В поредицата ни "Искам да знам за еврото" всяка седмица екипът на Клуб Z се опитва да даде отговорите на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Разказваме ви всичко, което знаем за новата валута, която ни предстои да въведем на 1 януари 2026 г., когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Днешният ни материал отговаря на въпроса на читателя Димитър Кирилов, който ни пише: "Обяснете какво означава тезата: "Ще загубим независимостта на коравия ни български лев BGN!" (Щото сега като сме в борд от 1996 г. сме с независим лев?!)"

Един от големите въпроси, които обществото обсъжда във връзка с предстоящата замяна на лева с еврото, е въпросът за загубата на суверенитет. Темата не е особено свързана с икономически или финансови показатели, а по-скоро с емоционални схващания и предпоставки. Все пак тя е важна и в следващите редове ще се опитаме да я обясним. 

"Независимият" лев

От 1 юли на 1997 година, когато българският лев живее в система на Паричен съвет или както е по-популярно - в система на Валутен борд, неговата независимост по отношение на оперативната му работа е силно орязана. 

Българската народна банка (БНБ) няма право да води суверенна монетарна политика, да "отслабва" силата на лева, да определя - фактически - основен лихвен процент (макар БНБ да продължава да има чисто формална роля - бел. авт.). Българският лев е номинал, тоест той няма пазарна цена, а тя се определя единствено от силата на еврото - валутата, която "покрива" лева в резерв и която на практика "носи" цената на лева. 

На практика всичко това означава, че БНБ не може да води истинска монетарна политика, която да има отражение върху реалната икономика. През основния лихвен процент например, банката може да бори инфлационни моменти или пък - когато го намалява - да опитва да стимулира стагнираща икономика. Тези инструменти са отнети от БНБ при влизането в системата на Валутен борд. 

Девалвацията, която пък би помогнала за засилване на износа, правейки лева по-евтин, също е отнета като възможност. 

Единственият инструмент, който остана на разположение на БНБ за контрол на паричната маса в обращение са т.нар. задължителни минимални резерви за търговските банки. Това е процент, който казва какъв процент от привлечения капитал трябва да остане като буфер в резерв за "черни дни".

Така БНБ, както и прави, може да накара банките да запазят по-висок процент в резерв и да контролира каква маса пари ще се пусне в обращение под формата на кредит. 

Как ще бъде в еврозоната

Като част от еврозоната управителят на Българската народна банка ще бъде част от Управителния съвет на Европейската централна банка, тоест - България ще има право на глас при вземането на големите решения, засягащи общата валута. 

Това означава, че страната ни ще бъде на масата, а не както сега "част от менюто". Защото в момента страната ни е зависима от всичко, което се случва с еврото и евросистемата, но няма право да гласува за тези решения. 

Все пак има и една особеност - България ще бъде 21-вата страна членка на еврозоната. След като зоната приеме и 22-рата си членка ще започне да действа т.нар. система на ротация на правата на глас. Тя се отнася до разпределението на правата на глас между членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка.

Съветът е висшият орган на ЕЦБ за вземане на решения и отговаря за определянето на лихвените проценти и провеждането на паричната политика. Той е съставен от шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на 20-те национални централни банки на държавите от еврозоната. 

След като ротацията бъде въведена, държавите членки ще бъдат разделени на групи в зависимост от размера на техните икономики и финансови сектори. За да се определи към коя група принадлежи всеки управител на национална централна банка, е въведено класиране. Управителите на държавите, заемащи от първо до пето място (понастоящем – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия), общо ще имат право на четири гласа. Всички останали държави (15 на брой от присъединяването на Хърватия на 1 януари 2023 г.) общо ще притежават право на 11 гласа. Управителите на техните национални банки се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация.

В крайна сметка обаче големите решения ще се вземат с единодушие и всички страни членки ще участват в гласуванията. Така че България ще бъде представена със своето мнение.

Губим ли суверенитет? 

Технически - да. България може да отмени Валутния борд със закон и да избере независим монетарен път. Това обаче е страшен вариант дори и за най-големи евроскептици и дори те признават, че в никакъв случай не трябва да вървим в тази посока. 

От друга страна еврото и еврозоната предполагат отдаване на суверенитет към Европейската централна банка, но пък предлагат място "на масата" за взимане на решения и предполагат сила, стабилност и конкурентноспособност на валутата. 

---

Ако имате някакви въпроси, свързани с предстоящото приемане на еврото, ако се тревожите, очаквате загуби или направо се страхувате какво ще се случи с парите ви след 1 янури 2026 г., пишете ни и питайте. Изпращайте ни вашите въпроси, притеснения или подозрения на имейл office@clubz.bg, а в полето "Тема/Subject" отбележете: "Искам да знам за еврото". А ние ще се постараем да ви отговорим максимално компетентно.