Иван Гешев и всичко, което олицетворяваше, може и да напусна прокуратурата, но духът му се всели в изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Докато в парламента мнозинството от ГЕРБ, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС готви промени в Конституцията, статуквото във Висшия съдебен съвет (ВСС) остава непроменено. Между двете сгради - тази на пл. "Народно събрание" и тази на ул. „Екзарх Йосиф“ - обаче от месеци тече опосредствана комуникация – чрез закони, решения, призиви, които, ако внимателно проследим „между редовете“, може да установим, че водят до спасяването на удобния за някои политици Сарафов. Макар легитимната дългосрочна цел да е правосъдната реформа.

Ето каква е кратката (и далеч не изчерпателна) хронология на последните събития, които навеждат на тази мисъл:

Сарафов - единственият

Измененията в НПК и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), готвени от екипа на редовния министър на правосъдието в кабинета „Петков“ Надежда Йорданова (ДБ) и довършени от служебния - Крум Зарков, бяха приети едва в този парламент – през юни, като направиха отстраняването на Гешев като главен прокурор възможно. С тях най-сетне бе приет и изискваният години наред от Брюксел ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, като бе въведена фигурата на висшия съдия, който ще бъде назначаван за ad hoc прокурор по разследването на обвинител номер едно и заместниците му при постъпили сигнали срещу тях.

ВСС отстрани Гешев. Но пък прокурорската колегия се събра и реши да избере доскорошния му съратник, превърнал се рязко във враг – заместника му и шеф на националното следствие Сарафов. Процедурата бе оспорена от новия министър на правосъдието Атанас Славов пред Върховния административен съд (ВАС), с репутацията на близък до ДПС съд, с аргумента, че не колегията, а пленумът е този, който трябва да се произнесе кой трябва да изпълнява функциите на и.ф. 

Горе-долу по същото време Съветът бе решил да пристъпи към процедура по избор на нов главен прокурор. И тук се намеси мнозинството в парламента.

Нелегитимният ВСС

Заедно, с декларация, ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС призоваха ВСС да се откаже, посочвайки, че а) няма легитимност да избира нов обвинител номер едно със 7-годишен мандат и б) предстоят изменения в Конституцията, с които ще се наложат нови правила по избора на самия ВСС, както и за главния прокурор. Послушно, но не защото привидно се е вслушал в този призив, Съветът се отказа от намерението си да проведе процедурата по избор, оставяйки по този начин Сарафов начело на обвинението за неопределено време. Формално ВСС спря процедурата заради питането на бившия главен прокурор, в т.ч. за механизма, до Конституционния съд, което конституционалистите допуснаха за разглеждане. 

А защо този ВСС е „нелегитимен“? Защото мандатът му отдавна е изтекъл. Заради продължаващата няколко години политическа криза парламентът все не излъчваше своята квота в него. Професионалната квота от съдии, прокурори и следователи проведе своите заседания по подмяна на членовете си, но този избор бе „занулен“ по предложение на ГЕРБ, с подкрепата на ДПС, при гледането на измененията в НПК и ЗСВ преди около месец. Бе записано, че процедурата за избор на нов ВСС трябва да започне след три месеца. 

Действието се развива на фона на поискания от Гешев преди това имунитет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по т.нар. "Барселонагейт" – разследване, по което по времето на Гешев обвинението дълго не можеше да преведе не особено голям брой страници от испански език.

Имунитет даден

Борисов отказа доброволно да даде имунитета си с мотива политическа саморазправа и отмъщение от страна на Гешев за внезапния порив на ГЕРБ да поиска премахването му. Но отказваше дори и след като Гешев вече бе придобил статута на редови гражданин. Принуди се да направи това, неофициално, след натиск от ПП-ДБ, чиято група е заявила, че ще гласува „по съвест“ в зала по предложението на БСП парламентът да свали защитата на лидера на ГЕРБ, щом той сам не я сваля.

Дал ли е наистина Борисов имунитета си? - Според председателя на НС Росен Желязков (ГЕРБ) – да. По правилата съобщението бе изчетено от трибуната, заедно с входящия номер на заявлението.

От държавното обвинение обаче и до днес не са съобщили, че документът е пропътувал пътя от сградата на парламента до него, каквато е трайната практика при такива случаи. Не е ясно защо.

Покрай всичко това, още с влизането в сила на прясно приетия механизъм за разследване на Главния и заместниците му, заваляха сигнали – и срещу Гешев, и срещу Сарафов. И тъй като Гешев бе отстранен, а „лицето Борислав (Боби) Сарафов“ пое функциите, първа жертва на механизма падна вторият.

Шиканиране за разследването на Сарафов

Процедурата се задейства и така на 7 юли тази година за ad hoc прокурор бе избрана съдия Даниела Талева, която правораздава в Софийския градски съд. Изборът стана чрез Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), а Върховният касационен съд (ВКС), който администрира списъка с желаещи да са ad hoc прокурори съдии с ранг „върховен“, както и списъка на получените сигнали по новия механизъм, незабавно изпрати уведомление до прокурорската колегия за избора на Талева. По закон тя просто трябваше да я назначи за прокурор след уведомлението, но... започна да шиканира процеса.

На заседанието си на 12 юли кадровиците само обсъдиха избора на Талева, като пак се позоваха на питането на Гешев до КС и решиха да продължат дискусията на следващото си заседание. 

