Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Сексът в Русия отново е прикован на позорния стълб, както и по времето на Сталин. От началото на тази учебна година в общообразователните училища в цялата страна се променя разглеждането на семейството, акцентира се върху традиционните руски ценности, а за секса – нито дума. През 2024 година „Семействознание“ стана отделен предмет. Програмата мълчи за противозачатъчните средства и за болестите, които се предават по полов път. Бракът, многодетността и целомъдрието са новата орис на Русия за близкото бъдеще.

Учениците, както и в моето детство през 1950-те, научават за секса самостоятелно, кой както може. Покрай другото се поставя под съмнение теорията на Дарвин за произхода на човека, измества я православната вяра за божественото сътворение на света, а също така във висшите кръгове се чуват мнения, че Земята е плоска и че американците никога не са стъпвали на Луната. В този водовъртеж на промени, целящи създаването на бъдещи патриоти и героични воини, за да оцелее, сексът минава в дълбока нелегалност и партизанства из вилите и горичките и полянките около тях. Забраненият плод обаче е сладък и преследванията на секса, без да щат, стават негова реклама. Пред очите ни впрочем започва да процъфтява и армейският садистичен секс, пълен с изнасилвания и унижения и свършващ с кръв, разкъсвания на половите органи и смърт. Мисълта, че войната и насилието в секса не могат един без друг, е очевидна, но руското военно началство разпалено отрича подобни произшествия.

Гоненията срещу секса в путинска Русия започнаха преди няколко години с преследването на културата на ЛГБТК, която по време на перестройката придоби някои черти на легалност, но обикновените хора не я приеха със съчувствие. Използването на хомофобията за държавни цели отчасти способстваше за идейния съюз на народа и властта. Сега обаче тази култура е подложена на пълен разгром, понеже според началството е несъвместима с военните действия. Върховният съд на РФ я обяви за екстремистка организация и в най-добрите традиции на репресивния абсурдизъм забрани „международното обществено движение ЛГБТК“, въпреки че такава организация не съществува.

А между впрочем руският секс е жизнеспособен и жилав и никакъв Путин не може да го стъпче и да го убие. Руският секс е изграден върху сложна система от забрани и също толкова сложна система за нарушаване на тези забрани. По тази начин той винаги се явява постъпка, която излиза извън границите на сексуалния живот и се оказва в центъра на националната менталност, на културните и метафизичните поврати.

За значението на руския секс можем да съдим по огромния архипелаг „мръсни“ думи, които благодарение на представките и наставките претърпяват огромно развитие и често управляват мисленето на руснака. Производните от петте основни корена на руския еротичен свят, живеещи като  съществителни, глаголи, прилагателни, междуметия и възклицания – тези думи отразяват целия спектър на емоциите от възторг до смъртни заплахи. Опозиционният политик Борис Немцов фактически беше убит, защото един път си позволи да произнесе „мръсна“ дума по отношение на самия Путин по украинската телевизия.  Но това е скорошен пример, а като цяло „мръсното“ го виждаме в цялото руско народно творчество, в пословиците и поговорките, в песните и приказките. „Мръсни“ думи използват в поезията си Пушкин и Лермонтов като своеобразен призив за свобода на словото. С мръсни псувни съветският войник тръгва на атака срещу хитлеристката армия, с псувни пие водка, с псувня на уста често и загива.

Ще рече, руският секс е на първо място словоцентричен, в същата степен може би, в която е литературоцентрична самата руска култура. Но това, че словесната култура на руския секс е до голяма степен ориентирана порнографски, изобщо не означава, че теорията на секса надделява над практикуването му.

Руски секс на забрани и техните нарушавания като обективно, устойчиво явление, не съществува. Повтаряното до втръсване заявление на една съветска участничка в телевизионни дебати за секса в Америка и СССР, което случайно  излезе в ефир в епохата на перестройката - „В Съветския съюз секс няма“, -  е близко до истината. Във всяка култура сексът излиза извън границите на физиологическото действие и с това набелязва особеностите ѝ. В руската култура проблясващата проява на секса всъщност не го унищожава, а поражда мисълта, че сексът в Русия е повече от секс, че с него е пропит целият живот на страната.

Руският секс се ражда при сблъсъка на свободолюбивото славянско езичество и православния аскетизъм. Руснакът веднага е изправен пред дилема: в юнската нощ на празника на Иван Купала, раждането на Йоан Кръстител, прескачането на огньове и еротичните игри и забави какво са? Трябва ли да се отхвърлят като бесовски обичаи? В тази историческа борба победители няма. Езическите традиции смайват чужденците: руснаците се сношават направо на пода в кръчмите или в общите бани, при тях хомосексуализмът не е забранен (първите укази срещу него са едва по времето на Петър Велики). От друга страна, могъщата православна църква, вярна слугиня на самодържавието, безмилостно ограничава дните и седмиците на законния еротичен живот, като изпълва останалата част от календара със забрани. В детайли  са определени сексуалните пози, забранен е груповият секс като смъртен грях, по време на изповед попът изисква подробности и налага на грешните нарушители безчет молитви и поклони и други наказания.

