Навлизаме ли в последния етап? Ако се следи внимателно реториката на Доналд Тръмп, САЩ се ориентират към прилючване на конфликта в Близкия изток. Най-вероятният сценарий засега е ударите да спрат до 9-14 април, Щатите и Иран паралелно да обявят победа, но всъщност нито един от проблемите, заради които започна войната, да не е решен и де факто всичко бързо да се върне към статуквото отпреди атаките.

Това няма да е изненада – само за последните 12 месеца Тръмп направи три такива хода, в които започва уж голяма операция, но на средата ѝ я спира, обявява сключена сделка и се изтегля, без реално да е постигнато нищо.

Пример е договорката с хутите в Йемен миналия май. Сделката бе изненадваща и възстанови статуквото в Червено море, което съществуваше преди 7-седмичната бомбардировъчна кампания на САЩ.

Целта бе да се прекратят атаките срещу американски кораби, но хутитите запазиха възможността да обстрелват Израел и други цели. Според израелски медии Вашингтон не е уведомил Израел предварително, което е предизвикало изненада у тях. Сделката е била договорена от спецпосланика на Тръмп, Стив Уиткоф, и посредничеството на Оман.

Или при 12-дневната война, когато Тръмп публично оказа натиск на Израел да спре атаките срещу Техеран, обяви примирие и, че е унищожил атомната програма и рекатния арсенал на Иран. Това веднага бе опровергано, а най-късно сега се видя до каква степен не отговаря на истината, та се наложи да ги унищожава и във втори удар година по-късно

Тази непредсказуемост подкопава доверието в стратегията.

„Доверете се на плана“

От последните изявления на Доналд Тръмп, както и от реакциите на Иран и Израел, се оформя сложна и противоречива картина: от една страна – възможност за край на конфликта чрез преговори, а от друга – нарастващо съмнение дали изобщо съществува ясен план.

В Йерусалим зад затворените врати на властта в Израел кипи напрежение. Нови разкрития показват, че още в навечерието на войната с Иран шефът на "Мосад" Давид Барнеа е предоставил на израелския кабинет чувствителна оценка. Неговата прогноза: възможно падане на режима в Иран би отнел най-вероятно около една година. Макар да са обсъждани и по-кратки сценарии, едногодишният се смята за най-реалистичен.

В последните дни обаче конфликтът около оценките на Барнеа ескалира. Неизвестни източници го обвиняват, че е подвел както Израел, така и САЩ по въпроса за смяната на режима в Иран. Според вътрешни хора, цитирани от Jerusalem Post, тези атаки целят да прикрият позицията му и да го направят виновник на отговорността, ако превратът се провали или се проточи във времето.

Съобщава се, че източниците на информация за статията (Channel 12 и New York Times) могат да произхождат от обкръжението на премиера Бенямин Нетаняху, от екипа на президента на САЩ Доналд Тръмп или от военни среди. Всички те са под голям натиск, тъй като големият пробив в Иран все още не се е случил.

Експертите, близки до Барнеа, обаче се защитават: шефът на "Мосад" е известен с това, че формулира прогнози с много ограничения и не гарантира неизбежни резултати. Политически той не се смята за рисков играч – работи по указания на Бенямин Нетаняху и не го подтиква към по-агресивни действия, отколкото премиерът сам би предприел, пише германският „Билд“.

Дори по време на важното си пътуване до САЩ през януари, Барнеа не е следвал собствена програма – всичко е било строго координирано. Той е дългогодишен стратег и няма как да се смята за новак в дългосрочните планове за сигурност.

Как може да се тълкуват изявленията на Тръмп

Times of Israel припомни тези дни, че Белият дом многократно повтаря просто послание: „Доверете се на плана.“

Този слоган, свързван с конспиративното движение QAnon, се използва по различни теми и дори е бил официално разпространяван от институции. Израел също до голяма степен възприе този подход спрямо Тръмп – дори когато негови изказвания пораждаха объркване или съмнения.

Решението на Тръмп да започне масирана бомбардировъчна кампания срещу Иран съвместно с Израел първоначално изглеждаше като доказателство, че тази стратегия работи. Мнозина вярваха, че той ясно разбира заплахата и няма да позволи да бъде манипулиран от Техеран.

Но последните събития показват рязък обрат.

Преди дни Тръмп постави ултиматум на Иран да отвори Ормузкия проток, заплашвайки с удари по ключови енергийни обекти, включително най-голямата електроцентрала в страната. Под натиск от държави от Персийския залив и други фактори, той се оттегли от тази позиция. Скоро след това той обяви, че САЩ водят „много добри и продуктивни разговори“ с Иран.

Какво се случва?

Най-вероятно Тръмп търси изход от войната и вече подготвя това с изказванията си.

Тук изборът на думи е особено важен. Тръмп говори за „страна Иран“, а не за „правителство“ или „Ислямска република Иран“. Той използва думата „разговори“, а не „преговори“ – най-неангажиращия термин в дипломатическия речник. Това подсказва, че може би има неформални контакти с фигури в иранския елит, но не непременно с официалното ръководство. Сред възможните събеседници се посочват личности като Мохамад Багер Галифаб, Масуд Пезешкиан или Хасан Рухани – всички влиятелни, но не и върховни решаващи фактори.

Първоначално Иран отрече да има разговори, но по-късно призна, че САЩ са отправили запитване за такива.

