Димитър Къцарков е международен анализатор с дълбоки познания за Близкия Изток.

Днес в интервю за Клуб Z той коментира израелската атака срещу Иран, предпазливата му реакция и причините за неуспеха на преговорите между Вашингтон и Техеран.

- Защо точно сега Израел реши да атакува Иран, г-н Къцарков?

Този удар идва в един много интересен момент. Вчера САЩ евакуираха част от персонала си от посолствата в Бахрейн, Ирак – държави, които граничат или са в близост до Иран, очаквайки, че Техеран може да бъде готов за военна операция. Един от ръководителите на иранската Революционна гвардия излезе със съобщение, че САЩ са дали на Иран ултиматум - или да приеме нова ядрена сделка, или да очаква война. Това изтегляне създаде вакуум, от който се възползва Израел. Ние много добре знаем, че Израел отдавна предупреждава Иран да не развива своята програма. А това, което според мен инспирира конкретно тази операция, е, че Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) излезе с доклад, чрез който за първи път от 20 години уличи иранската ядрена програма, че не спазва нейните регулации. Това е много сериозно нарушение.

Тоест, ясно каза на регионалните играчи, че Иран върви много уверено към придобиването на ядрено оръжие. Това, комбинирано с изтеглянето на САЩ, създаде възможност да стартира операцията „Изгряващ лъв“, от древен иврит – „Ал Калами“. Тази операция според мен бе дълго подготвяна. Самото й име е библейско. Идва от книга Числа на Тората: „Ето, народът ще въстане като лъвица, ще се въздигнат като лъв“.

- Какви са основните цели, които Израел преследва чрез тази операция?

Във всяко свое изказване по темата Нетаняху е твърдял, че се стреми да сложи край на иранската ядрена програма. При самата атака виждаме, че са убити ирански ядрени учени. През годините това е често срещан похват на израелската армия – елиминират се конкретни ядрени физици, които участват в посочените бази и места за обогатяване на уран.

Виждаме и че е засегнато и най-висшето ръководство на иранската Революционна гвардия. Отстранени са ключови играчи – Хосейн Салами, който е ръководител на Революционната гвардия. Виждаме, че е убит генерал Мохамад Багери, който е най-високопоставеният генерал в иранската армия.

В момента виждаме, че Иран изпраща 100 дрона „Шахед“, което за мен изглежда като доста предпазлива реакция (към момента на интервюто атаката все още не бе приключила, впоследствие Израел съобщи, че е свалил всичките безпилотни самолети – бел. ред.). Особено на фона на заплахите – иранците вчера обявиха, че американски посолства и военни бази в Близкия изток ще са цел при евентуален провал на преговорите.

Иначе това, което направи Израел, е класическо за неговата история. Ако се върнем, например, обратно към Шестдневната война – когато Израел усети, че напрежението се надига до степен, в която се очаква другата страна да направи първия ход, той винаги изпреварва.

- Защо реакцията на Иран е толкова предпазлива?

При атаката си Израел използва над 200 изтребителя. Самият факт, че Иран не отговари с аерофлота си, а с дроновете си, е признак на нежелание за крайна ескалация. Защото на карта е заложена една мащабна война в Близкия изток. В моите анализи отдавна твърдя, че режимът в Иран не е достатъчно устойчив с оглед на икономическата криза в страната, с оглед на социалното напрежение, което виждаме през последните години - на протест след протест.

Не знам доколко Техеран е готов да води пълномащабна война и според мен удара по-висшето ръководство на Революционната гвардия цели точно това – да отслаби достатъчно режима, за да може той да се пропука. Защото в крайна сметка единственото нещо, което окончателно ще разреши проблема на Израел, е промяна на режима в Иран. Това на този етап изглежда нереалистично, но може би това е дългосрочният план.

- Как регионалните играчи гледат на такава ескалация? Саудитска Арабия и Иран дълги години се борят за доминация в Близкия изток, но сякаш имаше рестарт на връзките им през последните две години. Същевременно охладняха отношенията между арабските монархии и Израел.

Доколкото виждам, някои от местните субекти осъждат атаката, но още е рано за заключения. Това, което мога да кажа в контекста на отношенията между Иран и Саудитска Арабия през последните години – затоплянето се дължи изцяло на разхлабването на иранското влияние след 7 октомври 2023.

Израел реши да преначертае картата на Близкия изток, елиминирайки почти всички проксита. Говоря за „Хизбула“, „Хамас“, падна режимът на Башар Асад в Сирия. Това отвори възможността на Саудитска Арабия, заедно с правителството на Китай, който е основен клиент на Техеран и Рияд за петрол, да успее да намери път към някакво помирение с ислямската република, дължащо се изцяло на факта, че иранското присъствие вече не изглеждаше толкова застрашаващо. Това обаче не означава, че е изграден някакъв мост на доверие между Техеран и Рияд. В никакъв случай. 