 Освен езичеството и православието в Русия съществува и крепостното право, при това не само правото на първата нощ като в Запада, а на всички прищевки  на помешчиците.  Казват, че всички коняри в Ясна поляна приличали на Лев Толстой и дори това да е измислица, тя не е измислена току-така.

В резултат сексуалният акт в Русия става постъпка. Става съзнателно или несъзнателно предизвикателство на цялата система от забрани. А на първо място сред нарушителите на забраните в историята на руския секс е Григорий Распутин, абсолютно магическа фигура. Той е приближен на последния цар Николай Втори, понеже можел да цери с баене и молитви кръвта на сина му, който е болен от хемофилия. Нито един лекар не можел да помогне, а този странен монах от Сибир му помагал, спирал кръвта. Императрицата била във възторг от него. Царят забранил да го критикуват за каквото и да било. Така се ражда системата на распутинското всевластие и безнаказаност, която преминава към насладите от еротичния произвол, порнографската игра без правила, когато сексът става неуправляем и рискован като руска рулетка.

В руския език еротичната свобода най-добре се описва от думата разврат. А самият разврат става мечтата на руския еротоман.  В разврата се нарушават всички норми не само на сексуалното поведение, но се руши и етиката, на мястото ѝ се очертава метафизиката на секса.  През разврата бог се вижда по-добре, но се вижда и дяволът. Монахът мистик Распутин с невероятно пронизващия си поглед хипнотизира всичко и всички: от безбройните жени, циганки и аристократки, до може би самата императрица, до мъжете, към които също има склонност, и в крайна сметка до самата Руска империя. В един момент той е по-могъщ от Думата и от правителството, опитва се да спре Николай да воюва на Балканите, но не успява да спаси света от Първата световна война, понеже е убит  от своя, очевидно, любовник княз Юсупов и приятелите му като мракобесен знак за Русия.

Убийството на Распутин не спира руския разврат. Особено развратни, колкото и да е странно, се оказват първите години след болшевишката революция през 1917 година. Тогава рухват всички остатъци от предреволюционния селски морал. Именно остатъци впрочем – и затова когато днес Путин призовава народа да се върне към традиционните ценности, не може да не си спомним, че именно сред обикновените хора са процъфтявали какви ли не форми на инцест, а разликата между селянката и аристократката е била в това, че аристократката е трябвало да е девствена до сватбата си, а след сватбата изневерите са били нормална практика, докато преди сватбата селянката е можела да хойка, обаче след нея принадлежи единствено на семейството.

Та ако се върнем към следреволюционния разврат, ще кажа, че европейската сексуална революция през 1960-те е нищо в сравнение с него. Свободната любов от всички разновидности процъфтява, развод се дава при първо поискване. Опитват се дори да обобществят жените, но все пак не стигат чак дотам. Начело на сексуалния прогрес крачат две комунистки, Александра Колонтай, по-късно посланик на СССР в Швеция, и Инеса Арманд, любовница на Ленин.  Той я назначава на високия пост ръководител на женския отдел на ЦК на партията, за да организира женския комунистически живот. Тъкмо в онези времена е създаден мемът за половия акт като за стремително действие, като за чаша вода – взимаш я и я пиеш. Пет години след революцията новата власт мъничко се усеща и забранява уличната проституция, но в плана на изучаване на секса непрекъснато се появяват различни изследвания, превеждат се книгите на Фройд.

След смъртта на Ленин през 1924 година всичко започва да се променя. Сталин с неговата кавказка менталност е не само политически, но и семеен тиранин. През 1932 година съпругата му Надежда Алилуева не издържа семейните унижения и се самоубива. Малко се знае за сексуалния живот на Сталин, но през последните години на живота си той очевидно живее с милата цицеста домакинка на подмосковската си вила Валентина Истомина, жена далече от политиката.

През 1930-те години всички гайки се затягат докрай – никаква свобода никъде, нито в секса, нито в културата, да не говорим за в политиката. Хомосексуализмът става углавно престъпление. Абортите са забранени. Партийното ръководство развратничи скришом, около Сталин има големи любители на еротичните забави като Киров или Калинин, особено се отличава началникът на НКВД Берия с огромната си колекция жени, която му събира по улиците адютантът му. В Болшой театър за големите началници има специални балети с голи балерини. В литературата е забранено да се обсъжда сексуалната тема, главният еротичен съветски писател Борис Пилняк е обвинен в изсмукан от пръстите шпионаж в полза на Япония и е разстрелян.  На чистка се подлага както предреволюционната, така и ранната съветска литература – всички сексуални сцени се зачеркват.

