Здравей пак, Тошко...

Честно да ти кажа, писна ми да ти пиша отворени писма. Напоследък пиша до теб повече, отколкото съм писал до жена ми и до приятелите ми.

Това, Тошко, е емблематично. Аз спрях да пиша до хората, които обичам, за да пиша до теб - човек, който получава заплата от данъците ми, за да ми закрива оркестри и да праща младите в чужбина, заплашвайки да си внесе други за 500 лева тука.

Скъпи на портфейла ми Тошко. Скъп си, щото получаваш 10 к заплата, за да ми говориш тъпотии с арогантна физиономия и да те излъчват всички медии, докато говориш същите глупости.

Спомняш ли си кога започна да мислиш по тоя начин?

Кога в теб се прекърши онова, заради което те избраха - теб и твоята команда приятели - в парламента?

Знаеш ли, Тошко. Аз съм от поколението, от което си и ти. Горе-долу сме набори.

От моя випуск в Музикалното (завърших 1990) в България останаха около 5 човека. Ето, утре посрещам скъп приятел, който отиде да живее чак в Колумбия.

Знаеш ли защо? Защото, Тошко, през 1990 на моето поколение едни други чичаци му казаха - или вземайте там некакви стотинки, или ще си внесем други да бачкат за тях.

И така и стана. Към днешна дата, Тошко, оркстрите у нас вече са съставени от чужденци. Защото, Тошко, едни чичаци създадоха системата така - парата за нас, вие, ако не искате, изчезвайте, ще си докараме чужденци.

Днес, впрочем, вървим към дъното. Випускът на синът ми в музикалното имаше...един цигулар. Вследствие на което ти, Тошко, започна да роптаеш защо сме имали състави в БНР и защо "си даваме парите за глупости".

Гледах те последния път в парламента, когато бях там в качеството си на музикант, който се опитва да каже на твоите хора, че нещата отиват към своя край.

Ти седеше, гледаше надменно, подхилкваше се и накрая, извън официалната част каза на колегите ми следното - "НЕ СТЕ ПОДГОТВЕНИ, СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ СИ НАПИШЕТЕ ДОМАШНОТО".

Каза го след като разказахме за всичките проблеми - забавени програми (вследствие на некадърната ви администрация в Министерство на културата), остаряващи и изчезващи публики (вследствие проблемите в образованието, игнорирало напълно изкуството) и какво ли още не. Казал си го и днес на младите лекари.

Днес, Тошко, чичакът си ти. Същият оня чичак, срещу който някога ти, Тошко, вероятно си се борил. Същия тоя чичак, който изгони моят випуск, а най-вероятно и твоят от България.

Днес ти, Тошко, сложи краят на един преход. На една трансформация. Като онази на Грегор Замза на Кафка, който една сутрин се събуди и видя, че се е превърнал от човек в...хлебарка.

Когато закриваш държавни културни институти, когато пращаш младите лекари на майната си, когато арогантно обясняваш, как ще си вземеш други, сякаш си отишъл да си поръчаш проститутка някъде, то ти, Тошко, не си вече Тошко, а Грегор Замза...

Проблемът, Тошко, е, че и аз, и ти сме чели тоя разказ на Франц Кафка. Нали помниш как свършваше?

Въпросът е кога баща ни (който и да е той) ще ни убие с огризка от ябълка, Тошко...

Май това е всичко. Аз дори за 500 лева не го написах, но съм сигурен, че някой чужденец и за 130 ще се справи толкова добре...

---

Коментарът на Венци Мицов е публикуван на страницата му във "Фейсбук". Заглавието е на Клуб Z.