Публичните разходи в България нарастват със значително по-сериозен темп, отколкото приходите, заяви служебната финансова министърка Людмила Петкова. Изказването ѝ бе направено на брифинг в Министерство на финансите по повод бюджетната процедура за следващата година и изготвянето на Националния средносрочен фискално-структурен план за 2025-2028 година.

Анализът на публичните приходи и разходи за периода 2022-2024 г., който според Петкова няма политически характер, свидетелства за тенденция за значително увеличение на бюджетните разходи. Най-висок ръст се наблюдава при разноските за персонал, за социално и здравноосигурителни плащания, включително пенсии и разходи за издръжка.

Така например разходите за персонал на държавната хазна се се увеличили от 14,6 млрд. лева през 2022 г. до 18 млрд. лева през настоящата 2024 лева. Същата тенденция се забелязва и при разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително за пенсии - от 25,7 млрд. лева за 2022 година те са нараснали на 34,9 млрд. лева, посочи Петкова.

"Изводът, който може да се направи от анализа е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от плана за възстановяване" (Националния план за възстановяване и устойчивост - бел. ред.), коментира Петкова, цитирана от БТА.

Служебната финансова министърка изрази увереност, че дефицитът в бюджета за 2025 г. ще бъде под 3 на сто.

Людмила Петкова очаква към края на ноември или най-късно през декември България да е изпълнила и последния критерий за присъединяване към еврозоната - този за инфлацията или т. нар. ценова стабилност.

Петкова припомни, че парламентарно решение задължава правителството в двуседмичен срок от покриването на критерия за инфлацията да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади, след което - и за решение на Съвета на ЕС за дата на присъединяване към еврозоната. 

Финансовата министърка апелира още да се даде мандат на служебното правителство да довърши преговорите по НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост), тъй като по думите ѝ страната рискува да изгуби милиарди левове. Тя допълни, че България е единствената държава, която не е предоставала изменения по НПВУ и по съдържанието на глава REPower.EU за енергетиката и енергийния преход.

На събитието във финансовото ведомство присъстваха и шефът НАП Румен Спецов, както и директорът на Агенция "Митници" Георги Димов.