При война между Иран и Израел по-скоро може да очакваме едно предпазливо поведение от страна на арабските държави. Но трябва да стане ясно, че Израел вече воюва на два фронта. В Газа срещу „Хамас“, и сега срещу Иран, ако нещата ескалират.

Особено важна е реакцията на САЩ – Марко Рубио заяви, че Америка не е участвала по какъвто и да е начин. Тръмп увери, че Вашингтон не е бил уведомен по никакъв начин.

- Техеран отказва да направи какъвто и да е компромис в преговорите със САЩ, но от контраудара му изглежда виждаме, че не е склонен да разкрие пълния потенциал на военната си мощ. Какви са полезните ходове на ислямската република?

Тук вече влизаме в сферите на вероятностите, но аз мога да дам за пример миналата година, когато Иран и Израел си размениха ракетни удари. Операцията не бе от такъв мащаб, но Израел нанесе сериозни поражения. Иран изпрати в отговор ракети, но и тогава не пожела да предизвика ескалация.

Важно е да се обясни защо Техеран отказва да отстъпи в ядрените преговори. През януари Иран сключи дефанзивен стратегически съюз с Русия. Пезешкиан (Масуд Пезешкиан – президентът на Иран, бел. ред.) дойде на власт с обещания за по-голяма либерализация. Той се надяваше, че Камала Харис ще спечели изборите в САЩ и че както през 2015 година, когато ядреното споразумение с Иран беше подписано (преди да бъде нарушено от Тръмп през 2018 г. - бел. ред.), президент демократ ще бъде склонен да направи повече компромиси. Републиканците са по-силно обвързани със сигурността на Израел и при тях възможността за компромис намалява.

Пезешкиан беше принуден да заложи на план Б – дефанзивен съюз с Русия. И затова, когато тръгнаха преговорите между Путин и Тръмп, и САЩ отново легитимира Русия като играч, Техеран се опита да се възползва от това. Трябва да обърнем внимание и че един и същи човек представя САЩ на преговорите с Русия и Иран – Стив Уиткоф. Иран си мислише, че чрез Москва и икономическата подкрепа на Китай ще може да има някакви добри карти, но на този етап не ги виждаме. По-скоро се наблюдава лек блъф в поведението на Иран.

Това, което участниците в преговорите подцениха, бе Бенямин Нетаняху. За него иранската ядрена програма представлява екзистенциална заплаха за Израел. Защото, ако една иранска ядрена бомба падне в центъра на Тел Авив или в региона на Гуш Дан, това ще е краят на Израел. Там живее 70% от израелското население.

- Като говорим за "добри карти" – с какви козове разполага Тръмп, за да усмири Нетаняху, ако нещата излязат от контрол? Президентът предупреждаваше Иран, че ако не се откаже от ядрената си програма, може да бъде атакуван. Същевременно Тръмп се върна на власт с обещанието, че ще слага край на войни, а ето че сме на прага на нов огромен конфликт в Близкия изток.

Единственият му коз са близките му лични отношения с Нетаняху. Макар че през последните дни водещи медии съобщават, че двамата са конфликт заради продължаващата война в Газа. Тръмп многократно е призовавал Израел да сложи край на конфликта в ивицата. Тази нова ескалация, според мен, не е посрещната никак добре във Вашингтон.

Що се отнася до заплахите на Тръмп към Иран, те по-скоро бяха опит за сплашване. По всичко изглежда, че тази операция на Израел е самосиндикална.

- Как гледа израелското общество на ескалацията? Възприема ли операция „Изгряващ лъв“ като път към окончателна победа над своя дългогодишен враг, или е изтощено от войните? Изтощено ли е от Нетаняху?

Израелското общество е много уморено. Войната в Газа, заложническата криза, опитите на Нетаняху да овладее съдебната система в държавата.

Да, Иран винаги е възприеман като уникална екзистенциална заплаха. Но това са 80 години на безспирни конфликти. Израелското общество е крайно уморено.

И все пак - то е много живо и демократично. Аз съм виждал от първия ред как бързо и организирано се взимат мерки за сигурност. За въпросните сто „Шахеди“, които Иран изстреля днес – жителите на Израел са получили през мобилните си приложения инструкции какво да правят, къде да се скрият – всичко. Още през нощта сирените предупреждават.

А подкрепата за Нетаняху е концентирана само в ядрото на неговите симпатизанти. Отвъд се наблюдава сериозно разколебаване.

Нетаняху винаги играе "иранската карта", когато стане напечено. Очевидно не е приключил с нея.