Пури, ром, мохито, пищни сгради, ретро автомобили, всевъзможни контрасти и целият колорит на карибската екзотика изпълват страниците на „Резерватът Куба“ – новата книга албум на журналиста и фотограф Иван Бакалов. Луксозното цветно издание с твърди корици вече е налично в книжарниците със знака на „Кръг“. Насочено към читателите библиофили, то потапя в несравнимата атмосфера и история на карибската островна държава посредством интригуващи пътеписи, придружени със 100 авторови снимки. Корицата е дело на Милена Вълнарова.
На 12 май от 18 ч. в Клуба на фоторепортерите (в подлеза на бул. „Дондуков“) ще се състои премиерата на „Резерватът Куба“, а гостите ще имат възможност да закупят книгата със специална отстъпка.
Както подсказва заглавието, изданието запечатва образа на Куба като резерват: социален, културен, исторически и природен, в самия край на една епоха – тази на брадатите революционери (los barbudos), продължила цели 60 години. Кастро и Че Гевара, Хемингуей и Маркес, улични музиканти и проститутки, фермери и рибари са само малка част от героите в разказите на Иван Бакалов.
От живописните кътчета в Стара Хавана с нейните легендарни кръчми и магазините с купони, през красивите плажове и фабриките за пури до кооператива за захарна тръстика „Александър Стамболийски“, „Резерватът Куба“ е завладяващ портрет на срещата между миналото и настоящето. Личният поглед на Бакалов към островната държава е допълнен с подробна историческа справка, малко известни факти, както и с бележки за най-популярните марки пури и ром.
„Куба е на кръстопът – гласят част от уводните думи на автора в новата книга. – Декор от минали времена на испанска колония и американски протекторат… Комунизмът съжителства мирно с католицизма и с островни езически обичаи. Карибска екзотика, пури и ром. Артистични графити и музиканти по улиците... Всичко това е разположено в къс зелена природа, който плува в океана като лодка. И всичко това е напът да се промени, бързо или бавно. В тази книга е съхранен образът на този резерват. Годините напред ще покажат какво ще остане, какво ще изчезне.“
Иван Бакалов (р. 1956) е журналист и фотограф, работил години наред във вестници и списания. Автор е на книгите „Мачтите в края на улицата. 5500 км с кола през Америка“, „До Чикаго и напред On Route 66“, „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“, „В сянката на Борисов“ и др. Негови фотоизложби са организирани в София, Пловдив и Созопол.
* * *
Из „Резерватът Куба“ от Иван Бакалов
Хавана, домът на марката Хемингуей
My mojito in La Bodeguita, my daiquiri in El Floridita – „Моето мохито в „Бодегита“ и моето дайкири във „Флоридита“. Това са думи на Ърнест Хемингуей, един от най-известните жители на Хавана през XX век. Изписани са лично от него върху салфетка, която сега е сложена в рамка и е един от ценните трофеи на кръчмата „Ла Бодегита“. Някои оспорват автентичността на този трофей, подписът не бил съвсем същият и т. н., но това се отдава на съперничеството между двете кръчми. Няма съмнение, че Папа, както са го наричали, е пил и двата вида коктейли, на двете места.
Покрай писателската му слава „Бодегита дел медио“ и „Флоридита“ са най-прочутите кръчми в града. За „Флоридита“ е сигурно, че Хемингуей е бил постоянен посетител, в „Бодегита“ не е бил толкова често.
Във „Флоридита“ правят 12 вида дайкири, едно от които се казва „Папа Хемингуей“. Добро го правят, веднага се убеждаваш, дори да не си разбирач като Папа. Казват, пиел по 5 или по 7 – 8. Освен това и мохито. По колко? Вече няма живи свидетели. Само легенди. Хемингуей е един от най-прочутите световни пиячи. И една от най-известните жертви на алкохола. В книгите му е пълно с рецепти за коктейли.
От него се помнят два иронични цитата: „Пия, за да направя другите хора по-интересни“.
Казвал е също: „Модерният живот, освен всичко, е потисничество и алкохолът е единственото облекчение“.
В последните години от живота му, заради диабета, за него правели дайкирито с променена рецептата, без захарен сироп, заменен с лъжичка ликьор „Мараскино“ и малко сок от червен грейпфрут. Това не го е предпазило от цироза.
Писателят е живял в Хавана през повечето време между 1939 и 1960 г. Към края на 50-те години, когато става още по-прочут, присъствието на Хемингуей в Хавана започва да привлича туристи. Идват в Куба не на последно място, за да срещнат на улицата или в бара жив носител на Нобелова награда и „Пулицър“, световно известен бохем, ловец и рибар.
