![Надпис на дъската от последния ден (52-ра ЧАСТ)](/media/086/krilo-harkivski-universitet.l.webp)
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. Проследихме досегашните разкази на Анна, оттук-нататък публикациите ще са в реално време - в деня на написването им.
16 февруари 2023 година
Вчера седях на чина си в 206-та аудитория и плачех.
Журналисти снимат документален филм за годишнината на войната в Харкив. Помолиха ме за интервю – „ако може, в някакво знаково за вас място“.
В Харкив всички места за мен са знакови. Но реших да ги поканя в Педагогическия университет. Знам, в „моя“ корпус е имало пряко попадение, но от пътя разрушенията почти не се виждат.
![](/media/086/331494265_519566970262328_2261794523119509917_n.l.webp)
Интересно как е вътре.
Охраната ни пусна през пропуска и ние тръгнахме към централния вход по дългата алея с кипариси. Вървим и аз казвам на снимачната група: “Май не е чак толкова страшно, ето, и птичките пеят“. Птичките наистина пееха.
А после стигнахме входната порта. Тоест, до онова място, където по-рано беше. Провряхме се през изкривената арматура и аз вдигнах поглед към прозорците на своята аудитория. Нея просто я нямаше.
![](/media/086/331501457_739564031086297_3326044899604182272_n.l.webp)
Мислех, че след 12-те месеца в ада вече нищо не може да ме учуди. Но не е така.
Този ракетен удар е бил толкова мощен, че еднат част от сградата просто е изчезнала. Вместо нея навсякъде има огромни купища бетонни отломки от стени и парчета метал. Стъкло, первази, парчета чинове и щори...
Не съм инженер, но ми се струва, че главният корпус на Харкивския педагогически университет не подлежи на възстановяване.
![](/media/086/331500187_982737436022001_8571560892874106459_n.l.webp)
По остатъците от стъпалата започнахме внимателно да се качваме към втория етаж, където ми беше аудиторията. Вървях и галех с ръка стената със стенописи, тук винаги се снимахме с момичетата. Тогава мобилните телефони още нямаха камери, снимаше ни едно момче от механико-математическия факултет с модерния тогава фотоапарат Полароид. Той ни подреждаше на стълбата, командваше: „cheese!“ и ние си умирахме от смях.
Сигурно тези снимки все още се пазят някъде в апартамента на родителите ми. Засега не събирам смелост да прегледам старите албуми.
От улицата се провикна жената-комендант: „Хора, само недейте да влизате в голямата лекционна зала, може да пропаднете“.
![](/media/086/331553967_697017655431033_6962759645778979574_n.l.webp)
Голямата лекционна… По-точно – оцелялата й половина. Тук се явявах на държавния изпит по психология. Помня, толкова се притеснявах, че припаднах, докато чакахме резултатите.
– Гледай да не пропаднеш, – вълнува се нашият оператор. Усмихвам се.
Тази пролет трябваше да се съберем за юбилей – 25 години от получаването на дипломите.
Дойдох по-рано, момичета. Разхождам се из руините.
Ето я нея – нашата аудитория. Без стъкла, студена, засипана с парчета стъкло.
А дъската на стената е непокътната – представяте ли си?! Оцеляла. И тебеширен надпис: „23 лютого. Класна робота" (23 февруари. Класна работа)…
![](/media/086/331419322_1627522644361607_8063168939322741888_n.l.webp)
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни