Руслан Трад е експерт с дълбоки познания за Близкия изток, изследовател по въпросите на сигурността към Атлантическия съвет на САЩ и един от създателите на De Re Militari. Темата на разговора ни са преговорите между САЩ и Иран, както и обявеното намерение на Израел да атакува ислямската република.

Интервюто бе проведено и публикувано под заглавие "Руслан Трад: До два дни Израел вероятно ще атакува Иран" на 12 юни - часове преди израелската атака да започне. 

- На 15 май по време на обиколката си в страните от Персийския залив американският президент Доналд Тръмп заяви, че Америка и Иран "горе-долу" са се съгласили по параметрите на ядрена сделка. Но ето че близо месец по-късно, не само че няма споразумение - в последното денонощие научихме, че Израел е предупредил Америка за предстоящо нападение срещу ядрени съоръжения на Техеран. Колко реалистично е Израел действително да атакува Иран, г-н Трад?

Компании, които разполагат със свое разузнаване, споделят опасения, че става дума за реална заплаха Израел да нанесе удари върху Иран. По тази причина и започна изтегляне на персонал не само от страна на Щатите, международни компании от петролния бизнес също изтеглят свои служители от няколко държави в района на залива и на Арабско море. Вървим към удари в рамките на следващите два дни максимум. Тук с право може да говорим за неуспех на дипломацията. Естественият резултат от това е военна ескалация. Изправени сме пак пред военни удари, може би ответен удар на Иран. Той може да е доста сериозен, защото, първо, ще се случи на фона на доста голям пробив от страна на иранските служби в Израел. Също така Иран имаше поне година, за да се подготви как и къде да извърши нападение, което може да засегне и Европа.

- Как би изглеждала една потенциална атака на Израел – ще иска ли Тел Авив да нанесе ограничени щети, които по-скоро да сплашат Иран и да принудят ислямската република да се откаже от ядрената си програма? Или пък ще се стреми към максимално унищожение?

Смятам, че в момента Израел е готов да нанесе много сериозен удар. Ако се стигне дотам, защото всъщност има натиск за деескалация. Иранците очакват подобна атака – заявиха, че са били предупредени от приятелска държава в региона, че ще има нападение. Подготвят основните си обекти за такава атака.

- Как ще реагират САЩ, ако се стигне до военна ескалация? Ще засилят ли подкрепата за Израел, или пък ще се отдръпнат от региона и ако използваме думите на Тръмп спрямо Русия и Украйна – ще оставят "двете борещи се деца на площадката" да си разрешат проблемите?

За момента Тръмп изглежда разочарован от това, че няма напредък в дипломатическите усилия. Той го казва и го показва постоянно през последните дни. Не е съгласен с ударите на Израел. Това е една от точките, по които Бенямин Нетаняху и Тръмп са на различни позиции. През последните няколко месеца американският президент правеше какво ли не, за да притисне Израел да не извършва нападение, защото тази атака е планирана още през март. Тогава Нетаняху реши да отстъпи, да даде възможност на някаква дипломатическа активност от страна на Вашингтон спрямо Техеран. Още тогава обаче се появиха първите сигнали от Иран, че няма никакво намерение да отстъпва от ядрената си програма и досега не го е направил. В неделя се очаква да се проведат преговори в Оман, за които повечето наблюдатели са скептично настроени.

Щатите няма да изоставят Израел, разбира се, но според мен няма да са много активна страна в тази конфронтация. По-скоро ще пазят обекти и ще подпомагат с разузнавателна дейност. Не мисля, че самите американски войски ще участват активно.

- А каква ще е позицията на останалите ключови субекти в региона и около него? И по какъв начин военна ескалация на конфликта би рефлектирала върху тях?

Много се радвам, че водим този разговор, защото като че ли са отпадали от дневния ред дискусиите около напрежението в Залива и това е учудващо. Става дума за район, толкова инфарктен за глобалната икономика, за глобалната сигурност – няма как ефектът да остане локален. Ако Израел нанесе удари върху иранска инфраструктура, Техеран може да реши да порази Азербайджан – това директно засяга Европа и доставките на газ. Един от обектите, които са в списъка за възможен контраудар, е част от инфраструктурата и газовата индустрия на Азербайджан, и е свързан именно с Европа.

