода 2004-2008 г.

Засега няма искане принцеса Кристина да бъде вкарана в затвора. За първи път в историята обаче бе разпитан член на испанското кралско семейство. Щерката бе принудена да дава тричасови показания пред магистратите в Палма де Майорка.

Заради тези скандали от 2013 г. Иняки Урдангарин не се появява на семейните снимки на кралското семейство.

Всичко това възмути испанците до такава степен, че при протестите срещу икономиите в бюджета те започнаха да издигат лозунги с искане за сваляне на монархията и обявяване на републиката. Не е изключено това да е една от причините за абдикацията на крал Хуан Карлос. На първо време така ще бъде спасена поне монархията. Може би и затова офоциално бе съобщено, че мотивите за обявената абдикация не са здравословни, а политически.

За последен път публично крал Хуан Карлос бе видян на стадиона в Лисабон, когато миналата седмица "Реал" Мадрид стана за 10-ти път европейски шампион. Монархът е заклет привърженик на "Реал", докато принц Фелипе е запалянко от "Атлетико" Мадрид.

Само преди два месеца се заговори и за абдикация на британската кралица Елизабет II. Досега обаче няма никакви признаци това да се случи. Престолонаследникът принц Чарлз е най-дълго чакалият за престола в най-новата история на световните монархии.

Кога точно ще бъде коронясването на принца все още е много рано да се каже. На нея най-вероятно ще присъства и един от верните приятели на Хуан Карлос - Симеон Сакскобургготски.

Но едно е сигурно - бъдещето на кралското семейство и честта на фамилията вече зависят от Фелипе. И от новата кралица Летисия, бивша телевизионна журналистка.