Инфлацията у нас ще спадне през тази година на 2,5 на сто в сравнение с 8,6 на сто през 2023 г.„

Догодина този показател ще спадне още повече – на 2,3%. Но през 2026 г. ще се увеличи на 2,9 процента поради постоянната инфлация в сферата на услугите.

Това се казва в огласената днес есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.

Брутният вътрешен продукт (БВП) в България ще отбележи ръст и ще достигне 2,4 на сто. През миналата година ръстът е бил 1,9%. Което означава, че сега има скок от половин процент. БВП у нас ще продължи да расте – 2,9 на сто през 2025 г. и 3 на сто през 2026 г. Ръстът ще бъде подкрепен от вътрешното търсене и износа. Увеличаването на доходите ще бъде основа на значителен ръст на частното потребление. Очаква се инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), да засилят брутообразуването на основен капитал. Износът ще бъде в съответствие с външното търсене.

Фискалният дефицит ще се увеличи на 2,6 на сто от БВП през тази година. А през двете следващи години той ще бъде 2,8 на сто поради разходите за пенсии и заплати в държавния сектор.

Държавният дълг ще се увеличи на 24,5% от БВП през 2026 г.

Иде по-бърз икономически ръст

След шока с цените на енергията през 2022 г. и намаленото външно търсене през 2023 г. българската икономика ще отбележи по-висок ръст, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция.

През първата половина на 2024 г. се наблюдава увеличаване с 4,8 на сто на частното потребление поради голямото увеличение на запратите на фона на затегнатия пазар на труда и намаляващата инфлация на потребителските цени.

През тази година са се увеличили и банковите заеми за домакинствата в контекста на силната конкуренция за пазарни дялове. Увеличаването е подхранвано най-вече от по-високите национални депозити. Същевременно банките са намалили своите нетни чуждестранни активи.

Темпото на ръста на увеличаването на частното потребление ще стане по-умерено през втората половина на 2024 г. и през следващите две години поради намалението на увеличаването на заплатите и по-високите спестовни лихви.

Инвестициите в основни капитали са били по-слаби през първата половина на тази година след значително увеличение през 2023 г. Натрупването на инвентаризации е възстановено след сериозно свиване преди година. Очакванията са прилагането на Механизмъза възстановяване и устойчивост да доведе до по-силна инвестиционна дейност до 2026 г.

Износът също бележи отскок и се очаква да бъде съобразен с външното търсене в оставащото време но края на 2024 г.

Като цяло се очаква ръст на БВП от 2,4% през тази година до 3% през 2026 г. Спадът е от над 6 процента.

Силен ръст на заплатите на фона на затегнат пазар

Нивото на безработица остава ниско на фона на ограничения отлив от производствения сектор, компенсиран от интензивното наемане в обществения сектор и услугите. Ръстът на съвкупната заетост през първата половина на 2024 г. е придружен от подобрен коефициент на участие. 

Заплатите са се увеличили още повече поради затегнатия пазар на труда и въпреки спада на инфлацията. Ръстът на заплатите в държавния сектор и увеличаването на минималните заплати с 19,6% през януари 2024 г. са довели до динамика на съвкупната работна заплата.

Пазарът на труда ще остане затегнат, докато ограниченият и свиващ се броя на безработното и обезсърчено население ще държи почти постоянно настоящото ниво на безработицата. При тези условия се очаква фирмите да въведат нов начин на наемане на работа, като ограничат пазарлъците за заплащането и постепенно да намалят ръста на номиналните заплати до средното историческо ниво от около 8-9 на сто.

Инфлацията ще намалява

След значителен спад през 2023 г. и първите месеци на 2024 г. инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е останала постоянна през летните месеци и е спаднала от 2,4% през август до 1,5% през септември. В периода между май и август продължаващият спад в инфлацията за неконсумиращи енергия индустриални стоки е компенсиран до голяма степен от сезонния пик на инфлацията в туристическите услуги. Поскъпването на туристическите услуги е било над обичайната тенденция за сезона и може да бъде обяснено с по-голямото запълване на хотелите и увеличения брой туристи в сравнение с 2023 г.

