Европейският парламент категорично отхвърли като нито свободни, нито честни изборите за Държавната дума в Русия, проведени на 18-20 септември.

В резолюция, приета с 482 гласа „за“, 41 „против“ и 39 „въздържал се“, евродепутатите осъдиха изборните нарушения и продължаващото унищожаване на демократичните свободи в Русия.

Резолюцията бе подкрепена от 9 от общо 17 български представители. „Против“ гласуваха тримата представители на „Възраждане“ в групата на „суверенистите“ – Петър Волгин, Станислав Стоянов и Рада Лайкова. Във вота не участваха социалистите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, консерваторката Елена Йончева и Ева Майдел и Илия Лазаров от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Според евродепутатите гласуването се е провело в атмосфера на страх и на фона на продължаващата незаконна война на Москва срещу Украйна. Не е имало реални алтернативни кандидати, свободни медии, надеждни наблюдатели и политическа свобода. Критиците на режима са били лишавани от свобода, убивани или принуждавани да напуснат страната.

Парламентът осъжда и провеждането на т.нар. избори в части от окупираните от Русия Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област в Украйна, както и в Приднестровския район на Молдова и в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия.

Резолюцията призовава държавите членки на ЕС да заемат същата позиция, да се въздържат от официални контакти с новата Дума и нейните членове и да се противопоставят на участието на нейни представители в междупарламентарни асамблеи.

Евродепутатите се обявяват и против нормализирането на участието на Русия в международни спортни и културни прояви.

Държавите членки трябва да въведат допълнителни широкообхватни санкции срещу лица и организации, свързани с политическите репресии в Русия и с войната срещу Украйна, настоява Европейският парламент. Сред тях трябва да бъдат съдии, прокурори, служители на Росфинмониторинг, оперативни лица, участващи в репресии, включително транснационални, членове на руската Централна избирателна комисия, както и представители, участвали в организирането на изборите в окупираните територии на Украйна, Грузия и Молдова.

Русия също така трябва да освободи военнопленниците, да върне депортираните украински деца, да изплати пълни репарации и компенсации на Украйна и да поеме пълна отговорност за извършените престъпления.

Същевременно страните членки (Съветът) на ЕС удължиха с 1 година индивидуалните санкции срещу лицата, отговорни за дестабилизиращите действия на Русия в чужбина,  включително манипулация и дезинформация срещу Съюза, неговите държави членки и партньори. Общо тези ограничителни мерки се прилагат към 80 физически и 20 юридически лица.  Рамката за този тип санкции беше създадена преди две години, за да обхване лицата, участващи в действия и политики на правителството на Руската федерация, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави-членки, както и тяхната сигурност, стабилност, независимост и териториална цялост. Режимът на санкциите е насочен също така към лицата, отговорни за хибридните дейности на Русия срещу трети държави и международни организации.