България не е изпълнила критериите за инфлацията, изискуеми за приемането ни в еврозоната, но само през април 2025 г.

Така отговориха от Европейската комисия на запитване на Клуб Z във връзка с публикация в „Политико“ в същия смисъл.

Причината според събеседниците ни е била в повишаването на някои администрирани цени и данъци - такива, които се определят или поддържат от властите.

Същевременно обаче от ЕК бяха категорични, че страната, генерално - за целия наблюдаван период - би изпълнила критерия и без драстичното намаление с 82,8 на сто преди два месеца на дневните такси за болнично лечение, които се спрягат напоследък. Периодът на наблюдение на инфлацията у нас е от май 2024 г. до април т.г.

Въпросната публикация се появи вчера - ден, след като Еврогрупата подкрепи единодушно присъединяването ни към еврозоната от 1 януари 2026 г., и няколко часа преди финансовите министри от страните членки на ЕС да направят същото.

Според „Политико“ намаляването на болничните такси насочило вниманието към контрола на България върху цените, определяни на държавно ниво, и как те влияят върху индексите на потребителските цени. Анонимен български държавен служител твърди за коригирани данни. Бащата на валутния борд Стив Ханке също допуска манипулация.

Президентът Румен Радев използва повода отново да нападне правителството на ГЕРБ и пак да поиска референдум за еврото.

Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис отхвърли на пресконференция твърденията за манипулации в отговор на въпрос на Клуб Z.

По-късно получихме писмен отговор на запитването ни от Европейската комисия. Той гласи следното:

„България щеше да изпълни критерия за инфлация дори без да намали през април дневните такси за болнично лечение у нас с 82,8 на сто.

Тази стъпка намали само с 0,08 процентни пункта 12-месечната средна инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – метриката, използвана за оценка на ценовата стабилност. Без това намаляване средната годишна инфлация в България щеше да бъде 2,8 на сто вместо 2,7 на сто (пак в рамките на допустимото – б.р.). Съответно пак щеше да бъде изпълнен критерият за ценова стабилност.

Ръстът от началото на 2025 г. на общата инфлация се дължи най-вече на повишаването на други администрирани цени и данъци. Това са цените на тока, фармацевтичните продукти, събирането на отпадъци, обработката на отходни води, ДДС, данъци върху тютюневи изделия.

Като се вземат предвид всички промени в администрираните цени и данъци от януари 2025 г., и повишаването и намаляването като в случая с таксите за болнично лечение и пощенски услуги, нетният ефект е положителен.

Това означава, че тези мерки вдигнаха инфлацията като цяло и съответно не помогнаха на България да изпълни критериите за нея през април.“