То се проведе на 19 юли и без изненада, Сарафов пак бе спасен. Този път с аргумента, че има законодателна дупка в текстовете от юни - казусът, по който се задейства новият механизъм, бил преписка срещу Сарафов не в качеството му сега на „и.ф. главен“, а на заместник. Затова парламентът трябвало да поправи текстовете си. Макар в закона ясно да пише, че в случая механизмът е приложим и за Главния, и за заместниците и юристите да са категорични, че това е така.

Очакването е, че прокурорската колегия ще продължи да протака докато не излезе в лятна ваканция, която ще приключи през септември. И поне дотогава неприкосновеността на и.ф. главния прокурор ще е гарантирана.

Ремонт на ремонта на ЗСВ

На 7 юли следобед, малко след направения случаен избор на съдия Талева, в деловодството на НС се появиха изменения на прясно приетия през юни ЗСВ, предложени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, които породиха брожения. Те касаеха живота на сегашния ВСС, както и избора на ad hoc прокурорите. Тези изменения тръгнаха по бързата писта – през комисии и в пленарна зала, за да бъдат приети окончателно с наистина завидната скорост за парламента на 21 юли, т.е. две седмици по-късно. Неофициалният мотив - да не се налага избор на нов ВСС, според стария разписан тримесечен срок.

Накратко, с измененията животът на този ВСС бе удължен с половин година, т.е. до декември-януари. А с това, респективно – и властването на Борислав Сарафов в прокуратурата, след като ВСС отказа да избира нов Главен. 

Изборът на нов състав на Съвета обаче не е бърза работа, отнема месеци, което означава, че този „нелегитимен“ и „дискредитиран“ (по управляващите) ВСС остава в този си състав поне до пролетта на следващата година. Както и и.ф. обвинител номер едно.

Мнозинството обяснява това с готвените конституционни промени, с които, поне според анонса, ще се промени начинът на сформиране на ВСС, което обезсмисляло избора на нов състав преди това. Очакването е, че измененията в основния закон ще бъдат приети около Нова година. За „бърза писта“ от 180, а не 160 гласа не се говори към този момент, защото нито БСП, нито „Има такъв народ“, нито „Възраждане“ участват в работата по измененията в Конституцията.

„Пипането“ на механизма за разследването обаче обезпокои съдиите - каква изобщо е целта на поправките, защо не са мотивирани при внасянето и могат ли да поставят под съмнение избора на Талева.

Прие се чисто нова система по избора, като изрично е посочено, че това не трябва да е ЕИСС, като бе допълнено, че в срок от шест месеца ще се пише нарочна наредба, системата ще подлежи и на одит. Прие се, въпреки че заместник-председателят на ВКС Лада Паунова посочи, че има разработен нов специален модул за случайния избор, а достъп до него имат само двама системни администратори, а и освен това са платени и пари. 

Факт обаче е, че ЕИСС не веднъж е пораждала съмнения за „случайното“ разпределение. Последното от които е как на председателя на ВАС Георги Чолаков последователно се паднаха няколко дела на частната фитосанитарна лаборатория „Евролаб 2011“ срещу махането й от ГКПП „Капитан Андреево“.

Шенген под въпрос

По-голямото притеснение обаче е, че заради неяснотите и явното шиканиране на процеса по назначаването на Талева може да последва отказ на вече далите съгласие да станат ad hoc прокурори 22-ма върховни съдии.

А още по-голямото – че механизмът, който бе приет от Брюксел като „работещ“, но на практика не е заради ВСС, може да се окаже спънка за приемането ни в Шенген, очаквано през октомври тази година. В добавка – въпросният механизъм бе част от законодателството по Плана за възстановяване и устойчивост. Такова притеснение вече изрази съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

„Няколко държави обвързват приемането ни в Шенгенското пространство с това дали ние ще приемем, не на хартия, не формално приет закон, а ефективен закон с ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. И ако има такъв саботаж от страна на Прокурорската колегия, това ще е вид провал за цялата държава“, коментира преди ден пред БНР и зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев.

Той не изключи, ако Прокурорската колегия откаже да назначи Даниела Талева, министърът на правосъдието Атанас Славов да сезира ВАС. 

Пита се обаче и какво от това, предвид как подопечният на Чолаков съд вече се произнесе за избора на Сарафов – на 19 юли. ВАС поряза правосъдния министър, който атакува избора му от само прокурорската колегия, като остави без разглеждане жалбата на Славов с мотива, че той няма правен интерес да обжалва.  

И като споменаваме ВАС, тук е мястото да се каже и за една поправка в ЗСВ, която ДПС предложи между двете четения. От Движението опитаха да елиминират неудобния ВКС от контролната му роля при избора на членове на ВСС, като се повери обжалването изцяло и само на "удобния" ВАС. След публикация в Клуб Z поправката бе оттеглена същия ден от автора й – депутатът Хамид Хамид.

Или в обобщение: ВСС е бетониран, Сарафов е бетониран, по разследването на сигналите срещу Сарафов движение няма, проект на Конституцията предстои да проима, но резултатът засега е непредвидим. А единственото движение по "Барселонагейт" от тези дни е откритието как обвинението се е задействало активно по него едва след изпадането на Иван Гешев в немилост. Но не и по същество.

С други думи - всичко по старому.

*"Имам човек" е заглавието на песен на Ицо Хазарта.