Около датата 15 септември редовно се заговаря за образователна реформа. Тази година премиерът Румен Радев даде заявка за "промяна на модела" и въвеждане само на един учебник по български език и литература, само един по история и един по география, съобщава екипът за проверка на факти на БНР.

Припомняме, че още през 2023 година, в качеството си на президент, Радев призова за единно съдържание в учебниците по назованите учебни предмети. Идеята предизвика полемика през изминалата седмица – част от по-широката обществена тревожност за резултатите на българските ученици в международни изследвания като PISA, а и за учебния план, часовете и съдържанието на учебниците на прага на новата учебна година. 

Публикация на бТВ от 2023 г.

Вече се превръща в традиция споделянето на една "забранена статия" на проф. Атанас Семов дни преди началото на всяка учебна година.

И този септември в социалните мрежи някои потребители алармираха, че "съзнателно и продължително се осъществява процес на изтриване на българската идентичност" чрез премахване от учебната програма на знакови литературни произведения като "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово".

Според публикацията на проф. Семов, конституционен съдия, в българските училища се прокрадва "процес на обезбългаряване", а фактът, че "няма нито 1 ред от Вазов или Ботев" в програмата на четвъртокласниците е едно от доказателствата за това. Под надслов "ТЪЖНО И СТРАШНО" или "ЦЕНЗУРИРАХА ПРОФЕСОРА" статията на проф. Семов е публикувана от редица "Фейсбук" профили и страници като "Страница На Непокорните", "Народа иска", "Аз подкрепям премиера Румен Радев" и т.н.

Една от публикациите във Facebook.

Екипът на "БНР – Проверка на факти" провери, че въпросната публикация е на 10 години – статията е публикувана от проф. Семов на 18 февруари 2016 година и от тогава насам информацията в нея се споделя почти всяка година.

В периода, когато авторът написва статията, която, по думите му, "2 вестника отказват да публикуват", действително се обсъждат промени в съдържанието на учебниците по литература. През 2016 г. бе извършена мащабна реформа в образованието, с която МОН въведе нови учебни програми за всички класове от I до XII клас. 

Медийна публикация от 2015 г.

През годините проф. Семов продължава да говори по темата за съдържанието на българските учебници, включително в ефира на БНР. През 2022 година в интервю за програма "Христо Ботев" проф. Семов заявява: "Нашите учебници са подложени на Баташко клане", а през 2024 година пред "Хоризонт" професорът казва: "Учебниците, по които учат децата ни,унищожават българската памет". Във всяко от изказванията си по темата проф. Семов застъпва тезата, че "през последните десетилетия у нас се заличава националната историческа памет", а виновна е образователната система.

ТВЪРДЕНИЕ

В популярната "забранена статия" се твърди, че в учебниците, по които учат децата, "няма нищо за Левски и Ботев", "История славянобългарска" е "изхвърчала в миналото" заедно с Хвърковатата чета на Бенковски и "Записки по българските въстания".

"По "Български език" освен че вече няма да се учи Вазовата "Родна реч", но и отдавна не се учи нищо "българско и родно"! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не сехаби за овехтели стихове за вехти войводи...  Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за "урок по магии", за Барон Мюнхаузен... Нито дума за миналото, за българското... Абе едно Елин-Пелиново "чохено контошче" няма, да не говорим за Баба Тонка!...", пише в публикацията.

Интарвю с проф. Атанас Семов в БНР през 2024 г.

Екипът на БНР провери съдържанието на Учебни програми по български език и литература, публикувано в сайта на МОН.

В Учебната програма по български език и литература се очаква от всеки второкласник да може да рецитира детски стихотворения от български автори (например, "Де е България", "Аз съм Българче", "Родна реч" от Иван Вазов).

Предметът "Родинознание", който се изучава в първи и втори клас има за задача "да формира у децата първоначални представи за България като родина на всички български граждани". Отношението към родния край и националното културно и историческо наследство, разпознаването на исторически личности и събития, е заложено още в началните класове на образователната система.

В IV клас децата продължават изучаването на произведения от детската литература, свързана с културното многообразие и нравствените добродетели на българския народ. Очаква се учениците да рецитират стихотворения от български автори (например, "Обичам те, Родино" на Елисавета Багряна, "Моята учителка" на Леда Милева, "Майка ми" на Иван Вазов). В часовете по "Човекът и обществото" се преподава българска история след Освобождението, с акцент върху "кръстопътното" положение на България и историческите отношения между страната ни и другите европейски държави.

Материал по родинознание за I клас. Снимка Издателство "Просвета"

В V клас учебният план по литература поставя акцент върху българския фолклор, като учениците изучават "Хайдути" на Хр. Ботев. Учебното съдържание през следващата година започва с "Хубава си, моя горо" (Л. Каравелов) и "Отечество любезно, как хубаво си ти" (И. Вазов). Именно в VI клас децата се запознават с "Под игото", както и с творчеството на Елин Пелин през разказа "Косачи", Йордан Йовков с разказа "Серафим", социалната поезия на Смирненски със стихотворението "Братчетата на Гаврош".

Българинът във възрожденския свят е водеща тема в програмата по литература в VII клас – Чинтулов, Ботев, Вазов са последвани от Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.

Учебник по литература за VII клас. Снимка Издателство "Булвест 2000"

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Според учебните планове от I – VII клас едно 10-годишно българче би трябвало да знае или поне да е учило наизуст няколко стихотворения от български класици. Темите за националната идентичност и българската историческа памет са акцентирани както в часовете по литература, така и в часовете по "Родинознание", а след това в "Човекът и обществото" и "История и цивилизация". "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" действително вече не е част от програмата по литература на шестокласниците, но присъства в контекста на часовете по история, посветени на събитията и живота в българските земи по време на османска власт. "История Славянобългарска" се изучава в гимназиален етап – в IX клас. "Записки по българските въстания" не присъстват в учебния план. 

Твърденията, че "модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи" и в учебниците по литература на българските ученици няма "нито дума за миналото, за българското", са НЕВЕРНИ. Безспорно през годините резултатите от матурите и представянето на българските ученици в международни класации са сигнал, че в системата има проблем и очакваните знания не се усвояват качествено. Твърденията, че това се дължи на липсата на достатъчно българско и патриотично учебно съдържание, обаче са спорни, тъй като българската възрожденска и следосвобожденска литература е по-скоро акцент отколкото липса в учебните планове, одобрени от МОН.