Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Заплахата от Русия променя ролите в Европейския съюз по отношение на разходите за отбрана. Страни като Германия, Дания и Финландия, които традиционно се смятаха за “пестеливи”, сега са готови да инвестират сериозни средства в укрепване на сигурността. В същото време държави като Франция, Италия и Испания, които преди настояваха за по-високи разходи за стимулиране на растежа, са по-резервирани към военните инвестиции.

Европейската комисия иска да повиши разходите за отбрана със стотици милиарди евро, като за целта ги изключва при изчисляването на публичните дефицити и дългове и предлага заеми с европейска гаранция, но без подкрепата на големи икономики като Франция, Италия, Испания това ще бъде трудно.

С финансовия и индустриалния си потенциал Германия би могла да стане основен двигател на превъоръжаването в ЕС, особено след като Бундестагът отмени т.нар. “дългова спирачка” в конституцията. Обаче процесът засега изглежда бавен, а производството и доставките на нови системи могат да отнемат години.

Продължават споровете около специалния европейски фонд за отбрана SAFE (Security Action for Europe). Те се отнасят до обществените поръчки и достъпа на държави извън ЕС до тях. Някои страни се опасяват, че SAFE ще се превърне в механизъм за субсидиране на големи германски и френски отбранителни компании.

Балтийските държави, Полша и скандинавските страни подкрепят идеята за общи дългови инструменти, но романоезична Европа, особено Франция и Италия, вече обременена от големи публични дългове и дефицити, няма апетит за идеята. 

Освен това, колкото по на запад отиваме в Стария континент, толкова по-малко избирателите  възприемат Русия като непосредствена екзистенциална заплаха.

Въпреки това не можем да не забележим, че войната на Владимир Путин срещу Украйна и секването на американската солидарност с Киев при Доналд Тръмп промениха значително отбранителната политика на ЕС.

В детайли

С плана си ReArm Europe (Да превъоръжим Европа) Европейската комисия предложи всеобхватна стратегия за увеличаване на разходите за отбрана. Тя целѝ да мобилизира 800 милиарда евро през следващите четири години и с тях да укрепи отбранителните способности на Европа, да подобри съвместните обществени поръчки и да инвестира в най-съвременни военни технологии.

В рамките на плана Комисията предложи на държавите членки да изразходват общо 650 милиарда евро за отбрана от бюджетите си през идните четири години, като тя не ги включва при отчитането на публичните им дългове и дефицити. Това става чрез временни изключения (избягваща клауза или escape clause) от правилата на ЕС за финансовата дисциплина. В случая тя позволява на правителствата да надвишават бюджетните си лимити за разходи за отбрана.

Освен това Комисията предложи фонд за отбрана в размер на 150 милиарда евро в подкрепа на военните инвестиции. Той ще предоставя дългосрочни заеми на страните, които ги поискат, като ги гарантира със средства от бюджета на ЕС, за да осигури благоприятни условия за кредитиране.

Продължават обаче да съществуват разногласия по механизмите за финансиране, правилата за обществени поръчки и ролята на основните отбранителни индустрии. Някои страни се опасяват, че SAFE може да донесе непропорционални ползи на големи германски и френски отбранителни компании.

Към разногласията се прибавят и различни национални подходи към финансирането на отбраната.  Докато Германия, Финландия, Дания оставиха в миналото финансовата строгост и икономичността, страни като Франция (публичен дълг от близо 6% от БВП и публичен дефицит от 113% от БВП при разрешени съответно 3% и 60%) и Италия (публичен дълг от 3,4% от БВП и публичен дефицит от 135,3% от БВП) остават предпазливи. Това разминаване поставя под въпрос дали целта от 650 милиарда евро инвестиции за отбрана ще бъде постигната. 

