Нито един банков обирджия не е предизвиквал толкова много заглавия в Швеция, колкото той. Кларк Олофсон – най-известният любовник сред банковите обирджии и най—търсеният крадец е починал в Швеция на 78-годишна възраст. Дори в международен план името му бе добре известно – защото без него с голяма вероятност в криминалната психология нямаше да съществува изразът „Стокхолмски синдром“.

Олофсон кривва от правия път още на младини – първата му работа е главатар на банда и крадец. През 1966 г. за първи път влиза в затвора; при едно бягство дори се укрива с двама приятели в извънградската резиденция на тогавашния шведски министър-председател. Но не всичко е било така весело – при друго бягство негов съучастник застрелва полицай. Олофсон отново влиза в затвора – и отново! - успява да избяга. Няма затвор, който да може да го удържи. Бяга от всеки арест, не на последно място благодарение на многобройните жени, които го обожавали.

През 1973 г. се случва събитие, дало името на феномена „Стокхолмски синдром“ – шестдневна криза със заложници в банка на площад „Нормалмсторг“ в Стокхолм. Ян-Ерик Олсон напада банката, взема три млади жени и един мъж за заложници и настоява Кларк Олофсон да бъде доведен от затвора при него в банката. Освен това иска „Форд Мустанг“ пред входа, няколко оръжия и три милиона крони – сума, равна тогава почти на годишната издръжка на краля.

Полицията наистина довежда Кларк Олофсон още същия ден в банката. В началото обстановката изглежда почти непринудена – Олофсон и Олсон говорят лично по телефона с премиера Улоф Палме, поръчват си храна в банката и слушат силна музика. Но с времето напрежението се засилва.

Двамата заедно със заложниците се укриват в сейфа на банката и дори спят там. Полицията успява да заключи помещението отвън. Групата е в капан, в пълна тъмнина. Няма вода, няма тоалетна. Докато полицаите в продължение на дни пробиват дупки в тавана на сейфа с тежки машини, хората вътре умират от ужас от евентуална безразборна атака на полицията.

Само чаровният Кларк Олофсон запазва самообладание, успокоява четиримата младежи и прегръща момичетата, за да ги утеши.

Полицията пуска сълзотворен газ в сейфа и те се предават. Става ясно, че заложниците са въодушевени от Кларк и остро критикуват действията на полицията. Стокхолмският полицейски психолог Нилс Бейерот описва поведението им в доклад като „Стокхолмски синдром“.

Така се ражда прочутият термин. В началото се разпространява повсеместно, но днес в научната общност съществуват сериозни съмнения дали такъв синдром изобщо съществува.

Съдът тогава оправдава Кларк Олофсон по случая със заложниците, тъй като той не е бил в банката по собствена воля.

Много жени и пет деца

Криминалната му кариера обаче не приключва – той отново и отново влиза в затвора. Понякога за телесна повреда, а след 1980 г. най-често за контрабанда на наркотици. През 1993 г. е замесен в кражба на произведения на изкуството, след което се установява в Белгия, жени се там – и отново започва да пренася наркотици. Едва през 2018 г. излиза от затвора за последен път.

Сериалът "Кларк" описва живота му.

Животът му е толкова екстремен, че Netflix го превръща в минисериал. Самият Кларк Олофсон обаче се дистанцира от продукцията, тъй като според него някои неща в нея са напълно невярни – например, че някога е ограбил една от жените си.

Жените наистина играят централна роля в живота му. Винаги е имал поне една до себе си – дори с една от жените-заложнички имал връзка след кризата. Става баща на трима сина и две дъщери.

Последните години от живота си прекарва при своя племенница. Но не се кротва. В интервю през 2021 г. казва, че все още мечтае за „големия удар“ и има няколко идеи.

„Смятам, че на хората трябва да им е позволено да правят това, което искат – дори и да е престъпление“, заявява той.