Парламентът подкрепи отново промените в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда фигурата на т.нар. надглавен прокурор - прокурор, който да може да разследва главния прокурор. Депутатите отхвърлиха ветото на президента върху тези промени със 125 гласа „за“ закона, 77 „против“ и 3-ма „въздържали се“.

Според приетите текстове от парламента разследването на главния прокурор или негов заместник се извършва от прокурор по разследването.

Той може да възлага отделни действия на следовател от Специализираната прокуратура. Отказите да бъде образувано разследване срещу главния прокурор могат да се обжалват пред Специализирания съд.

Разследващият прокурор трябва да бъде избран до 3 месеца след влизането в сила на промените. Той е част от прокуратурата. Предложения могат да правят шестима членове на ВСС или кандидат за заемане на длъжността да се „самономинира". Разследващият прокурор се избира с мандат от 5 години, без право на втори мандат. Избира се с не по-малко от 15 гласа от пленума на ВСС. Ако никой не ги събере, следва балотаж между първите двама.

Във ветото си президентът изтъкна, че тези промени не предлагат справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник. С въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона, смята държавният глава.

В своите мотиви президентът посочва, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник, както и изобщо срещу лица на висши държавни длъжности представлява основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас.

„Върховенствто на правото преминава през всички сфери. В държава, в която има върховенство на правото, няма оголени кабели, всеки носи отговорност за действия и бездействия.“

Това заяви Крум Зарков (БСП). Той допълни, че три години управляващите не могат или не искат да решат въпроса за това как може да бъде разследван главният проурор.

„Ще направим още един прокурор - несериозно е, ще бъде неефективно“, каза още Зарков.

И заяви, че прокуратурата функционира по начин, по който се позволява намеса във вътрешното убеждение на отделните прокурори. Зарков каза, че трябва да се уточни въпросът какво точно е методическото ръководство, което упражнява главният прокурор. И да има ясна рамка за надзора на законност, който главният прокурор осъществява.

„Ако не се прекрати фактическото влияние на главния прокурор във ВСС, той влияе на кариерното развитие на всеки прокурор", изтъкна Зарков.

Той допълни, че ГЕРБ не искат да решат тези проблеми и единственото, което могат да направят, е да си тръгнат, за да не пречат на други, които искат да го направят.

Филип Попов (БСП) доълни, че ветото е шанс за ГЕРБ да поправи своята „недомислица“, която „обръща с главата надолу цялата ни правна система“.

Явор Божанков (БСП) припомни, че ГЕРБ никога не са критикували главния прокурор. Според него с днешните промени просто „се замазват очите на Венецианската комисия с въвеждането на куха фигура, която няма да реши нито един проблем“. Той определени законопроекта като „последното законодателно срутище“ на това народно събрание.

Независимият Валери Жаблянов заяви, че въвеждането на прокурор, който да разследва главния прокурор, е антиконституционно. Той попита защо съдебната власт е във фокуса на политическия дебат в България, след като тя е независима. Според него професионалните критерии за израстването в йерархията реално не съществуват както в съдебната власт, така и във всички останали власти.

„Намираме се в една родова архаична политическа система. Тя не можа да стане модерна, не знам дали е срутище, но се свлича по нанадолнището“, каза Жаблянов.

Християн Митев (ОП) обяви мотивите за ветото на президента за неоснователни и противоречиви. Според него за решителна реформа на прокуратурата трябва Велико народно събрание и нова конституция.

Красимир Ципов (ГЕРБ) изтъкна, че това е първият случай, в който се приема закон, който предлага някакво решение на проблема с разследването на главния прокурор. Според него всички препоръки от Европа по темата касаят сериозни промени в конституционния модел.

„За да се постигне съдебна реформа, дебатът трябва да се води в рамките на промени в Конституцията“, заяви Ципов.

И допълни, че това е възможното законодателно решение, след като е невъзможно да се постигне конституционен консенсус от политическите партии.