Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Настроението беше приповдигнато в края 2009 година, когато страните от ЕС ратифицираха Лисабонския договор. Държавните и правителствените ръководители, събрани в Брюксел, се поздравиха с новите институции, които дадоха на Съюза - постоянен председател на срещите на върха (първи поста зае белгиецът Херман ван Ромпьой) и Европейска служба за външно действие, оглавена от върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността (британката Катрин Ащън). 

С много приблизителност популярната преса се опитваше да ги обясни на широката публика като “президент” и “външен министър” на ЕС. Те не бяха и не са нито едното, нито другото, защото ЕС не е държава. Но самото им учредяване говореше, че ЕС се опитва да се приближи към националните държави, наподобявайки техните лидери и институции, макар и с по-ограничени правомощия. Ван Ромпьой и Ащън трябваше да покажат на света, че той има чий телефон да набере, когато иска да говори с Европа.

Шестнайсет години по-късно обаче никой не се обажда на Европа, когато реши да направи нещо важно. Новите високопоставени телефони в Брюксел не звънят, настъпи ли криза. Продължават да звънят тези на работодателите им в националните столици - и то не във всички, а само в най-големите. Иначе казано, светът не се съобразява с Европа, а с няколко от икономически и военно силните ѝ държави членки.

Длъжността “върховен представител” днес е огледало на българската поговорка “голяма фирма, бедно предприятие”. То хич не е бедно финансово. Европейската служба за външно действие наброява над 5 000 служители, разпределени почти поравно в централата ѝ в Брюксел и в 145 делегации по света и има годишен бюджет от около 1 милиард евро от сметките на европейските данъкоплатци. Тя обаче няма политическата тежест нито на Държавния департамент, нито на Форин офис, нито на Ке д’Орсе. Върховният ѝ представител е в кордебалета по международните форуми. Защо? Защото той/тя представляват нещо несъществуващо - общата външна политика на ЕС.

С примери за тази липса може да се напише многотомник. Затова тук ще се огранича с най-пресните от последните дни и месеци.

Германия подкрепи американските въздушни удари по ядрените обекти на Иран, Франция ги осъди като нарушение на международното право. Брюксел, както обикновено, мълча часове след събитията, които очевидно го завариха неподготвен. Трябваха му часове, за да успее от противоположните позиции да съчини нещо, в което Европа да изглежда, че говори “с един глас” и което не дразни никое от 27-те правителства. И се получи следното: 

„Иран не трябва да получи достъп до ядрено оръжие — това би било заплаха за международната сигурност. Призовавам всички страни да направят крачка назад, да се върнат на масата за преговори и да предотвратят по-нататъшна ескалация“, каза върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас.

Никой не обърна внимание на беззъбия ѝ призив. Иран и Израел продължиха да разменят удари, докато Тръмп не ги напсува в социалната си мрежа.

Ден преди ударите, в късния петък, 20 юни, външните министри на Обединеното кралство, Германия и Франция и Калас преговаряха безрезултатно с иранския си колега в Женева. Тръмп, който беше казал, че две седмици ще мисли дали да удари Иран, каза:

„Иран не иска да говори с Европа. Те искат да говорят с нас. Европа няма да може да помогне в този случай“.

Калас пак трябваше да ходи по тънко въже и да обединява необединимото на съвета на външните министри в Брюксел в понеделник, 23 юни. 27-те останаха разделени в позициите си за американската намеса. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес каза:

“Европа трябва да има смелостта да издигне знамето на мира, да защити международното право, да каже не на войната и да на дипломацията”.

От устата на Калас обаче единият глас на Европа прозвуча така:

„Иран представлява заплаха от десетилетия и ЕС последователно твърди, че на Иран не трябва да се позволява да разработва ядрено оръжие, тъй като това би представлявало заплаха за международната сигурност. Но военните действия винаги са изпълнени с рискове и несигурности“.

От думите на Албарес става ясно, че правителството на страната му е против американската намеса. Какво мисли за нея ЕС обаче не е съвсем сигурно - тя хем е нужна, за да предотврати ядреното въоръжаване на иранския режим, хем е нежелана заради рисковете на войната. Какво иска Европа в крайна сметка? Не се знае. Как да я приемаш сериозно тогава?

Друг пример е Газа. Седемнайсет от общо 27 държави членки поискаха от частично преразглеждане до пълно суспендиране на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел заради действията на израелските въоръжени сили в палестинския анклав и хуманитарната криза там. Но останалите се възпротивиха. Спорът изправи страни като Нидерландия, Испания, Ирландия, Белгия, Франция, Швеция, Финландия, Португалия и Малта срещу Германия, Австрия, Италия, Унгария, Чехия. България не е формулирала ясна позиция по въпроса. ЕС отново е парализиран по една от основните международни кризи, а върховната му представителка няма какво да каже по нея и е гръмоотвод на критиките за това мълчание. 

