Парламентът на Латвия снощи гласува страната да се оттегли от международния договор, насочен към борба срещу насилието над жени, след като консервативен партньор в управляващата коалиция се обяви против официалната позиция на правителството, въпреки становището на министър-председателя и президента, предаде Ройтерс.

Истанбулската конвенция, приета от Съвета на Европа и подписана от десетки страни членки, определя насилието срещу жени като нарушение на правата на човека и засяга различни форми на насилие, основано на пола.

Но опонентите на договора в Латвия твърдят, че той въвежда дефиниция за пол, която надхвърля биологичните полове и го разглежда като социална конструкция. Те посочват, че съществуващите национални закони са достатъчни за справяне с насилието, основано на пола.

Един от тримата коалиционни партньори – Съюз "Зелени и фермери" – се обяви против позицията на министър-председателката Евика Силиня и се присъедини към опозицията, за да подпомогне оттеглянето от договора, за което гласуваха 56 депутати в 100-местния парламент.

"Това няма да повлияе на домашното насилие по никакъв начин. В латвийските закони защитата срещу домашно насилие съществува и преди Истанбулската конвенция", заяви пред Ройтерс депутатът от Съюз "Зелени и фермери" Гунарс Гутрис.

Около 5000 души протестираха в центъра на Рига в сряда срещу оттеглянето на страната от Истанбулската конвенция. Силиня се обърна към множеството, изразявайки подкрепата си Латвия да остане страна по договора.

"Това ще бъде опустошителен удар за позицията на Латвия в ЕС, както и в международен план", каза Андрис Шуваевс – председател на парламентарната група на "Прогресивните", либерална партия, която е част от коалиционното правителство.

Латвия, която ратифицира Истанбулската конвенция през 2023 г., е напът да стане втората страна, която се оттегля. Турция предизвика остри критики от Европейската комисия, след като се оттегли от договора през 2021 г.

През 2020 г. тогавашното дясно правителство на Полша започна процес на оттегляне от договора, но след това бе заменено от центристкия кабинет на премиера Доналд Туск, който миналата година отмени тези планове.

България многократно е заявявала категорична позиция срещу Истанбулската конвенция, особено в рамките на заседания на Съвета „Общи въпроси“ на Европейския съюз. През февруари 2023 г. страната ни отказа да подкрепи проектите за присъединяване на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Основният аргумент на България е решението на Конституционния съд от 2018 г., според което някои правни концепции в конвенцията, свързани с понятието „джендър“ (социален пол), са несъвместими с Конституцията. 

Въпреки отказа от конвенцията, България подчертава, че остава силно ангажирана в борбата с домашното насилие. Представителите на страната в ЕС изразяват готовност да работят по национални и европейски инициативи, които не противоречат на конституционните принципи.

Истанбулската конвенция остава спорна тема в българското общество, като критиците ѝ я обвиняват в прокарване на идеологии, свързани с „джендър идентичност“, докато поддръжниците ѝ настояват, че тя е инструмент за защита на жени и деца от насилие.