Изборите минаха, резултатът на т.нар. либералната общност е катастрофален, а в тв студиата и личните фейсбук профили тече равносметка. Но само от страна на "Демократична България". Отчитат се грешки, дават се заявки, подават се оставки. Отсъстват обаче партньорите от "Продължаваме промяната". На 11 юни, преди седмица, съпредседателят Кирил Петков обяви с пост в социалната мрежа, че ПП се събира да "осмисля в дълбочина". Два дни по-късно, с кратко видео, пак във фейсбук, заснето сред зеленина, се обърна към симпатизантите с "Гледайте реванша" и със заявката, че партията ще започне да комуникира с тях. Очевидно засега еднопосочно - с публикации в мрежите.

Има ли обаче комуникация вътре в ПП-ДБ? Какви процеси текат в партиите от обединението - "Продължаваме промяната", "Да, България" и Демократи за силна България? В една посока ли гледат или всяка се завръща към корените си? Изобщо: време ли е за време разделно?

Оставка

На 9 юни стана ясно, че ПП-ДБ е загубила над 300 000 избиратели. Резултатът ѝ отреди да е трета парламентарна сила, позиционира се като опозиция. В политическата практика една такава загуба води задължително до лидерски оставки. И председателят на "Да, България" Христо Иванов подаде своята ден след вота. Даде заявка и, че на предстоящия конгрес по избор на ново ръководство няма да се кандидатира, както и че няма да остане народен представител (ще се закълне като такъв утре, след което веднага ще депозира отказ). С всичко това Иванов декларира публично, че оставката му не е формална, а реална. 

Какво предстои пред партията?

Макар и председател в оставка, според устава лидерът участва в оперативните органи Изпълнителен съвет (тесният) и Национален съвет (по-широкият). Мандат да взимат политическите решения получиха две от знаковите лица на партията - Надежда Йорданова и Божидар Божанов, а Христо Иванов само ще "подписва" и "подпечатва" официалните документи, посочиха членове на "Да, БГ", с които Клуб Z разговаря.

Ситуацията ще остане такава дълго време, тъй като конгресът (Национална конференция) се очаква да е през януари догодина. Според източниците ни има няколко причини да е толкова отдалечен във времето. Първата е съвсем прозаична: летните отпуски и поредицата от избори. Втората: готвени промени в устава. Третата: очакването, че за поста на Иванов ще има много кандидати и желанието в партията всеки от тях да има време да разгърне кампания. Сред спряганите имена са Надежда Йорданова, Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Елисавета Белобрадова.

В устава сега е записано, че "Да, България" се представлява от председател, но било възможно и с промяната му да се отвори възможност за съпредседателство.

Консолидацията

Но докато въпросът с лидерството е нов, този с консолидацията на дясното пространство и завръщането към корените е стар и отново ще бъде поставен на конгреса. Тема ще е и дали ДБ трябва да е в коалиция с ПП, или двете формации трябва да останат само необвързани юридически партньори. Очаква се вторият разговор да се разгърне и в лидерската кампания, но той минава през първия - за отношенията с ДСБ. 

Още от времената на Реформаторския блок битува идеята за обединение с единни колективни органи за взимане на решения. Идеята не е изоставена и днес - "Да, България" и ДСБ да се обособят като партия с името на сегашната коалиция, но не се приема с отворени обятия от "костовистите".

За консолидацията с ДСБ говори за последно Христо Иванов на Националната конференция на партията през март. На която бе приета и резолюция със следния текст "(...) да развиваме по-нататък ролята на "Демократична България" като надградим организационно и програмно коалицията, за да гарантираме представителството на интересите на демократичната общност и хората от център дясното пространство и ефективното им участие в управлението на страната". В резолюцията се говори и за Програмен борд в рамките на ДБ (която междувременно "Зелено движение" напусна).

По-рано пък, през декември 2023-та, Националният съвет на "Да, България" даде заявка, че: а) Ще кандидатства за членство в ЕНП, където член е ДСБ и б) ДБ трябва да се върне към корените си - да представлява десните хора в България. Което не означава че няма да си партнира с ПП.

Публична тайна обаче са страховете в ДСБ от обезличаване и превземане отвътре от партията на Христо Иванов. Макар на лидера ѝ Атанас Атанасов да принадлежат думите (от Конференцията през март):

"България има нужда от обединени евроатлантически сили и това е нашата задача. Ние в коалицията трябва да работим за обединение, за общи органи за взимане на решения. Да привлечем най-младия сегмент - ПП."

А на Изпълнителния съвет на ДСБ изречението (пак от март):

"Съзнава важността от консолидиране на демократичната общност и необходимостта от обединяване в дясното пространство около "Демократична България" като водещ политически субект. В т.ч. виждаме реализирането на този процес през по-дълбока консолидация в самата "Демократична България".

Нюансът тук обаче е в ролята на "Промяната" и в това какво точно се разбира под консолидация в случая, коментираха от ДСБ - става въпрос за единно взимане на решения между ДСБ, "Да, България" и ПП, а не за сливане в една партия. 

Факт е, че историята помни случаи, в които лидерите на ПП изговарят в публичното пространство позиции, които не са предварително съгласувани в обединението. Факт също така е, че публиката трудно се ориентира дали когато Кирил Петков (например) каже нещо, го казва от името на ПП-ДБ, или от името само на формацията, която  представлява.

Вот на доверие

За разлика от "Да, България", която загуби за 50-ото издание на парламента знакови лица като Ивайло Мирчев, Антоанета Цонева и Атанас Славов и не вкара евродепутат от своята квота, ДСБ се позиционира по-добре при реденето на листите и не претърпя щети. Това даде основание на Атанасов вместо оставка, да поиска от своите своеобразен вот на доверие.

