"Kогато институциите си вършат работата, няма нужда от специализирано законодателство. Няма нужда от медийни балони, няма нужда от истерия.
Ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте. Можете да разчитате, че няма да се откажем. Ние наистина работим в интерес на хората".
Това каза вчера от парламентарната трибуна Владимир Николов, волейболна легенда и депутат от "Прогресивна България". Тази декларация беше изчетена малко след като се разчу новината, че охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски е свалена.
Репликата имаше за цел да уязви ПП и ДБ. И да изтъкне колко добре се справя новата власт още в първите си дни.
В това изказване обаче има няколко проблема.
Първо - "работим в интерес на хората" е реплика, извадена директно от арсенала на Делян Пеевски. И той работеше "за хората", даже цяла верига магазини им направи.
Въобще новата власт много често взе да говори като старата. Лично Румен Радев, например, приравни казусите с Делян Пеевски и Иво Прокопиев, както правеше и Бойко Борисов преди него.
Второ - да се сравняват действията на ПП и ДБ във властта с тези на ПБ е крайно некоректно. Защото в момента ПБ има 131 депутати. Докато при правителството на Кирил Петков ПП и ДБ общо имаха 83-ма. А при правителството на Николай Денков - т.нар. сглобка - ПП и ДБ в коалиция имаха само 64 депутати.
Румен Радев има защо да мрази "сглобката". Тя му отне абсолютната безконтролна власт и придвижи България на Запад - към Шенген и еврозоната.
Първата "щета" Радев я отстрани, като спечели безапелационно последните парламентарни избори. Втората "щета" - такава за него и невежата част от русофилията, но всъщност е от голяма полза за България - да се надяваме, е необратима.
В ПБ безспорно могат да се гордеят, че са спечелили двойно по-голяма доза от народната любов. Но по отношение на действията и бездействията във властта между ПБ от една страна и ПП и ДБ от друга може да има сравнения, само ако вторите два субекта също управляват някой ден със собствено мнозинство.
Иначе е все едно в един войлеболен мач от едната страна на игрището да има шестима играчи, а от другата страна трима. Ясно е кой ще спечели, дори ако тримата са волейболни асове като Владо Николов, а шестимата - по-посредствени играчи.
А и в крайна сметка натискът, който ПП и ДБ оказаха за свалянето на въпросната охрана много преди Румен Радев да се впусне в партийната политика, със сигурност има голямо значение. Можем само да предполагаме дали тя щеше да бъде наистина свалена, ако демократичната общност не настояваше за това от толкова дълго време.
Трето и най-важно - впечатлението, че новата власт махна охраната на Борисов и Пеевски, а преди това отстрани Борислав Сарафов от поста и.ф. главен прокурор, всъщност не е особено ласкателно за нея. Точно това е моделът, който трябва да се демонтира - да няма политическо влияние в репресивните органи и в съдебната власт, техните решения да не зависят от това кой е на власт.
Ако под "демонтаж на олигархичния модел" в ПБ разбират демонтиране на старите играчи и инсталиране на нови - имаме сериозен проблем. Всъщност това е все същият проблем, който имаме в последните двайсетина години.
От ПБ упорито отказват да сформират парламентарни комисии - за имуществото на Делян Пеевски, за дейността на Петьо Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса. И твърдят, че по тези казуси щяло да има институционален подход, а не "безсмислена говорилня".
Предстои да видим. Истина е, че изпълнителната власт има много лостове, с които да демонтира модела. И особено когато става дума за демонтажници, които имат зад себе си 131 депутати. А не само 60 или 80.
Когато имаш такова мнозинство нямаш никакво, ама никакво оправдание. "Вся власть Советам", така да се каже. (цялата власт на Съветите, лозунг от времето на октомврийската революция в Русия - б.р.). Ако не успееш - значи си с отпаднала необходимост.
А иначе всеки искрен демонтажник на модела би трябвало да ползва всички възможни ресурси за постигането на целта. На война като на война.
Вярно е, че парламентарните комисии произвеждат много плява, но от тази плява се отсява и много зърно. Лекомисленият отказ от този съвсем легален инструмент навява скептицизъм по отношение на искрените намерения на ПБ за демонтиране на модела.
Все едно една армия да се откаже от артилерийската подготовка, преди да пусне пехотинците в атака. А може би Румен Радев не се готви за атака по модела.
Може би се подготвя само за ограничен по своите мащаби десант с малко на брой специални части, които да демонтират старото командване на модела и да монтират ново.
