Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който назначава д-р Невин Фети и проф. Сашо Пенов за членове на Конституционния съд (КС) от квотата на президента, съобщиха днес от прессекретариата на „Дондуков“ 2.

Те трябва да заменят Филип Димитров и Мария Карагьозова-Финкова, които бяха назначени от квотата на предишния президент Росен Плевнелиев.

Промяна на баланса в КС

Според анализатори смяната ще отвори пътя за ново повдигане на въпроса за начина на назначаване на служебни правителства. Според последните промени в Конституцията от декември 2023 г. президентът е с орязани правомощия по отношение на служебните кабинети. Той вече може да избира само измежду ограничен кръг лица за служебни министър-председатели. Съставът на правителствата пък се определя по предложение на избрания за премиер.

Припомняме, че Конституционният съд (КС) вече беше сезиран, но не успя да вземе решение за това дали конкретно тези промени са противоконституционни.

Тогава гласовете бяха 6 на 6. Паритетът обаче дава възможност КС да бъде сезиран повторно, коментират анализатори.

Впрочем, отиващите си конституционни съдии също са били разделени по въпроса. Филип Димитров е гласувал, че промените, свързани със служебните правителства, не са противоконституционни, докато Финкова е била на обратното мнение.

Самият Румен Радев е силно критичен за променените му правомощия. Може лесно да се допусне, че новоназначените конституционни съдии ще гласуват в негова полза, ако КС бъде сезиран отново по казуса. Така съотношението в КС може да се промени на 7 на 5 и да бъдат върнати старите правила.

Кои са новите конституционни съдии

Д-р Невин Фети Осман-Йорданова е родена на 2 април 1977 г. в гр. Варна. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 2001 г., а през 2005 г. се дипломира като магистър по „Защита на националната сигурност“ от Академията на Министерството на вътрешните работи. Защитава докторска степен по професионално направление „Национална сигурност“ с тема на дисертационния труд „Оптимизиране на мерките за защита на класифицираната информация в индустриалната сигурност“ през 2010 г., посочват от президентството.

През 2002 г. е съдебен кандидат в Софийския градски съд. В периода 2002-2003 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия, а до 2004 г. е старши експерт-юрист в Държавната комисия по сигурността на информацията. От 2004 г. до 2007 г. е асистент и старши асистент по „Защита на класифицираната информация“ в Академията на Министерството на вътрешните работи.

От 2007 г. до 2012 г. е секретар по правни въпроси, а от 2012 г. до 2024 г. – съветник по правни въпроси на Президента на Република България.

Д-р Невин Фети е хоноруван асистент по дисциплината „Гражданско право – обща част“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2008 г. до 2012 г., гост преподавател в Академията на МВР по дисциплината „Защита на класифицираната информация“ в периода 2008-2013 г., от 2015 г. е хоноруван преподавател по дисциплината „Правен режим на класифицираната информация“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2021 г. е хоноруван преподавател по дисциплината „Правен режим на достъпа и защитата на информацията“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател е в Националния институт на правосъдието в периода 2005-2024 г. и в Института по публична администрация през 2004 г. и в периода 2013-2024 г.

Автор е на множество статии в областта на гражданското право, защитата на класифицираната информация, защитата на личните данни, повторното използване на информация от обществения сектор, съавтор на книгите „Защита на личните данни“ (2019 г.) и „Прилагане на защитата на личните данни (2020 г.).

Проф. Сашо Георгиев Пенов е роден на 27 юли 1960 г. в гр. Монтана. Завършва гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ в гр. Монтана през 1979 г. Магистър е по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 1986 г.

В периода 1986-1987 г. е стажант в Софийски окръжен съд, а от 1987 г. е редовен асистент по финансово право в СУ „Св. Климент Охридски". Защитава докторска степен по право през 1996 г., от 2000 г. е доцент, а от 2012 г. – професор по финансово и данъчно право.

Специализира в Институт по международно финансово и данъчно право на университета в Хамбург, Германия, с Вайтзекерова стипендия на Германската служба за академичен обмен, като през 1991-1992 г. защитава магистърска степен в същия университет. През 1993 г. специализира в Международния център за подготовка на кадри при ОИСР във Виена, Австрия, в университета в Атина, Гърция през 1995 г., в университета в Саарбрюкен, Германия през 2001 г. и 2004 г. и в САЩ през 2002 г. През 2016 г. участва в проект „Предизвикателства пред финансовото управление и контрол на средствата от Европейския съюз“.