В Израел тази внезапна промяна предизвика сериозно безпокойство. Правителството на Бенямин Нетаняху изглежда беше изненадано. Само ден по-рано армията беше заявила, че бойните действия ще продължат още седмици.

Нетаняху доскоро открито хвалеше Тръмп, подчертавайки, че двете страни се борят заедно „за защита на цивилизацията“. Но сега възниква въпросът дали това партньорство не е по-несигурно, отколкото изглеждаше.

Тръмп от своя страна е подложен на силен натиск. Вътрешнополитически съюзници търсят изход от конфликта, който тежи върху икономическата му програма. В същото време регионални играчи като Турция настояват за дипломатическо решение.

Цените на енергията в целия свят хвърчат нагоре, което води до риск от нова инфлация. Блокадата в Ормузкия проток е катастрофална за цели отрасли, най-вече за химическия, но и за селското стопанство заради липсата на торове, които чакат протокът да бъде отворен. За Тръмп времето за действие изтича, предстоят му решаващи избори през ноември и дотогава икономиката трябва да е излязла от кризата, а инфлацията да е овладяна. Според специалистите дори и ормузкият проток да бъде отворен днес, последствията от блокадата ще траят поне 6 месеца.

Според анализатори съществува риск Тръмп да се оттегли преждевременно, като все повече ситуацията напомня на външната политика на Барак Обама, който се изтегли от почти всички горещи точки без предварителна подготовка и задълбочи проблемите, вместо да ги реши. Ако действително текат преговори, възникват няколко критични въпроса:

  • Могат ли преговарящите в Иран да наложат волята си на твърдолинейните среди, включително Революционната гвардия и религиозното ръководство?
  • Дали САЩ не се стремят към „празно“ споразумение, което да позволи на Тръмп да обяви победа?
  • Как ще реагира Израел – ще продължи ли военните действия или ще приеме компромис?

Ситуацията се усложнява допълнително от „Хизбула“. Има вероятност Иран да настоява организацията да бъде запазена като част от всяка сделка. Въпреки че Израел се подготвя за мащабна операция в Ливан, Тръмп може да блокира тези планове под натиск от същите международни партньори.

Всичко това води до основния въпрос:

  • Има ли реална стратегия или става дума за поредица от импровизирани ходове?

Възможно е Тръмп съзнателно да поддържа стратегическа неяснота, за да си осигури пространство за маневри. Възможно е обаче и просто да отстъпва в последния момент.

Какви са вероятните сценарии за край на войната:

1. Бърз край (1–3 седмици)

Доналд Тръмп сключва "сделка" с фигури в Иран, за които се твърди, че имат значение. Обявява „победа“ (дори при непълно споразумение). Спира военните действия. Проблемът тук е, че няма да има реално ограничение на ядрената или балистичната програма на Иран. Израел може да не е доволен от такова споразумение и да продължи войната сам.

2. Ограничено примирие (няколко седмици – месеци)

Спират директните удари от САЩ и от Иран, но проксита като „Хизбула“ продължават войната.  Напрежението остава „замразено“. Това е най-често срещаният модел в региона – конфликтът не свършва, а просто остава на „пауза“.

3. Продължителна ескалация (месеци и дори година)

Преговорите се провалят. Израел продължава с ударите.  Възможно разширяване към Ливан или други фронтове. Това е рискът, ако никоя страна не приеме компромис.

4. „Фалшив край“ (политически)

Тръмп обявява край на войната. На практика проблемите остават. Конфликтът избухва отново след време.  Това е сценарият, за който анализаторите предупреждават най-много.

Какво е ключово сега?

Тръмп не иска дълга война по политически и икономически причини. Иран не иска пълномащабен конфликт. Израел иска по-дълбоки резултати (край на ядрената програма и унищожение на прокситата).

Това разминаване прави бърз и „чист“ край труден.

Най-реалистичното заключение е, че най-вероятно ще има комбинация между сценарий 1 и 4. Бърза сделка с фалшив край и запазване на статуквото. Това се подсказва от реториката на Тръмп, който вече започна да отстъпва от ултиматумите си, заговори за „продуктивни разговори“, но все още избягва твърди термини като „преговори“. Това обикновено означава, че той търси изход от войната, а не ескалация.

Как ще изглежда този сценарий?

Обявява се „голямо споразумение“. Военните действия рязко намаляват. Иран прави ограничени или символични отстъпки. САЩ спират натиска и обявяват победа. Но реално ядрената програма може да не е напълно спряна, а проксита като „Хизбула“ остават активни. Как да разберем, че краят на войната е на дни разстояние? Ако Тръмп започне да използва често думи като „сделка“, „споразумение“, „резолюция“, „велик успех“, „исторически“, намали отправяните заплахи, това със сигурност означава, че той започва да подготвя сделката си с език предварително.

Ако от Иран започнат да говорят за недиректни преговори, спрат агресивнат ареторика и споменават „конструктивна атмосфера“, това означава, че Техеран също се приближава към край на бойните действия.

Ключово за приключване на атаките е поведението на Израел. Ако Нетаняху замълчи и не коментира развитието, а Израел спре да прави големи удари, то това със сигурност означава, че сделката е предстояща. Също така преди всяка сделка има течове към Reuters, Washington Post и израелски медии.

В крайна сметка, ако през следващите дни видим три от тези неща едновременно:

  • Тръмп говори за „сделка“;
  • Иран смекчава тона;
  • Ударите намаляват.

Много вероятно е сделката да е на дни разстояние.