Интересен е и въпросът коя е тази приятелска държава, която е предупредила Иран за потенциалната израелска атака. Дали е Саудитска Арабия или ОАЕ, не можем да кажем със сигурност, но имаме достатъчно сигнали, че не е Русия, въпреки близките ѝ отношения с Техеран.

Всичко това се случва на фона на доста по-широкия план – на войната в Украйна, напрежението около Тайван, интересите на Китай в Близкия изток и в Европа – всички тези неща са свързани. Не смятам, че ако има ескалация в региона, тя ще остане там. Но дори и да няма удари на Израел, вече има последици – Иран продължава да обогатява уран.

- Техеран предупреди, че ако бъде атакуван, в най-кратък срок ще се сдобие ядрено оръжие. При хипотетична атака, за какъв период от време би могъл да изпълни заканата си?

Три месеца максимум. Максимум, защото същност те ускориха значително програмата си, благодарение на Северна Корея и Русия. Получиха изключително голяма помощ. Руснаците до 2020 г. не бяха благосклонни към идеята Иран да се сдобие с ядрено оръжие, но нещата се промениха. От 2022 г. насам ядрената програма на Иран значително напредна и в края на миналата година той вече разполагаше с 270 кг обогатен уран, необходим за няколко оръжия, ако програмата действително бъде завършена. А това може да се случи за три месеца.

- И въпреки това преговорите не водят до задоволителен резултат. Всъщност, какви са спорните въпроси между Америка и Иран? Защо е невъзможно да се стигне до компромис?

Не вярвам някоя от страните да отстъпи. Всички въпроси са сведени до една тема и тя е ядрената програма. Откакто Тръмп извади САЩ от ядреното споразумение през 2018 г., конфликтът по този казус остава неразрешим. Само че Иран вече достигна фаза на придобиване на ядрено оръжие. Иранците не са спирали да работят.

Двете страни нямат абсолютно никакво желание да отстъпват. Иран няма да се откаже от своята програма. Именно това каза и тази сутрин (след новината, че Израел планира атака – бел. ред.) Това за Щатите е червена линия. Но и не само – това е червена линия и за европейските страни. Дори за Франция, която уж е податлива на дипломатически отстъпки. Ядреното оръжие е червена линия.

Затова не мисля, че тези преговори имат някакво практическо значение. Делегациите се срещат в различни градове и държави, но де факто няма желание за компромис. Срещите им приличат на разговорите между Украйна и Русия.

- И все пак – преди 10 години бе постигнато ядрено споразумение между Вашингтон и Техеран, противно на тогавашните очаквания. Може ли в миналото да се потърсят уроци, които да извадят страните от настоящата патова ситуация?

Споразумението не е актуално към днешна дата, много събития се случиха през изминалото десетилетие – войната в Газа, войната в Украйна, падането на режима на Асад в Сирия, ударите по „Хизбула“. Още по-съществено е изменението в самия Иран. Иранското ръководство е много по-убедено в намерението си да се сдобие с ядрено оръжие. Аятолах Хаменей, който отказваше и дума да повдигне за ядрено оръжие, твърдеше, че тази програма не бива да бъде крайната цел – дори той вече отстъпва под натиска на хардлайнерите в Техеран. Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, дипломатическите преговори ще придобият съвсем различен характер. Приоритет ще е да не се стига до по-сериозна ескалация, защото тогава Иран ще може да го използва като аргумент в преговорите и да каже:

"Ето го ядреното оръжие, което ни пази. Знаем, че Израел също има. Хайде, да говорим директно".

- Има ли нещо, което САЩ биха могли да направят, за да убедят Израел да не атакува? Ако се допитаме до речника на Тръмп – има ли Вашингтон "козове" в преговорите си с Израел?

