“Елеонора Българска – ненавиждана от съпруга си, обичана от бедните. Трудният живот на царицата.”

Под това заглавие в най-новия си брой германското сп. “Бунте” посвещава публикация за втората съпруга на цар Фердинанд.

“На 47 години принцеса Елеонора Ройс цу Кьостриц се омъжва. Тя обаче не намира голямото щастие при съпруга си”, посочва изданието.

Елеонора се ражда през 1860 г. като наследница на благородническия род Ройс, умира през 1917 г. като българска царица.

Обичната й майка умира, когато Елеонора е едва на 15 години. Една съкрушителна загуба, която съпровожда дъщерята през целия й живот, припомня “Бунте”.

Година по-късно нов удар на съдбата се стоварва върху благородническото семейство. Умира с 4 години по-голямата сестра на Елеонора – принцеса Хелене (1864 – 1876). Скърбят бащата княз Хайнрих IV (1821- 1894), престолонаследникът Хайнрих XXIV (1855 -1910), Елеонора и по-малката й сестра принцеса Елизабет (1865 – 1937).

Стара мома

Годините се нижат, но Елеонора не минава под венчило. Интерес проявава единствено към музиката и литературата. Усвоява и професията на медицинска сестра.

«Съвсем друг живот води мъжът, за когото един ден ще се омъжи. След преврата през 1886 г. Фердинанд фон Саксен-Кобург (Сакскобургготски – б. а.) е избран за новия княз на България», пише «Бунте».

Сексуални приключения застрашават трона

Личният му живот е бурен. През 1893 г. Фердинанд се жени за Мария Луиза Бурбон-Пармска, която обаче умира при раждането на четвъртото си дете. Той не е човек на семейството, става причина за доста шушукания поради хомосексуалните си изхвърляния. Говори се, че преди всичко се е забвлявал с войници от армията му.

След смъртта на съпругата му регентът не иска пак да се жени. Единствено майка му Клементина Орлеанска (1817 – 1907 г.) успява да предотврати скандал в цяла Европа и до голяма степен озъптява Фердинанд.

Търси се невеста

Елеонора и Фердинанд се женят през 1908 г.

Царедворци започват да търсят подходяща невеста. Натъкват се на дълбоко вярващата германска принцеса Елеонора. Бракът е сключен по католическия канон на 28 февруари 1908 г. Седем месеца по-късно Фердинанд се обявява за цар на българите.

Трудностите не остават в тайна

Не може да се говори за съвместен семеен живот на двойката и неговите деца от първия брак. Когато Фердинанд и Елеонора се появяват заедно, напрежението между тях е видно. Докато той демонстрира пълно пренебрежение към жена си, тя го понася със стоическо спокойствие.

Лишена от признание и симпатия, да не говорим за любов от страна на съпруга й, царицата полага грижи за хора, които наистина имат нужда от нея. Тя често прекарва по цели дни в бедните квартали на София. Там Елеонора се грижи за болни деца и носи храна на гладуващи семейства.

По време на Първата световна война Елеонора вижда призванието си като медицинска сестра. Но и това не й носи положително отношение от страна на съпруга й.

Знак за помирение преди края?

След всичките самопожертвователни години организмът на царицата е изтощен. Тя умира на 12 септември 1917 г. едва на 57-годишна възраст. Фердинанд я надживява с 31 години и умира на 10 септември 1948 г. Голяма част от последните си години царят прекарва в Кобург - родното място на презираната си втора съпруга. (Тук “Бунте” греши – б. а.)

Публикацията в сп. «Бунте» е доста повърхностна и съдържа неточности. Кобург не е родно място на Елеонора, тя е родена в Требшeн, Прусия, сега Тшебехув в Полша. Животът й е описан достойно в документалния роман на Неда Антонова «Царица Елеонора Българска» на издателство «Факел».