Колко време ще изкара този парламент?

Отговорът на този въпрос зависи пряко от това колко време може да продължи рулетката с мандатите, които се връчват на парламентарните партии за съставяне на правителство.

Член 99 от Конституцията, който урежда т.нар. "парламентарна рулетка" с мандатите за съставяне на правителство е доста неясен и предполага различни тълкувания. При внимателен прочит на текста може да се стигне до извода, че реално тази процедура няма краен срок.

Конституцията е разписана така, че да даде възможност на партиите и президента максимално дълъг период от време за маневри. Основният закон разчита на това, че взаимният контрол между политическите субекти ще предотврати злоупотреба с права.

Ето какво пише в този текст:

Чл. 99.

(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

Както е видно, няма изрично записан срок, в който президентът трябва да връчи втория мандат.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

Не е ясно за какво се отнася изразът "в срока по предходната алиниея". Дали в този срок президентът трябва да връчи третия мандат или в този срок третият мандат трябва да бъде върнат - изпълнен или неизпълнен. По-скоро този срок се отнася до връчването на мандата, което би трябвало да означава, че за неговото връщане краен срок няма.

(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. (до два месеца - б.р.) Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

Ясно е, че до два месеца, след като третият мандат е върнат, трябва да има парламентарни избори.

Идеята на текстовете е да се създаде максимална възможност за съставяне на парламентарно правителство.

За първия и за втория мандат няма записан срок, в който президентът да ги връчи. Основният закон се  "забързва" чак на третия мандат. Според решение на Конституцонния съд от 1992 г. при трети мандат кандидатът за премиер също трябва да го върне до една седмица - изпълнен или неизпълнен.

В конституциите на други страни с парламентарно управление изобщо няма записани срокове за връчване на мандати. Едно от правителствата на Ангела Меркел в Германия е било договаряно 8 месеца. На теория и в България преговорите за правителство също могат да продължат 8 месеца. Зависи доколко това би било политически целесъобразно.

Що се отнася до това колко ще изкара настоящия парламент  - на теория винаги съществува и хипотеза, при която се създава правителство, което изкарва пълен мандат. Или поне до местните избори догодина наесен. И тази хипотеза не зависи от рулетката с мандатите.