Проектът на доклада за сделката за ЧЕЗ, изготвен от временната комисия в 44-ото НС, не се хареса на депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Воля", които поискаха изводите и констатациите в него да се преработят. Така докладът, приготвен от шефа на комисията Жельо Бойчев (БСП), ще се ремонтира от работна група, която ще трябва да спази крайния срок, в който да го представи - 10 май.
Основният извод, който се налага от документа, е, хаотични действия на изпълнителната власт и лоша работа на българските институции, които си прехвърлят отговорността или просто я избягват.
Следващата седмица изтича срокът, в който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да се произнесе по внесените от кандидат-купувача на активите на ЧЕЗ в България - "Инерком", документи за разрешение на сделката. На 23 февруари т.г. "Инерком България" има подписан предварителен договор за продажба с чешката държавна компания ЧЕЗ и срок от 9 месеца сделката да приключи.
Като аргумент за неприемането на доклада Делян Добрев (ГЕРБ), Димитър Лазаров (ГЕРБ) и Валентин Николов (ГЕРБ) изтъкнаха частта му с констатациите и препоръките, като дадоха за пример критиката, отправена към приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРД) в периода 2003-2005 и последвалата продажба на миноритарните дялове в тях, извършена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов. "Неприемливи изводи за приватизацията на ЧЕЗ", по думите на Лазаров, според Делян Добрев някои текстове са "притеснителни", а според Николов ГЕРБ са "смутени от някои препоръки". Към гласуването за отлагане на приемането на доклада се присъединиха и народните представители от ДПС и "Воля".
Какво ядоса управляващите
Според проектодоклада, при продажбата на 67% от ЕРП-ата, извършена при кабинета "Сакскобургготски" (НДСВ-ДПС), продажата е била осъщестена "без ясна регулаторно-правна рамка". Това, впоследствие, довежда до спорове между държавата и чуждестранните инвеститори.
Продажбата на пакетите от остатъчни акции по време на първото правителство на Борисов - през 2012 г., не допринася за коригирането на установените вече слабости, а напротив - задълбочава ги, констатира проектът, изготвен от Бойчев и експертите. Констатира се, че тези сделки водят и до риск от последващо придобиване на ключови за националната сигурност предприятия от дружества, които не отговарят на основната цел на приватизационната стратегия - "силни и опитни стратегически инвеститори, които да инвестират и управляват електроразпределителните предприятия дългосрочно".
За продажбата на остатъчните дялове от 33% през 2012 г. дори няма решение на МС, те просто са прехвърлени на Държавната консолидационна компания (създадена по идея на първия министър на финансите на Борисов - Симеон Дянков, бел.а.), която се занимава със сделките и където постъпват средствата, вместо в Сребърния фонд, обясни Жельо Бойчев.
Установено е, че няма логична причина за резкия спад на стойността на дружествата, изразена в продажната цена на акциите от остатъчния дял, в резултат на което държавата е получила 78 милиона лева по-малко. Съгласно стратегията за приватизация, акциите от остатъчните пакети трябва да се продадат по-скъпо, предвид направените от собствениците инвестиции и подобрения в работата на дружествата в периода от приватизацията през 2004 г. до сделката с остатъчните дялове 8 години по-късно.
И още констатации:
"Инерком България" не отговаря на изискванията за "опитен стратегически инвеститор" и на нито един от критериите, заложени като изисквания към инвеститорите през 2004 г.; "Инерком България" не са обяснили по какъв начин и откъде ще осигурят необходимите средства за закупуване на 7-те дружества на ЧЕЗ България; Запитаните от комисията кредитни институции са отказали информацията, необходима за изясняване на въпроса, само Първа инвестиционна банка е признала, че е готова да финансира сделката с до 80 милиона евро.
Директно по управляващите бият и други от изводите като: непоследователно и хаотично поведение на българското правителство по сделката (като пример е посочена заявената, но негласувана оставка на министъра на енергетиката, както и рязката промяна на позициите от искане за пълен контрол върху сделката до отказ от всякакво участие); твърдението на Бойко Борисов от 27 февруари т.г., че не е запознат с процесите по придобиването на ЧЕЗ не отчитат регулярните информации, които е получавал от службите за сигурност и други "компетентни институции" за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциални купувачи; твърденията на Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, че ЧЕЗ са предлагали на държавата да закупи активите противоречи на уверенията на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупят дружеството.
Бойчев заяви, че при работата по доклада са "погазени конституционните права на българските граждани", тъй като на комисията е отказвана информация с аргумента за "професионална тайна", "търговска тайна", "банкова тайна" и т.н. Не може при сделка, която засяга националната сигурност на станата, да има подобни откази, ще предложа такава информация да се изисква от председателя на парламента, заяви депутатът от левицата.