Силният спад на инфлацията през септември се дължи особено на поевтинелите горива. През 2025 г. инфлацията ще бъде 2,3 на сто, като се облагодетелства от отрицателната инфлация в сферата на енергетиката и ниската инфлация на на промишлените стоки, както и от основните ехекти на поскъпването на туристическите услуги през тази година. Очакванията са през 2026 г. основната инфлация да се покачи поради инфлацията в сферата на услугите.

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет вече не намалява

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет в България ще се увеличи на 2,6 на сто от БВП през 2024 г. в сравнение с показателя от 2 на сто за 2023 г. Увеличаването на държавните пенсии и заплати, одобрено през 2022 г., продължава да влияе и през тази година.

Разходите са по-големи от увеличаващите се приходи от осигурителните вноски и преките данъци, които се облагодетелстват от благоприятната динамика на трудовата заетост.

Дивидентът от 100% върху държавните предприятия остава в сила. Усилията за увеличаване на събираемостта на приходите включват по-строг контрол върху стоките с висок финансов риск. За 2025 г. предвижданията са дефицитът леко да се покази на 2,8 на сто от БВП.

Разходите за държавни пенсии и заплати ще продължат да се увеличават, но с по-бавни темпове. Това ще се отнася най-вече за пенсиите.

Очаква се увеличаване на публичните инвестиции в сравнение с 2024 г., като това ще се дължи на прилагането на МВУ и начисленията при военните разходи, направени при доставки.

Що се отнася до приходите, осигурителните вноски ще се увеличат по-бързо от други приходи. Това ще стане в съответствие с прогнозите за заплатите. Очаква се обаче намаляване на приходите от корпорациите.

Предвижда се дефицитът да остане 2,8 на сто от БВП и през 2026 г.

Публичните инвестиции ще останат стабилни поради ускореното прилагане на МВУ. Приходите ще се увеличат, като компенсират допълнителните разходи.

Съотношението на общия държавен дълг към БВП ще намалее от 24,5% през 2024 г. на 23,1% през 2025 г.. След което ще се върне на нивото от 24,5% през 2026, където колебанията ще се дължат най-вече на разликата на изменението на държавния дълг и бюджетния дефицит.

Картината в Европа: лек подем в неблагоприятна среда

След продължителен период на стагнация икономиката на ЕС се връща към скромен растеж, а процесът на дезинфлация продължава.

Това гласи общата прогноза за ЕС, цитирана от БТА.

За 2024 г. Комисията предвижда растеж на БВП от 0,9 на сто в ЕС и 0,8 на сто в еврозоната. Очакванията са икономическата активност да се ускори до 1,5 на сто в ЕС и 1,3 на сто в еврозоната през 2025 г. и до 1,8 на сто в ЕС и 1,6 на сто в еврозоната през 2026 г.

Инфлацията в еврозоната ще намалее повече от двойно през 2024 г. - от 5,4 на сто през 2023 г. на 2,4 на сто, преди да спадне по-плавно до 2,1 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г. Очаква се процесът на дезинфлация в ЕС да бъде по-рязък през 2024 г., а основната инфлация да спадне до 2,6 на сто от 6,4 на сто през 2023 г. и да продължи да намалява до 2,4 на сто през 2025 г. и 2 на сто през 2026 г.

Ускорение на растежа с увеличаване на потреблението и възстановяване на инвестициите

След възобновяване на растежа през първото тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС продължава възходящата тенденция през второто и третото тримесечие със стабилен, макар и слаб темп.
Растежът на заетостта и възстановяването на реалните заплати продължават да поддържат разполагаемите доходи, но потреблението на домакинствата остава ограничено. Все още високите разходи за живот и нарасналата несигурност след многократното излагане на екстремни събития, съчетани с финансови стимули за спестяване в контекста на високи лихвени проценти, карат домакинствата да спестяват все по-голям дял от доходите си.

В същото време инвестициите са разочароващи, с дълбоко и широкообхватно свиване в повечето страни членки и категории активи през първата половина на 2024 г.