Единственият коз е заплахата да се спре военната помощ. Това е нещо, което Израел цени. Макар военният комплекс на страната да е много развит, тя произвежда много оръжия, но голяма част от компонентите идват от Щатите. Така че ако има някаква заплаха, дори минимална, че такава помощ ще бъде прекратена, тогава може Нетаняху да бъде притиснат от коалиционните си партньори в Израел. Тръмп засега подхожда по-меко към своя партньор, но ако спре тази помощ или пък подкрепи опоненти на Нетаняку, тогава премиерът ще трябва да измени намеренията си, ако иска да оцелее политически.

- Как се приема възможността от потенциален конфликт в израелското и иранското общества? Натежава ли изтощението в Израел от войните срещу „Хамас“ и „Хизбула“ или пък надделява усещането, че е узрял мигът Иран да бъде окончателно съкрушен? Що се отнася до ислямската република – въпреки икономическите предизвикателства, възприема ли местната политическа класа воюването с Израел като лост, чрез който да се втвърди контролът върху властта и да се задушат реформистките течения в страната?

В израелското общество особено отрицателни са нагласите спрямо конфликт със Сирия. Не е изобщо ясно на израилтяните какво въобще прави армията там. С Иран ситуацията е малко по-различна, защото не става дума за съседни държави. И така бъдеща израелска операция на територията на Иран не изглежда като чак такава голяма заплаха. Хутите редовно изстрелват ракети към Израел, но обществото не ги третира като много опасни. Тази гледна точка обаче постепенно се изменя и този процес ще се засили от факта, че израелските сили за сигурност са били инфилтрирани от иранските служби. Много са важни документите, с които са се сдобили. Според Иран в тях се съдържа информация за това как европейски държави подпомагат ядрената програма на Израел и най-вероятно Франция, Великобритания и Германия фигурират в тях. Те ще се опитат да спрат публикуването на подобни документи вероятно чрез някакви дипломатически отстъпки.

В самия Иран обществото е абсолютно категорично против война от такъв тип. Най-големият приоритет на жителите на страната е икономиката. За хардлайнерите ще е чудесно, ако има ескалация, защото много по-лесно ще прокарат политиките си. Преди идеята да се премахне забулването на жените бе абсолютно табу, но сега открито се коментира в иранската политика, вече не могат да налагат категорично на жените да се забулват. Това е абсолютен трус в хардлайнерските кръгове. И на фона на всичко това, винаги един военен конфликт се отразява много добре на такава крайна идеология, защото по-лесно се налага.

- По всичко изглежда, че сме на прага на голям конфликт в Близкия изток. Каква ви е прогнозата за следващите три месеца?

За мен най-реалистичният сценарий през следващите три месеца е ескалация във всеки един смисъл. Военна ескалация ще продължава да има, независимо какви удари ще бъдат нанесени. И всъщност това поставя един много важен въпрос – дали ескалация от такъв тип в Персийския залив, и като цяло в Близкия изток, може да се реши само там. Защото, както видяхме с Украйна, очевидно е, че тези конфликти ескалират при определени условия и динамики, които са свързани помежду си, и е очевидно, че не може да се взимат решения само между две или три държави.

Нека обърнем внимание и на това, че тук въобще не сме чули Китай. Той е основен партньор на Иран, двете страни имат споразумения за 35 години напред. И един от аспектите на тяхното партньорство е точно ядрената програма. Китай вече каквото имаше да каже за Украйна, го е казал. Ние го виждаме в доставките, увеличаването на помощта за Русия и така нататък.

Тази несигурност, която в момента се акумулира, ще продължи да избива, защото не разполагаме със способи на дипломацията да предотвратим ескалация. Остава единствено да я изчакаме, да се стигне до точка, отвъд която ще бъде опасно за всички страни. Да избухне голяма война, която да принуди политиците да седнат на масата за преговори и да говорят директно, кой какво може да отстъпи и кое е реалистично.

Към настоящия момент не виждам това да е възможно.