Ето как тя им отговори пред Европейския парламент:

“Ако зависеше от мене лично, щях да взема това решение. Но това не е така. Аз представлявам 27 държави членки. И това е разочарованието ми“.

Значи назначаването на високия пост е чест, но упражняването на функциите му се оказва разочарование. Калас, честно и прямо, по балтийски недипломатично показва на ЕС структурния му проблем - той е твърде голям, за да бъде единен.

“Има нарушения на международното право, съгласна съм“, призна Калас пред евродепутатите. „Но санкциите изискват единодушие. А аз представлявам 27-те. Можете да кажете „поемете инициативата да въведете санкции“. Но това помага ли? Бих се чувствала по-добре, защото правя нещо. Но знам, че няма да мине. И би показало, че нямаме обща позиция“.

Тя е разочарована не само от разнобоя между националните столици, но и от липсата на съгласие между 26-те ѝ колеги в Комисията, на която по право е и зам.-председателка. Тя обясни на евродепутатите, че ЕС е възможно да суспендира частично споразумението с Израел и с квалифицирано мнозинство, но за това е нужно предложение от Колегиума на комисарите, който обаче също не е единодушен по въпроса. Самата председателка Урсула фон дер Лайен е много по-сдържана в оценките си за действията на Израел отколкото заместничката си Калас.

Още при конструирането на новия Колегиум в края на 2024 г. Фон дер Лайен се погрижи да окастри ресора на Калас от компетентности, които връчи на други комисари - като например по отбраната или за Средиземноморието. По този начин тя си осигури личен пряк контрол върху чувствителни политики и решения. Защото твърдата линия на балтийците по проблеми като Украйна не е по вкуса на всички в ЕС.

В тези обстоятелства не само светът, не само правителствата, но и европейските граждани, представени в Европейския парламент като че ли не приемат съвсем сериозно върховната си представителка. На 18 юни евродепутатите я извикаха по спешност, за да се отчете пред тях какво прави по отношение на израелските удари срещу Иран и продължаващата операция на Израел в Газа. Но в залата със 720 места имаше тридесетина души. За да я критикуват думата взеха може би два пъти повече оратори, но мнозинството от тях влязоха в залата, само за да се изкажат, а след това напуснаха. Което демонстрира друг стар порок на европейското политиканстване - то е адресирано към национални публики и изгражда национални образи и рейтинги на политици изпратени с европейска мисия в Брюксел и Страсбург. 

Иран и Газа са само капки в морето от напразни усилия на Калас. През март унгарско вето и натиск от Франция, Италия и Словакия я принудиха да ореже амбициозен европейски план за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна до 5 милиарда, при това - с участие на държавите на доброволна основа. Унгария и Словакия заплашиха да отстрелят с вето предложения от Комисията 18-и пакет санкции срещу Русия, който включва пълна забрана за внос на руски нефт и газ. Унгария продължава да блокира преговорите за членство с Украйна. 

Калас, макар на 48 години, има завидна политическа кариера. Тя е първата жена министър-председател на Естония, изигра ключова роля в управлението на страната си през кризи като пандемията от COVID-19, енергийната зависимост от Русия и войната в Украйна. Нейното правителство въведе дигитално проследяване и икономически мерки, довели до ръст от 8% през 2021 г. спрямо 0,6% през предходната. Калас насочи над 1% от БВП на Естония в помощ за Украйна – най-висок дял в Европа – и предложи законодателство за използване на замразени руски активи. Засили сигурността чрез закон за отбраната и изолация на руски хибридни заплахи. 

С всичко това тя заслужи днешната си длъжност, която е признание както за страната ѝ, така и за Източна Европа. Но признанието да бъде на върха на ЕС е компенсирано от наказанието да представлява неговата политическа немощ. Докато САЩ (не точно при Тръмп) “говорят тихо, но носят голяма тояга”, Калас може да говори високо, но носи клечка. ЕС няма разубеждаващата военна и политическа мощ на световните си конкуренти. Има икономическия потенциал да си я позволи, но все още му липсва политическата воля да я придобие и да я прилага. 

Да, еврофондовете, които могат да бъдат давани и отнемани, са важнен лост за въздействие, но не в случаи като тези на Израел и Иран и нямат никакво значение за сили като САЩ, Китай, Индия, Русия, за диктатурите в бившето съветско пространство и за провалените и бандитските държави в третия свят. Тези фондове си остават клечка но важна; важна, но клечка - интерпретацията е по избор. Такава е и съдбата на Калас.

И не само нейната. Всеки от предшествениците и приемниците ѝ са носили и ще носят същото бреме - на европейската недовършеност. За да тежи повече в света, Европа трябва да направи това, което я посъветва Марио Драги - да заприлича повече на държава. Топката не е у върховната представителка, а у нейните работодатели в Европейския съвет.

До читателите: Следващото издание на "Европа отблизо" ще бъде в понеделник, 21 юли 2025 г.