Президентът Радев очевидно е решил да стартира свой партиен проект под мотото за повече демокрация и допитване до народа по въпроса за еврото. Радев не твърди, че въвеждането на еврото е лошо за България - напротив, от изявленията му става ясно, че общата валута ще донесе средносрочни и дългосрочни ползи за страната. Основното му послание е, че народът не е бил питан по въпроса.

Жалко е, когато в основата на нещо ново - вероятен политически проект - се поставя неверен или полуистинен темел. Българите са били питани многократно през годините за еврото и ЕС и винаги са давали един и същ позитивен отговор. Само през последните четири години гражданите на страната са се произнесли седем пъти на парламентарни избори, като винаги са избирали конституционни мнозинства в НС в полза на еврото. В настоящото събрание 171 депутати подкрепят документирано въвеждането на европейската валута - мнозинство, с каквото почти никакъв друг въпрос не може да се похвали. Такава е била и картината през предходните двайсет години. Не е ясно защо президентът Радев не уважава този доста ясен народен вот и интерпретира парламентарните избори като малозначителни.

Мистерия или антидемократичен заговор няма

Вярно е, че общественото мнение в страната в момента е разделено наполовина по прекия въпрос за въвеждането на еврото от 2026 година. Това показа и авторитетно изследване на "Алфа Рисърч", оповестено през последната седмица. Кога да се въведе еврото е технически, експертен въпрос, обаче. Ако има (както има) по-широко съгласие за ползите от еврото, това кога точно да се въведе то трябва да бъде решено не от народен вот, а от експертите на ЕЦБ, БНБ и финансовите ръководители на България и еврозоната. В крайна сметка е безумно хората да бъдат питани на референдум всяка година дали искат да влязат в еврозоната от началото на следващата.

Най-важното е, че по такива стратегически въпроси вотът на хората на седем парламентарни избора за четири години е много по-тежък от вота на един референдум. В крайна сметка, ако сега се проведе народно допитване, то ще завърши с малка преднина в едната или другата посока. След четири месеца може и да е различно. Системното гласуване в полза на партии, подкрепящи еврото, е много по-ясен сигнал за премислената позиция на хората по важните управленски въпроси. Не е случайност, че съвременните демокрации са представителни, а не преки: хората избират управляващи, които да ги представляват. Референдумите като цяло са изключение и отсъствието им по някой въпрос съвсем не значи, че той не е решен демократично.

Президентът е прав, разбира се, че у нас не е имало изричен референдум за членството в ЕС или еврозоната. Но и в това няма някаква мистерия или антидемократичен заговор. Има държави, които са провеждали референдум за влизане в еврозоната. Но това е било при самото създаване на общата валута и при ратификацията на Маастрихтския договор през далечните 1992-1993 години. Само две държави са организирали отделни референдуми за еврото: Швеция през 2003-а и Дания през 2000 година. Тези референдуми са на ранен етап, когато бъдещето на еврозоната е било изобщо неясно. Сега тя е втората по значимост парична зона в света, чиято валута съставлява 20 процента от световните валутни резерви.

България не е провела референдум за членството си в ЕС и в паричния съюз, защото в контекста на тогавашната политика той просто би бил излишен - над 80 на сто от българите биха подкрепили евроинтеграцията във всичките ѝ измерения в периода 2005-2007 година. Затова липсата на такъв референдум не е липса на демократична легитимация на решението за членство - просто са били спестени пари на данъкоплатеца, чието мнение така или иначе беше пределно ясно. Но с поглед назад това може би е било грешка: един референдум с гигантски резултат "за" щеше със сигурност да охлади сегашните вопли на някои радетели за "повече демокрация".

Година по-рано би било по-различно

Ясно е и защо в момента референдум за еврото вече не може да се провежда. След искането на конвергентните доклади, България задейства договорни механизми, според които трябва да станем член на еврозоната, ако отговаряме на техническите условия. Страната отговаря на тези условия, от което следва, че тя не може да наруши поетите си ангажименти, било то с референдум или без него. Странното в поведението на Радев е, че той постави въпроса за референдум точно когато провеждането му беше вече напълно невъзможно. Година по-рано, да речем, този конституционен аргумент би стоял по-иначе.  

Затова и Конституционният съд отклони основното питане на Радев за това дали парламентът е длъжен да вземе решение по неговото искане за референдум. Технически погледнато, никъде в Конституцията няма парламентарно задължение в тази посока. Такова изискване няма дори и в Закона за референдумите. Президентът има право да предлага, парламентът може да вземе решение по неговото предложение, но не е изрично задължен да го направи. В крайна сметка и отсъствието на решение е политическа позиция, която е достатъчно ясна. Тези правни детайли са интересни и по тях може да има и други експертни мнения (както в решението на КС има и особени мнения). Но това не променя факта, че в настоящето НС няма мнозинство за провеждане на референдум по въпроса за еврозоната, дори и той да не беше противоконституционен.

КС прие да разгледа въпроса дали председателят на НС може еднолично да отклони искането на президента за провеждане на референдум като противоконституционно. Тук има вероятност съдът да се произнесе, че председателят не може да действа по този начин, което ще е и частична утеха за президента Радев. Но дори това да стане, трябва да е ясно, че решенията на председателя на НС винаги могат да бъдат коригирани от волята на мнозинството в парламента. В случая тази воля стои твърдо зад действията на Наталия Киселова, което е достатъчна демократична легитимация за тях. В този смисъл допуснатият за разглеждане въпрос е за детайли и технология, а не толкова за сериозни принципни въпроси на демокрацията.

***

Този анализ показва, че в призивите на Радев за "повече демокрация" и "даване на глас на хората" има огромна доза популистко политиканстване. В популистки времена това не е особена изненада и трябва да се отбележи, че Радев действа с доза умереност, която го отличава от радикали като Костадинов и други откровени популисти. Дали това ще е достатъчно да привлече по-умерените, центристки избиратели към каузата му, предстои да видим. Жалкото обаче е, че Радев очевидно се намества в евроскептичната ниша и започва да използва "аргументи" срещу ЕС и еврото, които не стъпват на съвсем истинна основа. А още по-жалко е, че той налага някакъв възглед, според който парламентарната демокрация и парламентарните мнозинства не носят легитимност. Възглед, според който един референдум стои по-високо от седем национални избора в рамките за четири години. Не е нужно човек да знае много история, за да се досети, че подобен плебисцитарен уклон не води след себе си нищо добро. 

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче веле