Ограничението на потреблението видимо отслабва, тъй като покупателната способност на заплатите постепенно се възстановява, лихвените проценти намаляват, а потреблението допълнително нараства. Очаква се инвестициите да се възстановят на фона на силни корпоративни баланси, възстановяване на печалбите и подобряване на кредитните условия. Импулсът, който МВУ и други фондове на ЕС дават, също стимулира растежа на държавните инвестиции.

Като цяло се предвижда вътрешното търсене да стимулира икономическия растеж в бъдеще. През 2025 г. и 2026 г. се очаква износът и вносът да растат като цяло с еднакъв темп, което предполага неутрален принос за растежа от нетната търговия.

Процесът на дезинфлация продължава

Процесът на дезинфлация, който започна към края на 2022 г., продължава въпреки лекото покачване на инфлацията през октомври, задвижвано в голяма степен от цените на енергията.

Ценовият натиск в сектора на услугите остава висок, но се очаква да се понижи от началото на 2025 г., воден от забавяне на растежа на заплатите и очаквано повишаване на производителността, подкрепено от отрицателни базови ефекти. Това създава условия за понижаване на инфлацията в края на 2025 г. в еврозоната и през 2026 г. в ЕС.

Пазарът на труда - стабилен с рекордно ниска безработица

Пазарът на труда в ЕС се задържа на добро равнище през първата половина на 2024 г. и се очаква да остане силен.

Растежът на заетостта в ЕС ще продължи, макар и с по-бавни темпове, от 0,8 на сто през 2024 г. (0,9 на сто в еврозоната) до 0,5 на сто през 2026 г. (0,6 на сто в еврозоната).

През октомври нивото на безработица в ЕС достига ново историческо дъно от 5,9 на сто. През 2024 г. се очаква равнището да бъде 6,1 на сто (6,5 на сто в еврозоната) и да се понижи още повече след това, достигайки 5,9 на сто през 2025 и 2026 г. (6,3 на сто в еврозоната).

Намаляване на дефицитите на фона на фискалната консолидация

Докато много страни членки работят за намаляване на съотношенията на дълга си към БВП, бюджетният дефицит на ЕС се очаква да намалее през 2024 г. с около 0,4 процентни пункта, до 3,1 на сто от БВП и до 3 на сто през 2025 г. За 2026 г. прогнозите залагат на  положителен икономически импулс за допълнително намаляване на дефицита до 2,9 на сто. В еврозоната се очаква дефицитът да намалее от 3 на сто през 2024 г. до 2,9 на сто през 2025 г. и 2,8 на сто през 2026 г.

ЕК предвижда съвкупното съотношение на дълга към БВП в ЕС да нарасне от 82,1 на сто през 2023 г. до 83,4 на сто през 2026 г. То следва почти 10 процентни пункта спад между 2020 г. и 2023 г. и отразява ефекта от все още високите първични дефицити и нарастващите лихвени разходи, които вече не се компенсират от високия номинален растеж на БВП с намаляването на инфлацията.

Държавният дълг в еврозоната ще нарасне от 88,9 на сто от БВП през 2023 г. до 90 на сто през 2026 г.

Повече несигурност и рискове

Несигурността и рисковете за влошаване на перспективите нарастват. Продължителната война на Русия срещу Украйна и усложняването на конфликта в Близкия изток подхранват геополитически рискове и рискове за енергийната сигурност. По-нататъшното увеличаване на протекционистичните мерки от страна на търговските партньори може да затрудни световната търговия, което ще окаже тежест върху силно отворената икономика на ЕС.

На вътрешния фронт политическата несигурност и структурните предизвикателства в производствения сектор биха могли да доведат до допълнителни загуби на конкурентоспособност и да се отразят отрицателно на растежа и пазара на труда.

Освен това забавянето на прилагането на МВУ или по-силно от очакваното въздействие от фискалната консолидация може допълнително да забави възобновяването на растежа.

Също така неотдавнашните наводнения в Испания илюстрират последиците, които нарастващата честота и обхват на природните бедствия могат да имат не само за околната среда и засегнатите хора, но и за икономиката.