Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Готви ли се руският президент Владимир Путин да воюва с НАТО? От миналия петък този въпрос е в сянката на зараждащата се нова война в Близкия изток. Но той ще възникне с нова сила идната седмица, когато в Хага се съберат държавните и правителствените ръководители на западните съюзници.

Все по-често чуваме западни правителства и специални служби да отговарят положително на този въпрос. Те се обосновават с разузнавателни данни за ускорено въоръжаване на Русия и с ултимативната ѝ позиция по отношение на Украйна.

Предвиждания за бъдеща голяма война в Европа е имало и преди, но те зачестиха преди предстоящата на 24-26 юни т.г. среща на върха на алианса. Можем да предположим, че зловещите прогнози са част от кампания за мобилизиране на общественото мнение в Европа в полза на непопулярни мерки за повишаване на отбранителните способности на Стария континент – отбранителни разходи от 5% от БВП, за които настоява президентът на САЩ Доналд Тръмп и връщане към задължителната наборна военна служба, което се обсъжда във все повече страни.

Но ако човек приема зловещите прогнози само като информационна кампания и войнствените изказвания на руски представители – като преговорни блъфове, рискува да се окаже отново неприятно изненадан както стана с руската окупация на Крим през 2014 г., така и с пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

За Путин вече има поне един безспорно установен факт – той е реваншист и непрекъснато тества докъде Западът би му позволил да възстанови бившата съветска зона на влияние. Вниманието и ресурсите, които би отклонила една война в Близкия изток, днес работят в негова полза.

Когато днес кажем “война”, в съзнанието на повечето хора изникват представи от филми за миналото – артилерийски обстрел, бомбардировки, танкова атака, десанти и пр.

С превземането на Крим Путин показа модернизирано лице на войната- диверсия на “зелени човечета”, окупиране на ключови центрове на властта и инфраструктури и установяване на пълен контрол над определена територия благодарение на парализиращата военна мощ в тила на “зелените човечета”. Един прекъснат комуникационен кабел или един умишлен срив в електроснабдяването не са още война в класическия смисъл, но не са и мир.

Диверсията с дронове след скритото им внасяне на противникова територия както при украинската операция “Паяжина” или израелските рейдове срещу иранските ядрени обекти със същата тактика, са други примери за иновативно водене на война.

Войната в Украйна започна като класическа операция от времето на Втората световна война, върна се към окопните сражения в полетата на Фландрия и Сома през Първата и в момента продължава предимно като размяна на удари с дронове и ракети. Но тя включва и кибератаки, диверсии срещу инфраструктури, пропагандна война. Всичко това може да ни насочи към целите и параметрите на евентуална бъдеща руска военна провокация срещу НАТО.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия може да бъде готова да използва военна сила срещу алианса в рамките на пет години. НАТО следи отблизо ученията „Запад“ в Беларус, които се подготвят „в пълна непрозрачност“, добави Рюте.

Според украинския президент Володимир Зеленски Русия се готви за война с НАТО през 2026 г. Зеленски заяви на конференцията по сигурността в Мюнхен, че Русия планира да разположи 15 дивизии с до 150 000 военнослужещи, предимно в Беларус. Според него тези сили могат да бъдат насочени не само към Украйна, но и към Полша или Прибалтика, което би довело до пряк конфликт с НАТО.

Русия за момента изключва нормализация на отношенията със Запада, ако НАТО продължи да се разширява. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви, че конфликтът със Запада не може да бъде разрешен без спиране на експанзията на алианса.

Според анализ на британското консервативно издание Spectator, че Русия може да атакува членове на НАТО в рамките на три години.

В декларацията от срещата на върха на НАТО през 2024 г. се посочва, че Русия остава най-значителната и директна заплаха за сигурността на алианса. НАТО засилва отбранителните си способности, включително чрез увеличаване на разходите за отбрана и разгръщане на нови сили на източния фланг.

„Не бих използвал думата война, но вече не сме в абсолютен мир с Русия“, заявяви неотдавна германският министър на външните работи Йохан Вадефул пред Süddeutsche Zeitung. Той подчерта нуждата от защита срещу саботажи, кибератаки и руски дронове над стратегически обекти.

Шефът на германския генерален щаб ген. Карстен Бройер съобщи, че Русия усилено произвежда и складира танкове и боеприпаси и целѝ да удвои сухопътните си сили до 1,5 млн. души. Дивизионният командир ген. Кристиан Фройдинг каза, че инфраструктурата в западния военен окръг, близо до Финландия, също се разширява. Според двамата военни Русия би могла да нападне страна от НАТО още през 2029 г.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето, цитиран от брюкселската платформа за европейска политика La Matinale Européenne, посочва, че Москва планира армия от 1,6 млн. души и 5 млн. резервисти – мащаб невиждан от Студената война.

Датското военно разузнаване, цитирано от същия източник, смята, че след евентуална победа над Украйна, на Русия ще ѝ трябват щест месеца за локална атака, две години – за регионална война и пет – за голям европейски конфликт.

Ред анализатори се съмняват в способността на Москва да отвори нов фронт. Според бившия украински външен министър Дмитро Кулеба обаче Русия може да атакува НАТО и едновременно да воюва с Киев.

Вече е ясно, че мирът не е опция за Путин, ако той не осъществява целите, с които руският президент започна войната. Всякакъв друг компромис граничи с поражение и поставя въпроса за цената, която Русия е платила за него. Това е политически неприемливо за Путин и застрашава най-малко властта му.

Победена Русия не може да оцелее в днешния си вид, затова войната до победа е от екзистенциално значение за режима. Това висши негови ръководители като бившия президент Дмитрий Медведев, днес зам.-председател на Съвета за сигурност, са давали ясно да се разбере по различни начини. Затова може да се очаква, че ако продължава да не печели сегашната война, Путин да се опита да я разшири, изнудвайки света с ядрен Армагедон.

На тази мисъл навеждат позициите на един от водещите политически стратези на Кремъл, Сергей Караганов, който неотдавна в интервю за френската платформа Le Grand Continent заяви, че пълното поражение на Украйна остава руска цел и че за да си спести жертви, Русия трябва да използва по-активно ядрено възпиране.

Караганов не е официален член на президентската администрация, но е свързан с „мозъчния тръст“ на Кремъл, особено в сферата на геополитиката и националната сигурност. Той е идеологически близък до кръговете около Съвета за сигурност на Русия и Министерството на външните работи и до агресивно настроените му членове като Дмитрий Медведев и Николай Патрушев. Караганов е известен с предложението Русия да обмисли демонстративно използване на ядрено оръжие, за да „възстанови страха“ у Запада. През 2023 г. той предизвика скандал с есе, в което призовава за предварителни ядрени удари, ако Русия се чувства стратегически застрашена.