Националната агенция по приходите (НАП) оспорва глобата от 5,1 млн. лв., наложена й от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради безпредецентния теч на данните на над 5 млн. граждани и фирми. Това обявиха от приходната агенция, след като стана ясен размерът на санкцията заради неопазване на информацията. Освен пред КЗЛД в 3-дневен срок наказанието ще бъде обжалвано и пред съда, заканва се НАП. 

"Главният мотив за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им публично оповестяване са резултат от действия, представляващи престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, осъществени независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита", пише в съобщението.

Нещо повече - от НАП обмислят да съдят на свой ред "извършителите на хакерската атака срещу сървърите на агенцията, като е възможно както присъединяването на агенцията в наказателното производство, така и воденето на гражданско дело".

Мотивът:

"Така финансовата претенция в размер, покриващ наложената на приходната агенция имуществена санкция, ще бъде насочена към извършителите на престъпното посегателство."

Глобата от КЗЛД срещу НАП е наложена именно заради това, че агенцията не е съумяла за защити поверената й информация, както изискват и родният закон, и европейският регламент за опазване на личните данни. Това е задължение на всеки администратор на лични данни и последният подлежи на санкция, както и да е станал пробивът в системата му. Освен това към момента има лица с повдигнати обвинения за хакерската атака, но те биха влезли в категорията "извършители", ако съдът ги обяви за виновни на всички съдебни инстанции. Към момента казусът дори не е стигнал до съда, защото разследването продължава.

"Справката в приложението за това какъв вид лични данни са били разкрити за български граждани ще бъде пусната в експлоатация през следващата седмица", съобщават още от НАП.

Проверката ще може да бъде извършена чрез идентификация с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от приходната агенция, или с електронен подпис. Такава справка ще може да се направи и в офисите на НАП в страната след представяне на лична карта, обясняват от приходната агенция.

Достъпът до справка какви точно лични данни на всеки от 5-те милиона засегнати са станали публично достояние бе обещан от НАП през юли. На 25 юли - десетина дни след теча на информация, се появи опция да се провери дали човек е в списъка със засегнатите. Но не и каква точно е разпространената информация.

Корнелия Нинова: Глобата на НАП - жертвите плащат за престъплението

Според лидерката на БСП Корнелия Нинова с налагането на глоба срещу НАП ефектът е, че "жертвите плащат за престъплението, извършено спрямо тях". По думите й това е "ярък пример за несправедливост", защото бюджетът на НАП се формира от данъците на гражданите.

"Засегнатите българи ще платят от джоба си 5,1 млн. за това, че данните им станаха публични. А правителството просто ще прехвърли сумата от едно перо на бюджета в друго. Днес председателят на КЗЛД каза, че това не било наказание, а превенция. Считайте - наказани няма да има, политическа отговорност също", смята социалистката.

Тя предлага, вместо да се налага глоба, да се приложи законът за отговорност на държавата за вреди:

"Ако НАП причини щети на своите граждани, правителството може да заведе иск срещу виновни длъжностни лица. Да, минава се през обезщетения, съд, доказване на вина - дълъг път, но справедлив. Когато един министър на финансите или директор на НАП плати от джоба си за нанесени вреди на българските граждани, тогава ще има и превенция, и справедливост."