Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Утре държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО се събират в нидерландската столица Хага на двудневна среща, която мнозина определят като “часа на истината” за западния алианс. Никога в историята си той не е бил изправен пред предизвикателства като днешните и никога единството му не е било толкова под въпрос колкото днес.

Предизвикателствата включват не само най-голямата война в Европа след Втората световна и заплахата от Русия за страните по Източния фланг на блока, не само войната между Израел и Иран, която може да подпали целия Близък изток, но и рязка промяна в линията на главния съюзник в НАТО - Съединените щати, която поставя под съмнение основата на алианса - ангажимента за колективна отбрана.

Европейски дипломат, пожелал анонимност поради чувствителността на темата, призна пред “Европа отблизо”, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е потопил НАТО в “екзистенциална криза” с отношението си към съюзниците и с условията - САЩ и за в бъдеще да гарантират тяхната сигурност.

За мнозина, особено в Централна и Източна Европа такава диагноза е табу, а публичното ѝ произнасяне е равносилно на предателство в лицето на надвиснали външни заплахи. Затова едва ли можем да очакваме кризисни знаци на срещата. Най-засегнатите от антиевропейския завой на Тръмп, европейците, са най-заинтересовани НАТО да покаже единство, решимост, боеспособност и разубеждаваща сила. И тъй като НАТО без САЩ не е НАТО, може да се очаква, че на срещата Европа ще подари на Тръмп това, за което той неутолимо и постоянно жадува - триумф. По-конкретно, Европа ще се съгласи да преглътне горчивия хап, за който американският президент настоява - 5% от БВП за отбрана, докато повечето ѝ страни, а също и Канада със зор достигнаха 2%, което също се очаква да бъде отчетено триумфално на форума.

Ако Америка може в нещо да отстъпи, то вероятно ще бъде европейците да гълтат хапа на части, за горе-долу приемлив за тях срок и вероятно с ангажименти да купуват повече американски оръжия (Тръмп не обича да се връща у дома с празни ръце, Хага трябва да му даде нещо да размахва в Truth Social и по телевизиите). Тръмпологът Марк Рюте, бившият либерален нидерландски премиер, заслужи новия си пост на генерален секретар на алианса именно с умението да се оправя с непредвидимия нов господар на Белия дом.

Възможно е и хапът да бъде разделен на съставки - например 3,5% от БВП за превъоръжаване и издръжка и 1,5% за отбранителни инфраструктури.

Разбира се, прогнозите за всичко, в което участва Тръмп, са рисковани. Никой, дори екипът му, не може да гарантира със 100% увереност какво ще направи или каже импулсивният 79-годишен американски президент. Положението на Европа е неронокалигулово - сигурността ѝ виси на косъма на настроенията и прищевките на неуравновесен, нарцистичен старик с колосално его и колосална власт.

Всъщност европейците преживяха трилъра “Тръмп в НАТО” през първия мандат на сегашния американски президент, когато той им заяви в очите, че трябва да си плащат, ако искат Америка да ги пази. В интерес на истината, предшественикът на Тръмп, демократът Барак Обама им го беше казал по-деликатно - че САЩ се съсредоточават върху Китай, който виждат като главно предизвикателство и следователно не могат повече да продължават да дават две трети от разходите на държавите членки на НАТО за отбрана.

Разликата беше, че Обама и след него Джо Байдън никога не поставиха под условие американските гаранции за сигурността на Европа, а оттам - и ключовия Член 5 от договора на алианса - че нападението срещу един съюзник се смята за нападение срещу всички.

Разликата беше и в това, че поне през част от първия си мандат Тръмп имаше самостоятелно мислещи и верни на убежденията си министри като министъра на отбраната Джеймс Матис (20 януари 2017 г. – 1 януари 2019 г.) и държавния секретар Рекс Тилърсън (1 февруари 2017 г. – 31 март 2018 г. ), които смекчаваха ексцесиите му. И двамата напуснаха заради несъгласия с външната политика на президента. Днес Тръмп няма “ръчна спирачка”, заобиколен е от послушни MAGA лоялисти.

Разликата е и в това, че в предишния мандат на Тръмп (2017 - 2020 г.) нямаше война в Украйна, нито разделение в Европа за нея. Днес унгарският министър-председател и фен на Тръмп Виктор Орбан казва:

„НАТО е разделена от безпрецедентен разрив между силите на мира, водени от Тръмп, и провоенните лидери в Брюксел и Киев.“

И макар днес думите “криза” и “екзистенциална” (т.е. застрашаваща съществуването) да са опасни по темата НАТО, висят ред въпроси за доверието в алианса.

Как ще съществува той, когато най-голямата икономическа и военна сила в него пожелава територии на една от сравнително малките съюзнички - Дания, и на съседната си Канада? Как ще съществува НАТО, когато видни представители на същата сила открито се месят в предизборните кампании на ключови съюзнички като Великобритания, Германия, Полша? Как ще съществува НАТО, когато САЩ наказват най-близките си политически съюзници в света с мита? Как ще съществува НАТО, когато президентът на водещата държава в алианса още отказва да осъди руската агресия в Украйна, търси начини да се договори с агресора и прехвърля на Европа цялата тежест на военната помощ за жертвата? Как ще съществува НАТО, когато лидер на съюзна държава (виж по-горе Орбан) повтаря пропагандния разказ на главната държава, обявила алианса за враг и внася разкол между съюзниците?

Честният отговор е, че ще съществува благодарение на страха, особено в Източна и Централна Европа, че днес Старият континент няма и не може да се защити сам, без способностите на САЩ и Тръмп използва това, за да му извива ръцете. Така той и избирателите му разбират величието на силата. MAGA! Има политически по-смилаем синоним на “страх” и той е “реализъм”.

Както и да го наречем, НАТО може да съществува военно и политически, но “духът ѝ е мъртъв”, коментираха колегите от La Matinale Européenne. С всичко, което каза и направи от началото на втория си мандат, Тръмп разруши ценностната основа на НАТО като защитница на свободата и демокрацията. Дали тя може да бъде и ще бъде възстановена, предстои да видим. За днес е сигурно, че алиансът почива само върху интереси. Европа разбира, че Америка се оттегля, че не може повече да разчита за сигурността си на настроенията на американския избирател и ЕС чертае амбициозни планове за въоръжаване и стратегическа автономия.

От гледна точка на интересите, САЩ са прави  - не може те вечно да носят 70% от разходите за отбрана в НАТО. Но и от същата гледна точка Европа може да им отговори: Искаш MAGA, искаш световна хегемония, това струва парѝ. Военният бюджет на САЩ осигурява интересите им у дома и в целия свят, не само в Европа. Европа също има глобални интереси и започва да мисли как да се погрижи по-добре за тях.