Проф. Сашо Пенов работи в Главно управление на данъчната администрация в Министерството на финансите в периода 1989-1990 г., както и в отдел „Данъчни спогодби“ в периода 1992-1993 г. Участва в подготовката за сключване на спогодби за избягване на международното двойно данъчно облагане. От 1994 г. до 2024 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия.

В периодите 2001-2005 г., 2005-2009 г. и през 2017 г. е член на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание и изготвя становища по законопроекти. Председател е на Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и член и председател на Правния съвет на президента на Република България от 2002 г. до 2011 г. В периода 2015-2021 г. е член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието. От 2.08.2022 г. до 6.06.2023 г. е служебен министър на образованието и науката.

Проф. Пенов преподава финансово право, данъчно право, международно данъчно право в СУ „Св. Климент Охридски" и във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Декан е на Юридическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра Административноправни науки в периода 2011-2018 г. Учредител е на фондация „120 г. Юридически факултет при СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на три монографии в областта на данъчното право, учебен курс по финансово право (обща и специална част), на научни студии и статии и е научен ръководител на докторанти. Носител е на наградата „Гран при за цялостен принос към правото“ на Националните награди за правосъдие през 2017 г.

И върховните съдии изпратиха нов конституционен съдия в КС

Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), проведено на 1 ноември 2024 г., избра съдия Галина Тонева-Дачева за съдия в Конституционния съд на Република България. Новият член на Конституционния съд получи след балотаж 94 от гласовете на участващите в Общото събрание 180 съдии от двете върховни съдилища. За другия участник в балотажа – съдия Светлана Калинова, гласуваха 81 от върховните съдии, поясняват от пресслужбата на ВКС.

Съдия Галина Тонева-Дачева завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984 г. От 1985 г. до 1986 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а в периода 1986 – 1990 г. е юрисконсулт в СП „Териториално снабдяване“ – гр. София. От 1990 г. до 1992 г. е заместник районен прокурор в Пета РП – София, а от 1992 г. до 1995 г. е районен съдия в Пети районен съд – София.

От 1995 г. до 1998 г. е съдия в Софийския градски съд. В периода 1998 – 2007 г. е съдия в Софийския апелативен съд, от 2007 г. до 2008 г. е и. д. заместник-председател на съда, а в периода 2008 – 2009 г. е заместник-председател на Софийския апелативен съд. От 2009 г. до 2013 г. е заместник на главния прокурор при ВКП, през 2013 г. е прокурор във ВКП, ръководител сектор „Координация на институционалното сътрудничество и обучение“, след което до 2015 г. е прокурор в отдел „Аналитичен“.

В периода 2013 – 2015 г. е командирован постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. От 2015 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 6 декември 2018 г. е председател на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд. Член е на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието в периода 2012 – 2013 г. и от 2019 г. до настоящия момент, като е и лектор в НИП. Член е и на Аналитичното звено на ВКС.

В процедурата за избор участваха трима съдии от Върховния касационен съд: Евгений Стайков, Галина Тонева-Дачева и Светлана Калинова.

Съгласно Правилата за провеждане на избор за съдии в Конституционния съд на Република България в началото на заседанието Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд избра председател на събранието: Мими Фурнаджиева от ВКС – заместник на председателя на съда и ръководител на Гражданската колегия. Бяха избрани членове на изборната комисия: двама съдии от ВКС – Красимира Медарова и Тотка Калчева, и трима съдии от ВАС – Марио Димитров, Бисер Цветков и Тодор Петков, като комисията избра за свой председател Марио Димитров.

След първото гласуване никой от тримата кандидати не получи необходимото мнозинство от над половината от гласовете на участващите в Общото събрание върховни съдии, поради което се проведе второ гласуване, като в бюлетината бяха включени имената на двамата кандидати, събрали най-много гласове при първото гласуване.

Процедурата по избора беше излъчена на живо в сайтовете на двете върховни съдилища.