Правителството на Румен Радев е вече факт. Вътрешната и външната политика на страната са изцяло в ръцете на един партиен лидер и една партия. Това трябва да внесе яснота по въпроса каква ще е новата политика, но котката на "Прогресивна България" все още не е излязла от чувала. Предизборната програма на Румен Радев беше колкото дълга, толкова и неясна и многозначна. Изборът му на състав на МС пък беше по военному бърз и кратък, но отново двусмислен.
Неясноти и дихотомии
Двусмислието си пролича в двойките министри, които се получиха в състава на правителството. Първата от тях е вицепремиерска - Атанас Пеканов и Иво Христов. Единият е заклет европеец, а за другия има съмнения, че е симпатизант на Русия и на нейното управление. Вярно е, че логическо противоречие в избора на такива вицепремиери няма. Но политическото послание за българската политика към ЕС и света е неясно. Някои биха казали, че се търси "баланс" в този подбор. Но баланс между какво точно? Между членство в ЕС и излизане от Съюза? Между подкрепа за Украйна и подкрепа за Русия? Между използване на руски газ и отказ от него? Или между строеж на ядрена централа "Белене" и нейното окончателно изоставяне? Ясно е, че между тези неща не може да има баланс или ако той (не дай, Боже) се постигне, българската политика би изглеждала шизофренично.
Изборът на външен министър в новото правителство - Велислава Петрова-Чамова - не помага по отношение на споменатата неяснота. Тя е една от тримата министри, свързани с ИТН, което е само по себе си странен факт. В крайна сметка избирателите радикално изметоха (и то напълно заслужено) ИТН от новия парламент, а негови кадри масово се оказаха сред новите министри. Петрова-Чамова е високо образован човек и е била предлагана от ИТН за различни министерски постове. Била е и заместник външен министър в кабинета "Петков" и в служебните кабинети на Гълъб Донев. В правителството "Петков" тя бе по-скоро вътрешна опозиция на министър-председателя и неговата политика за Северна Македония. Този кабинет като цяло държеше доста проукраинска линия и помогна на нападнатата страна в ключов момент. Но ролята на Чамова в този процес не изпъкна по никакъв начин, поне за външен наблюдател. Като цяло на базата на заявени и отстоявани позиции трудно можем да кажем дали Чамова ще следва проевропейска или проруска линия. Все пак тя е била част от правителства, които не са навредили на отношенията с ЕС и надеждата е, че ще продължи в този дух.
Но това ще стане ясно едва когато разберем смисъла на формулировката на Радев "гласът на България да се чува в Европа". Какво искаме да кажем на европейците всъщност? Да се вдигнат санкциите на Русия? Да се върнем към руски енергоизточници? Да се спре даването на помощ на Украйна? Съдържанието на думите, а не децибелите са важни. Засега има заявка за децибели, а съдържанието е спорно и неясно.
Втората персонална дихотомия в правителството: Иван Демерджиев и Николай Найденов. Новият вътрешен министър е човек, известен с позициите си по проблемите с корупцията и завладяната държава у нас. Новият министър на правосъдието пък не е известен с нищо, освен че е бил служител в институции като ВСС и КПКОНПИ. Публична информация за неговите виждания по отношение на корупцията и борбата с нея няма. Тази двусмисленост на избора на ключови министри оставя хората да гадаят дали наистина ще има разграждане на модела "Пеевски-Борисов" или просто прегрупиране на неговите капии в съдебната система и службите.
Съмненията, че ще става дума за прегрупиране и оцеляване на модела, се засилват, защото Радев не е оповестил някакви ясни и категорични мерки, които ще се предприемат. Заявката е просто за избор на нов ВСС и нов главен прокурор след промени в Закона за съдебната власт. Това само по себе си не значи абсолютно нищо. Нито е идея за реформа, нито показва решимост за скъсване със старите привички и порядки. А и избор на нов ВСС не е панацея. ГЕРБ и ДПС вече се позиционират като парламентарен съюзник на Радев и се самопредлагат за конституционно мнозинство. ГЕРБ дори се въздържаха при избора на правителство, което ясно показа, че опозиционността им е условна. Най-меката реч спрямо новото правителство при избора му дойде от Тома Биков, а ДПС направо пропуснаха да се изкажат. Ако ГЕРБ подкрепят и бюджета, желанието да се присламчат към управлението като пето колело ще е очевидно.
Изкушенията
Накратко, изкушения пред новото правителство да се договори с Борисов и Пеевски има и те може би ще нарастват. Най-малкото "тандемът" (чийто модел Радев ще разгражда) може да предложи сериозен медиен комфорт на новия премиер. А срещу това да получи сигурност, държавна охрана и политическо театро по гонене на корупционния Михал.
Ако Румен Радев и правителството му не дадат ясен сигнал, че искат да стигнат до дъното на скандали като "Джуджетата", "Нотариуса", "Божков" и т.н., бързо ще се установи, че вместо борба с олигархията тече просто поредното прегрупиране.
Има и други интересни моменти в персоналния състав на кабинета. Икономическият вицепремиер Пулев изглежда солиден избор, който компенсира липсата на сериозна финансова експертиза при Гълъб Донев. Вече се изказаха и съмнения за директно участие на Пеевски в правителството чрез земеделския министър, но това към момента са само спекулации. Времето ще покаже до какво ще доведе и участието на хората от ИТН, макар че самата им асоциация с тази формация е вече негативен атестат.
И един словесен куриоз трябва да се подчертае. Румен Радев хем твърди, че не знае истинското състояние на обществените финанси, хем не пропуска да спомене някакви "скрити дефицити". Хората си избраха спасител, ерго, все трябва да има нещо, от което той да ги спасява.
Колкото по-бързо новото правителство изостави наратива за "спасението", толкова по-добре за страната. Има много смислени неща, които могат да се направят. Например, да се намали темпът на нарастване на заплатите в публичния сектор, както и да се оптимизират обществените разходи и администрацията. Не е необходим Херкулес за тази задача, макар че тя трябва да бъде изпълнена с много сила, ум и постоянство. Румен Радев е добре да фокусира силите си в справянето със завладяната държава. Тук наистина той ще има нужда и от обществена, и от парламентарна помощ, защото окопалите се на властови позиции няма сами да ги изоставят. И вече предлагат "прегрупиране". Ако офертата им бъде приета, избирателят с право може да се почувства измамен.
