Министърът на външните работи на Германия Йохан Вадефул предупреди, че "правилото за единодушие в Европейския съюз излага блока на екзистенциална опасност по въпросите на сигурността" и заяви, че Германия ще разговаря към държавите членки, които остават скептично по отношение на гласуването с квалифицирано мнозинство. 

"Когато става въпрос за сигурност, принципът на единодушие може да ни изложи на екзистенциална опасност. Защото това е въпрос на живот и смърт! Виждаме това всеки ден в Украйна", заяви Вадефул според подготвените бележки за политическо събитие в Берлин. 

Той подчерта, че ЕС се нуждае от гласуване квалифицирано мнозинство, за да вземе решения по-бързо, особено по отношение на външната политика, като добави, че 12 държави членки понастоящем подкрепят тази промяна. 

Квалифицираното мнозинство в ЕС днес е т.нар. „двойно мнозинство“ – механизмът, чрез който Съветът приема повечето решения. То изисква подкрепата на 55% от държавите членки (най-малко 15 от 27‑те), които заедно представляват поне 65% от населението на ЕС. При сегашното население на Съюза това означава около 290–295 милиона души. За блокиращо малцинство са нужни най-малко четири държави, представляващи над 35% от населението или 155 милиона души. Малките държави сами не могат да блокират акт, а големите – Германия, Франция, Италия, Испания, Полша – имат ключова роля при формирането на блокиращи коалиции.

Този модел цели да балансира влиянието на големите и малките държави и да предотвратява ситуации, в които една или две страни могат да блокират решения, подкрепяни от голямо мнозинство. Квалифицираното мнозинство е в основата на обикновената законодателна процедура, при която Съветът и Европейският парламент приемат законодателството съвместно, и се използва в широк кръг политики – вътрешен пазар, околна среда, миграция, транспорт, цифрова регулация, търговия и др.

"И ще се обърнем към всички държави-членки, включително към онези, които все още са скептични", уточни Вадефул. 

Справка: Какво ЕС решава с единодушие?

В Европейския съюз решенията с единодушие се запазват само в ограничен кръг чувствителни области, в които държавите членки продължават да държат пълен суверенитет. Това важи най-вече за данъчната политика – всички промени в преките и косвените данъци, включително ДДС, акцизите и въвеждането на нови европейски налози, изискват съгласието на всяко правителство. Единодушие се прилага и във външната политика и сигурността, където санкциите, общите позиции по международни кризи и мисиите на ЕС не могат да бъдат приети без пълно съгласие.

Същият принцип важи и за разширяването на ЕС, включително приемането на нови членове и напредъка по преговорните глави, както и за дългосрочната финансова рамка, собствените ресурси и всички решения, които засягат таваните на бюджета. В областта на правосъдието и вътрешните работи единодушие се изисква при семейното право с трансгранични последици, определени аспекти на полицейското сътрудничество и хармонизацията на наказателното право, както и при приемането на нови членове в Шенген.

Част от социалната политика също попада в тази категория, включително правилата за социално осигуряване, защитата от уволнение и представителството на работниците, когато засягат национални системи. В отбраната решенията за военни ангажименти и за работата в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (Permanent Structured Co-operation - PESCO) – механизъм за по-тясно военно сътрудничество между желаещите държави – също изискват единодушие.

Единодушие е необходимо и при институционални въпроси като промени в договорите, броя на евродепутатите, разпределението на гласовете в Съвета и използването на т.нар. "мостови" или "пасарелни" клаузи. Те позволяват преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство в определени области, но самото им активиране също изисква съгласието на всички държави. В тази група попадат още решенията за езиковите режими, гражданството на ЕС, статута на отвъдморските територии и мерките срещу дискриминацията.