Смисълът на това да бъде прогласена една държава за демократична е изявление, въздигнато в ценност и принцип, зад който застават и несъгласните по множество други въпроси от обществения живот. Така по силата на историческата случайност България е правова държава и всички следва да са равни пред закона според Конституцията. Обезсмислянето на този принцип е действие на конкретни лица, упражняващи властта и необвързващи поведението си нито с този принцип, нито с каквито и да било норми. Именно над нормите на Конституцията, над нормите на закона и над принципите в правото се постави отново прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя остави на поста привременния главен прокурор, временен само от над 2 години, Борислав Сарафов.

Необвързаността от норми и принципи, просто казано, е произвол. Произволът е липса на държава, в случая Република България временно я няма. Но кой стои тогава зад произвола? Стои икономическият кръг, трансформирал силата на капитала и зависимостите в неограничен властови ресурс. Начело, поне на повърхността, са двама партийни лидери, не се сещам за имената им. Те имат неограниченото влияние над задруга от хора, употребяваща наименованието прокурорска колегия, и прокурор, който е провъзгласен за главен. Всичко това е с парите и властта на българските граждани. Да не забравяме, че зад тази власт стоят и местни и външни фактори.

Какво трябваше да направи задругата, наречена прокурорска колегия?

Да приложи текстове от Закона за съдебната власт (ЗСВ), които повеляват, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, се определя временно изпълняващ съответните функции за срок, не по-дълъг от 6 месеца. Тъй като Сарафов е временен за постоянно от отстраняването на Гешев, видно е, че този срок отдавна е надвишен. Задругата от прокурори прие, че законът не е ясен и не казвал изрично, че разпоредбата се отнася за вече заварен случай. Разбира се, това не е никакво тълкуване или прилагане на закона, това е налагане на произвол, тъй като текстът на чл. 175, ал. 15 от ЗСВ е недвусмислен – прилага се „без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“. Още по-ясно е указано, че законът влиза в сила от деня на обнародването си и именно срокът изтича на 21 юли 2025 г.

Оттук накъде

Както сме установили, протичащите процеси в териториалните граници на Република България и произтичащите от тях процеси не влияят на това Сарафов да бъде главен прокурор, ако водят до това той именно да не бъде главен прокурор. Ако обаче той може да черпи права от тези процеси, за да бъде главен прокурор, те неминуемо ще служат както на него, така и на прокурорската задруга, а и на разпореждащите се с нея.

На този етап Сарафов атакува отмяната на процедурата за избор на постоянно действащ главен прокурор, прекратена именно на основание пар. 16 от есенното изменение на съдоустройствения закон пред Върховния административен съд (ВАС). ВАС, от своя страна, се обърна към Конституционния съд. Очаква се Конституционният съд да се произнесе по тази отмяна като постанови решение по конституционно дело № 5/2025 г.

Но друго е интересно в процедурната въртележка на ВАС.

За да има лек съспенс тази статия до самия си край – нека да споменем всеизвестното – Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови преди няколко месеца решение, с което Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не може да упражнява правомощията си, тъй като е с изтекъл мандат. Обаче и този състав на ВСС е също с изтекъл мандат, а поставеният въпрос по това дали може да властва от единия от членовете му – Атанаска Дишева, бе подминат от мнозинството. Така ВСС назначава, избира, удължава. Да не забравяме обаче, че ВСС като израз на самоуправлението на съдебната власт има една важна функция – да издава подзаконови актове. И  с един такъв устройствен акт, приет от прокурорската задруга, се прекроява Правилникът за администрацията на Върховната прокуратура. А по този начин се постига и един страничен ефект – Сарафов може да приложи принципа за удобството в правовата държава – не може само ти да си удобен, трябва и на теб да ти е удобно. И така да попрекрои администрацията на Върховната прокуратура.

И тук на сцената и на ход е именно отново ВАС

Защо ли? Защото по друго висящо дело пред ВАС е поставен същият неудобен въпрос.

Лице от администрацията на Върховната прокуратура е обжалвало изменението на Правилника за администрацията. Може и да няма редови главен прокурор или прокурорска колегия, която да се изпречи на властта на Сарафов, но пък има лице от прокурорската администрация, което се опитва. Така по административно дело № 4813/2025 г. е оспорено изменението на въпросния правилник. А на 2 юли е внесено искане за преюдициално запитване с предмет съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането и упражняването в пълен обем на правомощията на ВСС и неговите колегии? И така неминуемо, това, което нашият ВСС не вижда, може от Съда на ЕС да им укажат да видят. А проглеждането е винаги болезнено, особено, ако ти е наредено да си затваряш очите.

Да видим сега какво ще реши ВАС и да си припомним, че неговият председател, Георги Чолаков, е също с изтекъл мандат и също, ако го лови законът, следва да сдаде властта на 21 юли, но надали.

Институт за пазарна политика