Президент кат’ има, друго е…

Обичам изборния ден! Разбира се, преди границата, от която започваш да оплакваш резултатите, според които (например) единственият глас на дясното губи от свинските опашки и евтиния бензин, но пък надвива не кого да е, а Никого; очерталият се балотаж се оказва като дилемата дали да се гръмнеш, или обесиш; а пък истинските арабски състезателни коне имат само 0,7% подкрепа (за това по-късно). Та преди достигането на тази тъжна, безизходна граница, особено ако нямаш интересни занимания в неделния ден, можеш да включиш телевизора и да се любуваш на какви ли не разкошотии и интелектуални предизвикателства и главоблъсканици.

Воден от желанието да проповядвам най-важното и интересното, предложено от верния ми спътник вчера – националните телевизии – съставих кратък списък с нещата, които Бекет би написал, ако беше повече абсурдист, отколкото е. Ето какво научих в деня на изборите за петия президент на Република България (освен че абревиатурата на имената му ще е с еднакви букви).

* * *

„Важно е! Все пак президент кат’ си има, друго е…“

Думите са на жена на средна възраст на въпроса дали е важно да се гласува на изборите за държавен глава. Че е важно, важно е. Но в Столипиново не мислят така – в един от репортажите в сърцевината на деня се оказва, че жителите на пловдивския квартал са разочаровани, че никой вече не иска да купува гласовете им! И иде равносметката:

„Засега в Столипиново изборите не са от значение. За разлика от танците, които са ежедневие. (…) А по-възрастните вече са на чашка ракия и лимонада.“

* * *

И друг гражданин е видимо на чашка, но той разсъждава доста по-трезво от мнозина съотечественици. Намираме се в Кърджали, където в сутрешните часове репортерка подхожда към навярно подпийнал местен и го пита ще гласува ли на референдума. Той отговаря отрицателно с вяло махване на пръст. Следва размяна на реплики:

РЕПОРТЕРКА: Защо?

МЕСТЕН (след кратък размисъл): Я не съм дипломат!

Но Слави Трифонов, по чиято инициатива се гласува на въпросното национално допитване, не разсъждава така. Часове по-късно той оформя забележително логическо съждение:

„Когато трябва да пеем, ще пеем, когато трябва да правя референдуми, ще правя референдуми, когато трябва да правя секс, ще правя секс“.

ОК.

* * *

Ефирът на Би Ти Ви предлага все пак и малко разнообразие от обичайните скучни обиколки на малки и големи населени места в търсене на обикновени хора, които да коментират вота, но без да могат да кажат нищичко по същество. Освен Емо Чолаков, който винаги внася необходимата доза добро настроение, тук е и репортерът Росен Цветков – традиционно зает в разбиване на престъпни схеми с купуване на гласове (а в случая и каналджийство).

Благодарение на усилията на журналиста, има и арести – във видинското село Кула. Всичко е документирано със скрити камери, има веществени доказателства – тетрадки с имена, дори човек от тв екипа е бил прекаран нелегално зад граница от каналджиите. Смелата работа на Цветков е похвална – и като цяло кариерата му е пълна с великолепни репортажи. Ето обаче, че понякога освен да са носители на полезен ефект за обществото, те завършват и с развлекателен елемент. При задържането на престъпниците от полицията журналистът води разговори с арестуваните, а техните отговори са по-умилителни и от предизборен клип с вълк, овца и копа сено.

РОСЕН ЦВЕТКОВ: Колко гласа събрахте?

АРЕСТАНТ (лежи по лице на земята с белезници): За кое?

РОСЕН ЦВЕТКОВ: За изборите.

АРЕСТАНТ: За кои избори става въпрос?

РОСЕН ЦВЕТКОВ (смее се): За изборите утре.

(след малко)

РОСЕН ЦВЕТКОВ: Защо се занимавате с каналджийство?