Тайният разврат обаче процъфтява в министерствата и ведомствата, там, където началниците са се превърнали в съветски помешчици, а подчинените – в роби. От време на време избухват сексуални скандали, ту сред съветските културни дейци, ту в партийните кръгове. През войната на завоюваните територии съветската армия си прави кефа с жените, за масовите насилия над германките е писано много, Сталин нарежда виновните да не се наказват, но днес, при Путин, това е на практика забранена тема. Особен тип сексуален живот се развива в лагерните зони, в архипелаг ГУЛАГ, където началството има пълна власт над затворничките, а в мъжките лагери процъфтяват сексуални гаври, очертават се партии на насилвани и насилници.

След смъртта на Сталин в страната идва размразяването. Това точно определение на писателя Иля Еренбург е свързано както с изключително важното освобождаване на стотици хиляди затворници, така и с новата зора на еротичния живот. Министърът на културата Екатерина Фурцева придумва Хрушчов да разреши на съветските жени да абортират. Сменя се основната тема на поезията: вместо да възславят комунизма, поетите започват да възславят любовта. 

 През годините на брежневския застой комунистическата идеология става съвсем формална, служи за прикритие, сексът се развива в дълбините на личния живот на интелигенцията и комсомолските активисти, бъдещите създатели на перестройката. Самият Брежнев е любител на секса. Разказвали са ми, че на вилата му в Крим докарвали жени, увити в персийски килими, та никой да не разбере за забежките му.

С началото на перестройката Горбачов даде на всички пример за образцова семейна любов. Той и съпругата му Раиса Максимовна, така да се каже, бяха символи на верността и взаимното разбирателство. Във времената на Горбачов се пробиха всички шлюзове на забраната върху секса. Появиха се пълчища улични проститутки, с всички цветове на дъгата засияха нощни клубове, които, както и навремето, смайваха  чужденците с вихрещия се в тях разврат.  През целия този безумен живот обаче прозираше особеността на руския секс като събитие.  Руският секс се стреми към субективизация на партньорите, сексът е по-скоро запознанство, отколкото удоволствие.

Днес в Европа се наблюдава отдръпване от секса, което променя възгледа за тялото. В Берлин например през лятото безброй млади жени карат колелетата си с къси роклички, които разголват краката им почти до дупето. Това може да се възприеме като ексхибиционизъм, но всъщност не е така. Това е по-скоро светлината на далечна изгаснала звезда.  Еротичната съставляваща на този свободен полет на колело е равна на нула. Такова нещо не може да се види  в Русия. У младата рускиня има безусловен ексхибиционизъм. Той може да е изтънчен или вулгарен, но очакването на секс го има почти винаги. Спомням си как американците от Аляска още по Горбачово време обичаха да ходят в Камчатка: там се запознаваха с руската женственост, корена на руския секс. 

Буквално вчера един мой приятел си спомни как по времето на Путин само преди няколко години беше закрит легендарният нудистки плаж в Серебряни бор. Нравите там бяха лекомислени, а днес Русия иска да е сурова империя. Тъкмо затова наскоро разгромиха невинната и наивна Полугола вечеринка на московските попзвезди. Войната и половото лекомислие са несъвместими. Единственият дълбокомислещ руски сексолог Игор Кон беше прокълнат от православната църква в деня на смъртта му през 2011 година. Един от ръководителите на православната църква, протойерей Димитрий, нарече учения „известен педофил и педераст“, започнал „пропагандирането на Содом и Гомора“: „... И ето днес, в този великденски  ден, Господ ни освободи от това да сме съграждани на този човек... Мисля, че всички религиозни хора в нашата страна (и християни, и мюсюлмани, и юдеи) приемат тази вест с чувство на дълбоко... удовлетворение.“

В ход е ново настъпление срещу абортите. Гимназистите се подготвят за създаването на здраво, щастливо семейство. Според православните педагози презервативите „убиват любовта и я правят безплодна и мнима“. Пропагандира се въздържанието. Един куриоз: в православния учебник се твърди, че „умственият диапазон“ на мъжете е по-голям от този на жените.

И така, руският секс днес е прикован на позорния стълб. Но тайният му живот продължава, не губи прелестта на празнично събитие, оргазмът му на първо място е взрив весел смях напук на всички врагове и забрани. И той непременно ще се  освободи след смъртта на диктатора; вярвам в него повече, отколкото в руската демокрация.