Днес името му още привлича в града. Хавана е като дома на марката „Хемингуей“. Брадатият писател. Световна марка. Днес тя е ретро, подобно на старите автомобили на Хавана. Допълва атмосферата на града с още един исторически пласт и име на знаменитост.
За марката претендира и Кий Уест, Флорида. Там е друго имение на писателя (сега музей), в което е живял повечето време от края на 20-те години докъм края на 30-те с втората си жена. А там сега има и фирма с името „Хемингуей“, която произвежда ром Papa’s Pilar Blonde Rum…
Хемингуей остава най-известният американски писател на ХХ век, показва статистиката за търсене в раздела за книги на Гугъл. Страницата му в Уикипедия също така има повече посещения от тези на негови съвременници, включително Ф. Скот Фицджералд и Джон Стайнбек.
Списание „Икономист“ пише, че Хемингуей става известен по същия начин, по който един от героите му описва, че е фалирал: „постепенно, а после внезапно“. Написал е 9 романа и повести и над 50 разказа, без да се броят репортажите му и мемоари. Остава най-известният американски писател на своето столетие заради стила си, който е повлиял на повече от едно поколение писатели и на който продължават да подражават. Известността му се дължи и на бурния му живот, превърнал се в мит. За него в последните години има и негативни оценки от либерални екстремисти заради ловните му истории, които рисували образа на „белия човек с пушка“.
Когато идвал в Хавана, отначало Хемингуей отсядал в хотел Ambos Mundos, в стая 511 на последния, пети етаж, която е наемал за 1,50 долара на нощ. Хотелът е на десетина минути пеш от „Флоридита“ и на малко повече от „Бодегита“. Стаята му днес е поддържана така, сякаш току-що я е напуснал. Има малка музейна сбирка, пишеща машина Royal, подарена му от собствениците на хотела, калъфка за очила, няколко ръкописни страници и снимки. Сега в хотела, който през 2023 г. е отворен след ремонт, подобна стая е 110 долара на нощ. От последния етаж се вижда Стара Хавана, пристанището.
През 1939 г. Хемингуей отначало наема, а после купува имота „Финка Вехия“, къща с 60 декара земя върху хълм на двайсетина километра от Хавана. И тя е музей днес, и също изглежда така, сякаш Хемингуей току-що е заминал оттук на риболов. В тази къща е дописал „За кого бие камбаната“, написал е „Старецът и морето“ и др.
Неговите над 5000 книги са подредени по библиотечни рафтове във всяка стая, дори в тоалетната. След революцията новата власт конфискува имуществото на всички американци, включително „Финка Вехия“, въпреки добрите отношения на писателя с Фидел Кастро, когото той приветства, че е свалил режима на Батиста. Поради това след смъртта на Хемингуей през 1961 г. последната му, четвърта жена, вдовицата Мери, пристига без затруднения в Куба. Взима от банков трезор в Хавана архив, който е оставил писателят, някои картини и вещи от имението и ги отнася в Щатите. Днес повечето неща от архива му са в библиотечния фонд „Джон Ф. Кенеди“.
След години властите в Куба правят „Финка Вехия“ музей. Книгите му са по рафтовете така, както ги е оставил, дори стари броеве на списания LIFE, LOOK, Esquire и др. с негови интервюта, статии, с него на кориците. Сред книгите се виждат всякакви заглавия, от Шекспир и Байрон до издания от 50-те години на Фокнър, Пен Уорън, Колдуел, Капоти, Вонегът, Уилям Голдинг, Моравия, Греъм Грийн. Вижда се и „От Русия с любов“ на Иън Флеминг, създателя на Джеймс Бонд, и забравени вече автори от средата на миналия век. Томчета от Фройд, биографии на известни личности, от Цезар до Грета Гарбо, и …„Биковете“ – на испански, в три тома, „История на коридата“, „Матадор“, книги за лов, за риболов, за пушки, за подводници, морски алманах… (бел. авт. – от любопитство към книгите му платих 2 долара на една от жените в музея, дадох ѝ смартфона, тя мина и наснима всички библиотечни рафтове).
Посетителите са предимно в пенсионна възраст, чели са като ученици и студенти книгите на Хемингуей. Днес, вече на възраст, са могли да си позволят да дойдат до Хавана и да разгледат имението на писателя. Повечето, изглежда, са американци, канадци. Чуват се гласове на английски на екскурзоводите наоколо.
