Ситуацията с държавния дълг през 2017 г. може да попадне в графата „тайни и загадки”.

На пръв поглед догодина ще се случат две взаимно изключващи се събития – хем правителството ще изтегли нов дълг до 1,2 млрд. лв., хем в края на годината общата сума на държавните задължения ще намалее с почти 2 млрд. лв.

Мистерия, нали!

Ето обяснението най-общо: през 2017 г. Министерството на финансите ще погаси стар външен дълг (еврооблигации), но за целта ще използва вече изтегленият през 2016 г. с цел евентуална подкрепа на нуждаещи се български банки. Тъй като стрес тестовете на банковата система минаха без (сериозни) проблеми, буферът не бе пипан и държавата ще го използва за предстоящите плащания.

Разбрахте ли нещо? Сега ще обясним по-детайлно, стъпка по стъпка:

В края на 2016 г. се очаква държавният дълг да бъде около 25,8 млрд. лв. Правителството планира догодина да поеме ново задължение (на местния пазар, а не на външните) в размер до 1,2 млрд. лв.

От тях 800 млн. лв. ще отидат за рефинансиране на вътрешен дълг, тоест с новите задължения ще се погасят старите. А другите 400 млн. лв. идват от възможността Министерският съвет да вземе заем от Банката за развитие на Съвета на Европа, които да се използват за държавно съфинансиране на европроекти.

Догодина предстоят и големи плащания по външния дълг. През юли настъпва падеж на емисия еврооблигации с номинал 950 млн. евро, плащанията по тях ще бъдат над 2 млрд. лв. Те бяха издадени през юли 2012 г., когато финансов министър бе Симеон Дянков.

Държавата няма да тегли нов външен дълг за погасяването им, а ще използва фискалния буфер, заделен за стабилността на банковата система. Припомняме, че през март т. г. България пласира облигации за 1,994 млрд. евро (3,9 млрд. лв.) на международните пазари.

Както вече споменахме, банките в страната като цяло се намират в много добро здраве, а при изключенията (ПИБ, Инвестбанк) собствениците имат задача да осигурят нужния капитал.

Равносметката: след поемането на новите борчове и погасяването на еврооблигациите „Дянков”, финансовото министерство очаква в края на 2017 г. държавният дълг да намалее с близо 1,9 млрд. лв. до 23,9 млрд. лв.

На пръв поглед новината е чудесна. Но ако погледем голямата картина в последните години, ще видим, че има тенденция за трайно увеличение на държавния дълг - в края на 2012 г. беше 13,7 млрд. лв., в края на 2013 г. – 14,1 млрд. лв., а в края на 2014 г. – 22,1 млрд. лв. Парите отидоха основно за запълване на бюджетните дефицити (вкл. за нереформирани сектори), както и за осигуряване на средства за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.

Успокоителното е, че дори и в момента съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт е 29,3% и остава далеч под средните нива за ЕС и еврозоната. По този показател България е най-ниско задлъжнялата страна в Евросъюза след Естония и Люксембург.