АРЕСТАНТ: Не се занимаваме ние.

РОСЕН ЦВЕТКОВ: Прекарахте нашия човек до Сърбия!

АРЕСТАНТ: Кой?

РОСЕН ЦВЕТКОВ (показва до себе си): Ето този!

АРЕСТАНТ: Не е верно.

РОСЕН ЦВЕТКОВ: Как да не е вярно, Вие самият казвате, че сте в схема с каналджии!

АРЕСТАНТ: Аз?!

РОСЕН ЦВЕТКОВ: Да.

АРЕСТАНТ: Не е вярно.

Шекспир може да отстъпи.

* * *

Ако Шекспир вече е отстъпил, време е да влезе любимецът на народа. Събрал, според данните досега, около 0,4% от гласовете за президент, Димитър Маринов, наричан г-н Митьо Пищова, защитава пред Светльо Иванов категоричното мнение, че вотът е фалшифициран и той има много по-широка подкрепа. Ето някои цитати от обидно краткото за мащабите на кандидата участие (четете ги с характерния акцент на Маринов, при възможност):

„Значии, това проучване го правят от София от „Жълтите павета“ до черните и обратно. Кой запита бабите по селата, кат’ не им знаят домашните телефони, кой запита в ония села смолянските…“

„Аз обиколих 163 села, раздадох 1 тон и 800 килограма чиста кайма като кибапчита и кифтета, седем пъти един добър човек ми даде по 1200 питчици хляб, значи туй са към 8 хиляди. И благодаря на моите приятели от града Болярка, ние сме боляри, синя кръв. Аз съм оригинално болярин – мога да се дупна! (Светльо Иванов: Да се какво?) Да се дупна, да видите, че синя кръв тече!“

„Днес гласуваха около 15 хиляди човека в Лондон, до 20 може би са стигнали. В Америка всички гласове в Чикаго може би са за мене, което е проверено. Също в Испания имам поне 5 до 8 хиляди гласа. На морето – Несебър, Бургаска област имам поне 5 хиляди гласа. Не съм съгласен, докато не дойде бюлетината в ЦИК от всички български села…“

„Да си гледам манекенките и старините“ – след шеговит коментар от водещия, че по-добре, че не е станал президент.

* * *

Пресконференциите в НДК (и от централата на ГЕРБ като алтернатива) са абсурдни посвоему и ще оставя други да ги коментират, но само маркирам:

• Тениската на Бойко Борисов, премиер, и твърдението му, че ГЕРБ всъщност са първа политическа сила на тези избори;

 

 

 

 

 

 

 

• Прическата на основния опозиционен лидер Корнелия Нинова и отказът ѝ да каже иска ли, аджеба, оставката на правителството;

 

 

 

 

 

 

• Ген. Румен Радев, подкрепен от БСП, е за въвеждането на православно вероучение в училищата?!;

 

 

 

 

 

 

 

• Патриотите се похвалиха, че не са се скарали по време на кампанията.

* * *

Финалът е запазен за Жорж Ганчев и неговото емблематично за прехода излъчване. (Човекът все пак е бил на избори за президент, и то не съвсем без успех, а и нищо, че всячески се опитва да скрие принадлежността си към Държавна сигурност или че сега събира 0,7% от гласовете.) Ето например един диалог, в който Ганчев тълкува слабия си резултат и го обявява за манипулация:

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Резултатът, който на мен ми доложиха, е смехотворен.

СВЕТЛЬО ИВАНОВ: Колко е?

ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Нямам представа. (пауза) Нещо смутолевиха като 0,6 процента.

А завършекът е дълбокомислено послание към българската нация:

„Не те обвинявам, народе. Трябва да се научиш да различиш арабски кон за надбягване от муле и магаре. Тогава тези хора, които наистина са състезателите, ще направят така, че ти да бъдеш добре, да оцелееш, демографската криза да има наистина резултат“.

Площад Славейков