Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля допълнително да засили санкциите срещу Русия заради масираните атаки срещу Украйна и бавния напредък в мирните преговори, пише "Уолстрийт джърнъл" . Въпреки че ограниченията вероятно няма да засегнат руската банкова система, Белият дом разглежда други варианти за натиск върху Москва.

Тръмп, който досега се е въздържал от увеличаване на санкциите, започна да променя позицията си след телефонен разговор с Владимир Путин, в който руският президент отказа прекратяване на огъня. Тръмп публично заяви, че е готов на по-строги мерки, като определи действията на Путин като “безумие”. Реакцията му предизвика значителен спад на руския фондов пазар.

Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че вече няма ограничения за обсега на оръжията, предоставени на Украйна, включително от Германия, Великобритания, Франция и САЩ, което позволява удари върху цели в Русия. Изявлението на Мерц бележи рязък обрат спрямо политиката на предшественика му Олаф Шолц. Въпреки подкрепата си за доставка на ракети „Таурус“, германският канцлер прилага стратегия на "стратегическа двусмисленост" и засега не потвърждава официално ангажимент за доставка. Кремъл определи това като „опасно“ и пречка за политическо решение.

Днес по време на посещение във Финландия Мерц предупреди, че войната в Украйна вероятно ще продължи дълго поради отказа на Русия да преговаря.  Европейските лидери, разединени относно бъдещата подкрепа за Украйна, обсъждат възможността за разполагане на мироопазващи сили, но плановете са под въпрос без ангажимента на САЩ.

Украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия, че планира ново настъпление, без да проявява интерес към дипломатическо решение на конфликта. Според него действията на Кремъл показват презрение към международните усилия за мир, включително инициативите на Тръмп.

Зеленски посочи, че масираните руски ракетни и дронови атаки срещу украински градове през последните дни нямат военна логика и целят единствено унищожение. Той призова за засилване на международния натиск върху Москва чрез нови санкции.

Война на дронове

Снощи Русия е атакувала Украйна с 60 дрона, като украинските сили са неутрализирали 43 от тях. В същото време Москва твърди, че е свалила 99 украински дрона над няколко руски области, включително Белгородска, Воронежка и Владимирска. Нападенията бележат спад спрямо уикенда.

През последните дни руските сили извършиха интензивни въздушни атаки срещу украински градове с балистични и крилати ракети, както и с над 900 дрона, като само през нощта на неделя срещу понеделник бяха изстреляни девет ракети и 355 дрона – рекорд от началото на войната. Украинските власти ги определиха като "безсмислени от военна гледна точка", насочени единствено към унищожение.

Руското министерство на отбраната от своя страна съобщи, че е свалило 103 украински дрона над южна и западна Русия, включително край Москва. В резултат 32 полета към столични летища са били отклонени.

Русия продължава да напредва бавно по 1000-километровия фронт и се подготвя за ново лятно настъпление. Войната се е превърнала в арена за иновативни технологии, особено в използването на дронове – Русия използва ирански "Шахед", а Украйна развива собствени дронове за удари в дълбочина.

На терен, руската армия успя да превземе четири села в Сумска област (Новенке, Басивка, Веселивка и Журавка) с цел създаване на буферна зона. Украинските сили обаче продължават да оказват съпротива и водят боеве за контрол над други селища, като Володимиривка и Биловодив.

Междувременно Нидерландия изпрати последната партида от изтребители F-16 за Украйна, с което общият им брой достигна 24. Според нидерландския министър на отбраната Рубен Брекелманс, тези самолети са от жизненоважно значение за защитата на Украйна срещу непрекъснатите руски въздушни атаки и представляват ключов принос към сигурността на цяла Западна Европа.

Конфликтът в Украйна продължава да ескалира, като позициите на световните лидери и военните действия показват задълбочаване на кризата и нарастващото международно напрежение. Оптимизмът за дипломатическо решение изглежда намалява, а призивите за по-сериозен международен отговор стават все по-настойчиви.

Загуби на руския фондов пазар

Един от осезаемите ефекти на потенциалното затягане на санкциите срещу Русия, предложено от Доналд Тръмп, беше моменталният спад на руския фондов пазар. Само за няколко часа след изявленията на американския президенттой загуби около 100 млрд. рубли (приблизително 1,2 млрд. долара).

Индексът на Московската борса падна с 1,51% за кратък период, като най-сериозен удар понесе "Газпром", чиито акции се обезцениха с 3,5%. Финансовите експерти свързват тази реакция със страхове сред инвеститорите, че нови санкции могат да засегнат ключови руски индустрии.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".