Басейнът на писателя стои празен недалеч от къщата. До него под един голям навес е сложена легендарната 12-метрова моторна лодка на Хемингуей – „Пилар“. Името е прякорът на втората му жена Полин. По-късно така е кръстил и една от героините си в романа „Сбогом на оръжията“. Лодката е от дърво, произведена в Бруклин, Ню Йорк, през 1934 г. Купил я нова за 7500 долара. Има специален рибарски стол, с подпора за краката и въдицата, така че, ако закачиш голяма риба, да не те издърпа във водата. На тази лодка му идва идеята за новелата „Старецът и морето“, донесла му световна слава.
Обикаляйки между Кий Уест и карибските острови с лодката „Пилар“, през Втората световна война Хемингуей наблюдавал за немски подводници. Тогава шефът на ФБР Хувър го поставил под наблюдение и му отворил досие. Има версия, че тези наблюдения не са били толкова от ентусиазъм да помага във войната срещу Германия, а защото за тази дейност давали допълнителни дажби бензин. Въоръжението на лодката за целта – един автомат и няколко гранати – въобще не би могло да го спаси от немска подводница. Но с тези военни наблюдения също така се отплащал на кубинската полиция, че не го закача, като кара кола, след като е пил алкохол.
Недалеч от лодката са погребани четири от котките на Хемингуей, които на брой са стигнали 11 към средата на 40-те години.
В малко барче в музея, до магазина за сувенири, правят някои от коктейлите на Хемингуей. И на една стара желязна преса изцеждат сок от стъбла от захарна тръстика. Трябва да опиташ, за да почувстваш Куба истински.
Бар „Флоридита“ също е като музей на Хемингуей, оживен и пълен с народ още отпреди обяд. Туристи идват да се разпишат в бара на писателя, да изпият от неговото дайкири. Бронзовата му фигура в естествена големина седи облегната на единия край на бара и се усмихва в поза, каквато заемат и посетителите до него. И се снимат с бронзовия Хемингуей. На стената отзад има и негова снимка с Кастро.
Цената на дайкирито тук си седи около 4 долара, независимо от валутните реформи и инфлацията в последните години. Поради историческия принос на Хемингуей към този бар цената на чаша дайкири е двойна в сравнение с други кръчми наоколо.
Е, като искаш да го пиеш там, където е пил Хемингуей...
Главно заради Хемингуей „Флоридита“ става най-прочутият бар в града. В по-нови времена тук са идвали и други писатели, като Тенеси Уилямс, режисьорът Франсис Форд Копола, актьорите Шон Конъри, Пиърс Броснан, Бен Афлек, Мат Дилън и Жан-Пол Белмондо, музикантът Жан-Мишел Жар, модният дизайнер Пако Рабан. Преди революцията в Куба сред посетителите са били звезди като Катрин Хепбърн, Ава Гарднър, Ерол Флин, Спенсър Трейси.
Впрочем „Флоридита“ със сигурност са посещавали инкогнито и други прочути личности, някои от които любители на питиетата, като Джак Никълсън. Той е бил на посещение при Кастро през 1998 г. и е цитиран от сп. „Варайъти“ да го нарича „хуманист като президента Клинтън“ и „гений“. Наоми Кембъл и Кейт Мос през 1999 г. и Кевин Костнър през 2001 г. се срещат с Кастро и споделят вълнения от разговора си с него.
Кастро е също своего рода звезда, а звездите се привличат. Посещавали са го още куп американски знаменитости, като Стивън Спилбърг, Оливър Стоун (който прави интервю с него и снима филм), Леонардо ди Каприо, Шарлийз Терон, Шон Пен, Хари Белафонте, Уди Харелсън, Дани Гловър. А някои, като Робърт Редфорд, са се срещали с него повече от веднъж, той дори се е гмуркал с него на подводен риболов през 1988 г., след което е разпитван от американските служби.
Някои от тези известни имена със сигурност са минали тайно да изпият по някой от коктейлите на Хемингуей в любимите му кръчми.
Хавана може да се похвали с поне 3 – 4 заведения, титулувани като световни. „Флоридита“ е получил 5 диамантени звезди като топбар на света (1992 г.), във времето на комунистическа Куба, когато срещу нея има ембарго на САЩ.
Заведенията в хотел „Национал“ са напластили история със световни личности.
Колко заведения има в София, които да се похвалят със звезди и прочути хора като „Флоридита“? Само един архитектурен кич – Гранд хотел „София“ до Централна поща – където настаняват по договор с Киноцентъра чуждите звезди на снимки у нас, е посъбрал малко автографи от тях. Но нищо повече, няма място с някаква световна слава.
Дори трите заведения в София, в които е бил Бил Клинтън – първият американски президент у нас – вече не съществуват. Докато ресторант „Сан Кристобал“ на невзрачна хаванска улица, в който е бил Обама, си е там, портретът му седи до кръглата маса в заличката, където е вечерял със семейството си.
