Много от съюзниците в НАТО изпреварват поставените цели, заяви генералният секретар на алианса Марк Рюте.

Той говори по време на Обществения форум на НАТО часове преди началото на срещата на върха на пакта в Хага.

Очаква се страните членки да одобрят единодушно разходите за отбрана да достигнат 5 на сто от БВП до 2035 г. От тях 3,5% ще са за основни разходи, базирани на целите за бойни способности, и 1,5 на сто за инвестиции в сигурността и отбраната като например в инфраструктурата, промишлеността и военната мобилност.

Целта бе предложена от самия Рюте на 5 юни.

“Германия иска да постигне 3.5 на сто от основните разходи за отбрана не през 2035, а през 2029 г. Миналата седмица Швеция съобщи, че иска да постигне същите проценти през следващите години, Норвегия също. Това са само първите съобщения, а знаем, че страни като Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия вече прескочиха прага и много други ще ги последват”, каза шефът на алианса.

Той изтъкна, че Русия променя статута си с бързина, която е наистина стряскаща.

“Трябва да сме в готовност. Ако не сме, няма да можем да се защитим през следващите 3 до 5 години. Ако не можем да издържим на двата конфликта - в Украйна и в Близкия Изток, изобщо не трябва да се занимаваме с политика и отбрана", отговори Рюте на въпрос дали НАТО ще се справи едновременно с тях.

Лидерите на страните членки почти са се споразумели по подробностите за увеличаването на разходите, съобщават източници от пакта. Според тях целта е придвижването към новите разходи да стане за кратко време, да върви плавно и да се избегне възможността американския президент Доналд Тръмп да ги увеличи още.

И макар че украинският президент Володимир Зеленски ще присъства на срещата и на официалната вечеря, той не е поканен на сесията при закрити врати утре. Според “Политико”, така се намаляват шансовете от още един негов сблъсък с Тръмп като този в Белия дом в края на февруари.