Засега се очертава 16 от общо 27 държави членки да заявят, че искат да използват клаузата за изключение от европейските правила за дефицита, за да увеличат военните си разходи. Комисията даде срок за подаване на заявките до полунощ на 30 април т.г., но го удължи, след като до тази дата получи общо 12 заявки.

Освен това във финансирането по линия на SAFE има съществени разлики от следпандемичното за проекта “Европа от следващо поколение”: то не включва безвъзмездни средства и общ европейски дълг, а само заеми за кандидатствалите страни членки, които те ще връщат.

Въпреки това планът и фондът са видима крачка напред в сравнение с миналото, защото се стремят да намалят зависимостта на европейската отбрана от външни доставчици и за разлика от по-ранните стратегии, които разчитаха на националните бюджети, предлагат финансов инструмент на ниво ЕС.

Ключово предизвикателство при обществените поръчки е фрагментираността на  отбранителна промишленост в ЕС. За момента тя е предимно национално ориентирана.

Близо 80% от разходите за обществени поръчки отиват извън ЕС, предимно за доставчици от САЩ. Тази зависимост от външни отбранителни системи ограничава способността на Европа да развива самостоятелни военни способности. Допълнително, законодателството на САЩ им позволява да ограничават използването на американските оръжия от страните, на които са доставени.

Въпреки насърченията от Брюксел съвместните отбранителни поръчки от страните с цел намаляване на разходите и подобряване на ефективността засега не се случват. Причината е, че трудно се намира политическо съгласие между 27-те държави в ЕС, които имат различни национални приоритети.

ЕС се нуждае от време да възстанови своята отбранителна индустриална база, за да поддържа боеспособност при устойчив конфликт с висока интензивност. Към това предизвикателство се добавят недостиг на квалифицирана работна ръка и на критични суровини и компоненти за производството на оръжия и боеприпаси.

В Европа остават регулаторни бариери, които разколебават инвеститорите в отбранителната индустрия. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) традиционно поддържа ограничения върху финансирането на производството на оръжия и боеприпаси, ограничавайки инвестициите си до технологии с двойно предназначение – такива с граждански и военни приложения. Последните геополитически развития обаче засилиха дискусиите за това дали ЕИБ трябва да преразгледа политиките си.

През февруари 2024 г. Европейският парламент прие резолюция, с която призовава ЕИБ да премахне ограниченията върху финансирането на производството на боеприпаси и оръжия. Резолюцията подчертава необходимостта ЕИБ да подкрепя по-активно европейската отбранителна промишленост. Новоназначената председателка на банката, Надя Калвиньо, призна нарастващия натиск и заяви, че ЕИБ ще работи с Европейската комисия, за да преоцени инвестиционните си критерии.

Въпреки този натиск настоящият мандат на ЕИБ все още забранява преките инвестиции в боеприпаси, оръжия и основна военна инфраструктура.

Съществуват и геополитически предизвикателства. Докато Франция настоява за европейска автономност в отбраната и за това страните от ЕС да купуват европейски оръжия и муниции (предлагането на които в момента е недостатъчно), страни като Италия, Полша, балтийските държави, България са за продължаване на сътрудничеството със САЩ. Френският призив “купувай европейско” рискува да отблъсне ключови партньори на ЕС в сигурността като Обединеното кралство и Турция.

Що се отнася до военната помощ за Украйна след оттеглянето на САЩ, тя поставя на изпитание съществуващите производствени мощности в Европа и отделни, симпатизиращи на Русия правителства като унгарското и словашкото успешно я саботират в отделни нейни аспекти като например европейското реимбурсиране на оръжейните системи, които държави членки са предоставили на Киев. Освен това Унгария заплашва да не подкрепи подновяването на санкциите срещу Русия, т.е. да бъдат разблокирани руските финансови активи в ЕС, които сега са основен източник за финансиране на помощта за Украйна. Справедливо е да отбележим, че поне във военната си част тежестта на тази помощ е разпределена неравномерно и се носи главно от няколко от 27-те държави членки.