На 10 ноември в предаването „Тази събота и неделя“ по бТВ депутатът от ГЕРБ-СДС Георги Георгиев заяви:

„Надявам се колегите от всички парламентарни групи да уважат отколешната традиция, не само в българския парламент, но и навсякъде по света, победителят от изборите да има право да излъчи председател на парламента…“

Георгиев е казал още:

„Правилото всъщност е не да излъчи, а да бъде подкрепен, тъй като винаги навсякъде по света е имало много по-тежки кризи от нашата политическа сега, но има едни базисни принципи, от които не се отстъпва, не се е отстъпвало и в българския парламент впрочем, години наред […] така се прави навсякъде по света, не откриваме топлата вода […] жест няма, това е принцип, който се спазва и който трябва да бъде спазен от всички.“

Factcheck.bg анализира твърдението и установи, че то е невярно. В страни от Европейския съюз (ЕС) често представители на партии с по-малка електорална подкрепа оглавяват националните парламенти или техни камари.

Каква е практиката в ЕС?

Изследването на националните законодателни органи в ЕС показва следното:

В 7 държави – Дания, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Финландия и Швеция – председателите на националните парламенти са представители на партии с по-малка електорална тежест от партията победител.

В страни с двукамарни парламенти, като Франция, Чехия, Нидерландия, Полша, Белгия и Ирландия, председателството на едната камара често се поема от партията победител, докато другата камара се оглавява от представител на друга партия.

Общо взето, в 13 (от 27) държави в ЕС победителят от парламентарните избори излъчва председател на националния парламент, но това не е универсално правило.

Българският контекст

В България председателят на Народното събрание (НС) се избира на първото пленарно заседание на новоизбраните депутати. За да бъде избран председател, е необходимо обикновено мнозинство (50%+1) при наличие на кворум от 121 народни представители.

Тази практика не предполага автоматично право на партията победител да оглави парламента. Изборът зависи от мнозинството в залата и често е резултат от преговори между различни парламентарни групи.

Според преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров, председателят на Народното събрание разполага с ключови правомощия, включително разпределението на внесените законопроекти по ресорни комисии. Тази роля го прави важна фигура в политическия процес, което обяснява защо изборът на председател често става обект на интензивни преговори.

Освен това, според последните промени в Конституцията председателят на Народното събрание е една от опциите за служебен министър-председател.

Клуб Z припомня, че и в българския парламент се е случвало председателят да не е от първата политическа сила. В периода 2013-2014  г. на поста бе Михаил Миков от БСП, макар че соцформацията бе втора – след ГЕРБ.

През 2021 г. Ива Митева от ИТН оглави 45-ото НС, макар че първа пак бе партията на Бойко Борисов.

По-сложно е, а твърдението на ГЕРБ е невярно

Твърдението на Георги Георгиев (а и на други представители на ГЕРБ), че е „общоприето“ победителят на изборите да излъчва и да бъде подкрепен за председател на парламента, не отговаря на действителността. В ЕС има значителен брой примери, които противоречат на това твърдение. Изборът на председател е сложен политически процес, който зависи от много фактори, включително политическите традиции и разпределението на силите в парламента.

***

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".