И на практика получи първата порция още вчера. Националното ръководство се събра и реши: "(...) дава мандат и доверие на председателя на партията Атанас Атанасов да продължи разговорите в рамките на ДБ и партньорите ни от ПП за създаване на условия за успешна работа в рамките на новото Народно събрание. 

Националното ръководство свиква Изпълнителен съвет на ДСБ на 6 юли, на който да бъде обсъдено насрочване и провеждане на Национално събрание (конгрес).

"Изненади не се очакват. На практика лидерът ще получи "вот на доверие" на три етапа", коментираха членове на ДСБ.

Самият конгрес пък също се очаква да е не по-рано от есента - пак по причина на летните отпуски. Макар мнозина да решиха, че на него ще се решава лидерския въпрос с "вота на доверие", той се свиква заради уставното изискване да има такъв "в срок до три месеца след провеждане на парламентарни избори" и такъв въпрос с подмяната на Атанасов на практика няма. Няма и в устава на партията ред за искане на "вот на доверие".

Бившият председател Радан Кънев пък, който отново си спечели място в Европейския парламент, пренареждайки листата с около 37 000 преференции, вече отрече да има намерение да прави опити за детрониране на Генерала. Последното е по повод появилите се спекулации, след като Кънев обяви, че се завръща в България, за "да участва в разговор за политиката" и ще пътува за сесиите на ЕП, т.е. няма да пребивава основно в Страсбург и Брюксел както досега.

2-3 октави по-вдясно

И в действителност Кънев участва публично във всякакви формати, които се занимават с политиката у нас. На практика той пръв зададе тон за преосмисляне на коалицията с ПП.

"Тази коалиция във вида, в който е, няма видимо политическо бъдеще. Вече подкрепата е твърде ниска. Тенденцията е пределно ясна. Продължаването на същата политика, независимо от оставката на Христо Иванов, няма как да промени нещо. Ние сме си на пързалката и тя е добре намазана, посоката е надолу" - заяви пред БНР в неделя.

А пред БНТ вчера също заговори за това, че ако обединението ще е в опозиция, то за да е силна и адекватна тя, трябва да има координация между партиите и експертни групи, които да формулират отделните политики и позиции. С други думи - това, за което се споменава по-горе - краката да знаят какво прави главата и обратното. В този контекст намекна, че по отношение на икономическите възгледи, ДБ е "две-три октави по-вдясно".

Къде е ПП?

Големият въпрос е къде е ПП (не в смисъла на "в родопско село")? Съпредседателите на партията още не са дали своя коментар на изборния резултат. В публичното пространство до момента видяхме (както се разбра - опосредствано - чрез фейсбук) само Кирил Петков и бившия премиер Николай Денков. Асен Василев отсъства от дебата за грешките, катарзисът, промените.

Заявките на ПП до момента са две: "Ще сме опозиция" и "Гледайте реванша". Имаше и самопохвала: че благодарение на бъдещата дясна опозиция Бойко Борисов няма да е премиер (Спорно е дали това е причината, б.а.). Оценката на този етап се свежда само до това, че ПП отчита липса на комуникация с електората си. 

Така в какво ще се съдържа "реваншът" можем само да гадаем. Дали лидерите на ПП смятат, както Борисов и партньорът му Делян Пеевски правеха, всяка сутрин да задават тона на деня с изказвания в 9 без 5 за провали на отделните министри и потенциални далавери, или има по-дълбок замисъл. По информация на Клуб Z тактическата идея (ако има такава) не е обсъдена още с партньорите в ДБ.

На практика от "Промяната" все още не са дали реална оценка за изборната загуба, признават само липсата на комуникация - защо не са обяснили предварително и следварително какво са направили и защо. Но пък са доволни от позиционирането си в листите и факта, че вкараха най-голям брой депутати спрямо партньорите си в ДБ.

"Няма да стане като просто наемем още пиари, за да си оправим комуникацията", коментираха обаче депутати от партията.

Нещо подобно намекна и Христо Иванов в двете дълги интервюта, които даде от оставката си насам - пред инициативата "Правосъдие за всеки" и Дарик радио - че трябва да се смени моделът на общуване с избирателите, и не само с тях - а не едни лица да ретранслират единствено опорните точки на пиар отделите.

За оставки в ПП не се говори. Партията е лидерска и за краткия си живот до момента, нито е отгледала възможни наследници на Петков и Василев, нито някой иска да се нагърби с тази задача, нито е ликвидиран култът към личността на съпредседателите, въпреки че като всеки партиен организъм и там има вътрешна опозиция.

Ляво/дясно

Така че ПП и ДБ ще са отново заедно в този парламент - дори чисто формално - защото са една коалиция и една парламентарна група. На този етап разговор за разделяне дори в рамките на НС е немислим. Макар и от двете страни, особено покрай избори, където индивидуалната борба за преференции и обща тежест, се превръща понякога в "мазна борба", да имат от какво да се оплачат от партньора.

Единственото разграничение, което ПП и ДБ могат да си позволят в момента като бавно отстъпление едни от други е това по линия на левите и десни икономически политики и различните европейски политически семейства, към които се асоциират (Въпреки че отдавна е ясно причисляването на ПП към АЛДЕ и "Онбови Европа" и не бе проблем пред общото явяване и на вота за ЕП).

"Не трябва да се разделяме, но трябва да се променяме", заяви вчера Радан Кънев. 

Въпросът обаче може да се постави и наобратно: дали за да се променим, трябва да се разделим. И по това изглежда ще разсъждава обединението в близките месеци.