2014 г. с целия си драматизъм в национален политико-икономически план вече е в историята.

А какво би било, ако двама души в държавата не се бяха скарали?

Сещам се за няколко неща, които биха се случили с доста голяма вероятност:

Първо - първият гордо щеше да вее мустак и да позира с поредната награда за банкер, бизнесмен и най-влиятелен българин.

Второ - вторият щеше да разпределя корпулентни порции от "Южен поток", който Путин нямаше да спре.

Трето - една банка щеше да продължава да раздава 8-9 процента лихва и нямаше да хазната да изхарчи едни излишни 3,7 млрд. лева, за да покрива законовогарантирани депозити.

Четвърто - кредитният рейнинг на държавата нямаше да бъде понижен.

Пето - министър-председателят нямаше да се казва Бойко Борисов, а Пламен Орешарски.

Шестото обаче е важното, а именно, че ако до всичко това могат да доведат личните отношения между двама души, то значи нямаме нито политика, нито икономика, нито европейска демокрация.

В случай че се абстрахираме от злободневните събития с тежки последици ще видим, че гражданското общество всъщност ефективно не е мръднало ни на йота (главното действие пак е зад кулисите). Че парламентарната ни демокрация е заменила един "златен пръст", скрит под пластмасова маса, с друг - също толкова неприемлив  и че като цяло още не сме намерили място между изтока и запада. Ще видим, че нито крахът на пенсионната система, здравеопазването и образованието не са видели светлинката в тунела. За правосъдието е излишно да говорим. 

А икономиката? 

Опитайте се да се сетите нещо съществено в посока "действие - резултат". Енергоразпределителните дружества бяха притиснати, но това не доведе до нищо. Инвеститори през 2014 г. не дойдоха. Руските туристи намаляха заради украинската криза. За еврофондовете годината бе нулева.

И все пак през годината напук на общия новинарски поток с марка БГ имаше две важни неща за икономиката. Едното бе сделката за "Телерик". Това една компания, която за хората, несвързани със сектора "Информационни технологии", не говори нищо. Но за тези, които имат поне малко вземане-даване с програмиране, бе звезда далеч преди да бъде продадена за 262 милиона долара. "Телерик" наистина е паралелна реалност, в която действат собствени правила, които нямат нищо общо с всеобщото безхаберие по цялята Татковина. Опитайте се да се сетите за фирма, която инвестира в конкурентите си. Все едно бТВ да организира курсове за обучение за кадри на Нова телевизия или "Мтел" да разкрива тайните на пазара си на "Виваком".

"Телерик" обаче от години прави точно това - обучава конкуренти, следвайки принципа, че ако се подобри нивото на конкуренция, ще се постигне и повече креативност, нови идеи, брейнсторминг. Една малка фирма решава, че може да промени образователната система, предприема действия, инвестира и постига уникални резултати, оценени по цял свят. 

Но "Телерик" е изключение. 

Второто важно събитие през годината също бе такова. Става дума за компанията "Булсатком". Сателитният оператор получи огромно финансиране от банков консорциум от европейски и американски банки за изстрелването на първия български чисто търговски спътник и изграждането на нова мобилна мрежа. Американската банка за експортно кредитиране Ексимбанк подкрепи проекта със 150 милиона долара, което е най-мащабното финансиране на проект в България, а след по-малко от две години БГ сателитът ще полети към Космоса от Кейп Канаверал.

И двете новини - и за "Телерик", и за "Булсатком" останаха извън светлината на прожекторите. Продажбата на софтуерния разработчик, за която бяха получени толкова пари, колкото от приватизацията на държавния мастодонт БТК, се оказа, че не е новина за националните телевизии. На церемонията на обявяването на финансирането на "Булсатком" в столичния хотел "Шератон" американската посланичка Марси Рийс недоумяващо търсеше с поглед някакъв представител на служебното по това време правителство на Георги Близнашки. Не го намери. Никой от тях не дойде.

"Телерик" и "Булсатком" всъщност са обратното на дълбоко загнезденото  в националното ни съзнание схващане, че някой трябва да направи нещо, за да се оправят нещата. Всъщност нещата се оправят тогава когато държавата не се опитва да помага. 

Достатъчно е само да не пречи.